Ходех из горите на Миднайт като се опитвах да не мисля за глада който ме обхващаше но отказвах да пия кръв вече 2-ра седмица.Когато минавах покрай хората ми беше прекалено трудно да не им откъсна главите и да източа кръвта им . Крачех и листата шумоляха под краката ми а ръцете ми шареха по листата на храстите и се усмихвах когато мокрите капки се появяваха по пръстите ми . И тогава я усетих кръвта която бушува бързо из вените на някой и тогава очите ми се спряха на някаква момчешка фигура усетих как вените около очите ми се показват и се приготвям да се затичам и го направих не можах да се спра.Момчето се изненада. когато ме видя и се усмихнах палаво и казах тихо по-точно като съблазнителен шепот;
-Няма да боли .-Тогава зъбите ми се показаха и ги забих във врата му усетих как топлата кръв на човек се разлива в тялото ми и се усмихнах доволно не исках да го убивам но трябваше да утоля жаждата си . И тогава усетих как тялото му пада в краката ми .
-О боже мой какво направих .-Усетих как паниката ме обгръща и се сетих на кой мога да разчитам Деемс моята сестричка.Извадих телефона си с треперещи ръце и набрах номера на сестра ми .Тя вдуигна на тертото позвъняване .
-Демс помощ в гората съм ела по най-бързият начин.-Казах и връзката прекъсна .

Гледах тялото на обезкървеното момче и се чудех какво да правя докато сестра ми дойде.И ето че цух гласа й който леко потрепери .Погледнах я и изтичах до нея и я прегърнах силно като захлипах .Не бях добре започнах да се ядосвам мразех този въпрос когато имаше други хора които не са добре зареди мен моя беше вината че той е мъртъв.
-Не той умря зареди мен.-Отговорих първо на втория въпрос и после на първия тогава видях че и Джошуа е тук не го бях забелязала.
-Как да се отърва от тялото Джо?-Попитах и нов изблик на сълзи нахлу в мен и отново заплаках.Погледнах бездвижното тяло и се обърнах към двама им.

Сестра ми винаг успяваше да ме развесели дори в най-гадния за мен момент но това момче няма повече да може да види родителите си семейството си нито дори любимата си аз отнех живота му и всички негови шансове да продължи да живее или поне да бъде щастлив току що отнех невинен живот.Поех кръвта която Джо ми даде беше гадна на вкус но тази кръв отново отлюжхи глада ми и пресуших банката за секунди седнах до тях и се усмихнах тъжно.
-Благодаря ви .-Не се сдържах меоциите в мен забучуваха като йормоните на някой който влиза в пубертета . Прегърнах ги силно и взех една минерална вода от кошницата която Джо бе донесъл.Въздъхнах и ги погледнах тези хора бяха единственото ми семейство обичах ги всъщност имах майка и баща но те отдавна бяха загубили моето доверие .

-Обичам ви .-Казах и отпих от водата .