-Джо, представи си, навън съм, прекарвам си чудесно, а сега ти разваляш всичко-зарязах поздрави като "здравей"-готви си сам-смъмрих-ако можеш естествено, защото доколкото ми е известно си с две леви ръце.
-А, и миличък, прибери си парцалките преди да съм ги изхвърлила-засмях се иронично.

-Винаги съм се удивлявала на чувството ти за хумор.
Завъртях очи и продължих:
-Сега сериозно, въпреки че се съмнявам, че можеш да бъдеш сериозен-сигурно няма да се прибера до сутринта, тъй че сам си прави закуска и ми остави нещо в хладилника...и си РАЗКАРАЙ ПАРЦАЛИТЕ ОТ ТЪПИЯТ КОРИДОР-извиках в слушалката и изчаках отговор.

-Намерил кой да ми го каже-измърморих и затворих. Боже, Джошуа винаги ме изкарваше от нерви. Сетих се още няколко реплики, с които да го подразня, но щяха да почакат, до утре.