"Магнолия Стрийт 57"... "Магнолия Стройт 57"
само това беше в ума на Дилън, който вървеше бързо към метро станцията, срахуващ се да не закъснее. Имаше много важна среща с някакъв костюмиран финансист, който имал някакво супер изгодно бизнес предложение. А той, милия, се беше успал и от бързане беше навлякъл първите дрехи, изпречили му се пред очите. Беше си взел и чаша горещо кафе от близкото кафене, и сегга вървеше възможно най-бързо в отчаян опит да стигне до метрото и да хване влак номер 5, който водеше точно на "Магнолия Стрийт 57". Дишаше тежко, но хубавото бе, че не беше изморен, въпреки скоростта и пътя, който беше изминал. Продължаваше да върви, а глътките кафе, които от време на време поемаше, го поддържаха бодър.
С усмивка видя подземните стълбички, които водеха към метрото и забърза по тях. Но разбира се, в сутрешното намалко движения, се блъсна в някого, защото не можа да намали скоростта, с която бе поел. Момиче с дълга кафява коса се оказа неговата жертва. И не само неговата, а и на кафето му. Да, правилно разбрахте, отново беше залял с кафе някое момиче. - Мамка му - изруга почти недоловимо Девон, виждайки, че момичето се обръща възможно най-сърдито към него. Сега отгоре на всичко, и скандал насред метрото ли му трябваше?! Ала когато видя лицето на момичето, въздъхна отчаяно и се удари по главата.
- Саша! Не знаеш колко много съжалявам - измрънка той виновно, познавайки жертвата в гаджето на най-добрия му приятел. - Бързах, не гледах къде вървя, не можах да спра и воала. Залях те. Изключително съжалявам - започна да се обяснява той и погледна виновно към съсипана блуза на Александра.

Дилън продължаваше да гледа гузно кафявото петно врху иначе прекрасната блуза на Саша. Поклати глава и върна погледа си на момичето пред него.
- Как какво толкова?! Блузата ти е толкова хубава, а аз я съсипах! Само това мога да правя! - оплака се той и внезапно хвана Александра за ръката, дърпайки я нагоре. Видя по погледа и', че се пита какво по дяволите прави Девон, затова щом се огледа наоколо да не би някой друг като него да се блъсне я в момчето, я в Саша, се спря в крайчето на стълбите.
- Отиваме да ти купя блуза и да занесем тази на химическо. - каза простичко той, напълно забравил за срещата, която имаше.
Майната и' на срещата, каза си Дилън наум и продължи да тегли момичето напред. Едва когато се озоваха на булеварда, той пусна ръката на момичето и реши, че отново не е постъпил както трябва.
- Ам, извинявай, че така те задърпах. Напоследък нещо определено ми става. - склпъи набързо едно извинение, но въпреки това, то си беше искрено извинение. Изведнъж се сети, че не знае наблизо нито магазин за дрехи, нито химическо чистене. ами сега какво ще правя?, запта се той, но погледъ му попадна на брюнетката и той леко се усмихна. Кой по-добре от жена щеше да знае моловете и магазините за дрехи?!
- Знаеш ли някой бутик наблизо или пък химическо? Ако и за двете се сещаш, още по-добре!