Съня на Ванеса и Дилън.

Spoiler:

Дразнещият звук който стъпките на момичето по пода издаваха докато ходеше към леглото й й се струваха толкова ужасно и се всеки един звук се запаметяваше автоматично в главата й.Положи главата си бавно на меката и бяла възглавница и затвори очите си като започна да прави график за другия ден отлично знаеше че графика няма да бъде изпълнен но това й беше навик .Усети как сънищата я затрупват кало лавина и изведнъж се събуди стресната .Детският й характер по някой път й играеше лоша шега но нямаше начин да се откаже от него.Отново затвори очите си и въздъхна изморено и неусетно заспа.
Намираше се на някаква поляна тревите бяха толкова големи и имаше една къща която все едно крещеше ''страх'' или ''не влизай''.Но Ванеса Грийн беше огромен инат и затова реши да влезе.Отвори вратата и видя че къщата беше в ужасно състояние беше я страх да влезе но направи две крачки.Започна да изучава къщата и дори не усъзна как започва да се задушава.Не й стигаше въздух погледа й се размазваше .Не усещаше тялото си.Беше ужасно болезнено агонията я заля като цунами.Усети как очите й се затварят а сълзите й адат на пода.Тогава си спомни че такива къщи са използвани за изтезаване на вещици и свръхестествени същества .Затова тези къщи бяха предпазени от магия.Щом някое митично същество прекрачи прага започва да умира малко по малко.Ванеса не усети как до белите й дробое не достига никакъв въздух и усети как живота я напуска малко по малко.

Хм... денят бе толкова тежък. С всички тези колове Дилън направо се побърка. Направи над двадесет и му се взе здравенцето. Едва виждаше вече - ее, нормално, минаваше три и половина. Момчето тръгна към спалнята и си легна, като единственото, което съблече, бе тениската си. Девон усети, че веднага щом положих главата си на възглавницата, веднага щом усети топлината на тялото на Ясмин, точно до неговото, очите му се затвориха и той усети как копнееше да заспи и да се пренесе в някое невероятно място, изпълнено с красота, спокойствие... и разбира се, любов.
Но в момента щом очите му се затвориха, сякаш напук на всичките му представи, през съзнанието му започнаха да минават какви ли отвратителни картини. И то винаги свързани с ненормални същества. Минусът да бъдеш ловец. Завъртя се нервно в леглото и изведнъж една картина се изпречи за постоянно пред лицето му. Почти порутена къща, отблъскваща всеки минувач от себе си. Но Дилън се приближи - нещо го теглеше към нея, нещо му подсказваше, че трябва да влезе там. Завървя бавно и в мига щом прекрачи прага, някаква хипер гадна миризма го лъхна в ноздрите и очите му се насълзиха. Присви ги и изведнъж видя нещо на земята. Опита се да разбере какво е и след малко осъзна, че е човешко тяло. Но не можеше човек да припадне от вонята - ее, да, беше отвратителна, но чак пък толкова. Момичето бе паднало по лице, единственото, което се разбираше беше, че бе с руса коса. Девон се наведе и обърна момичето по лице. И когато го направи, очите му се разшириха. Познатите му черти, очи и коса, усмивка. Това бе Ванеса. Защо винаги я намираше, когато имаше неприятности? Поклати леко глава и се огледа. Не знаеше защо е тук, в неговия сън, но определено не спеше сладко и спокойно. Хвана я, лекичко я повдигна и реши да я изведе от къщата. Положи я внимателно на тревичката точно до прага и след малко видя как си поема дълбоко въздух.
- Хеей... добре ли си? - промълви тихичко и се загледа притеснено в момичето.

Момичето усети нечий ръце да я взимат и да я отнасят навън.Поселл я положиха на земята и тогава Ванеса усети как ъздуха започва да навлиза във дробовете й отвори очите си и си пое огромна глътка кислород.Чу някой да я пита нещо но не обърна голямо внимание беше заета да диша.Погледна момчето и установи че това е Дилън.Метна се на врата му и не му позволи да диша прегръдката й бе толкова силна.
-Благодаря благодаря благодаря ти Дилъъъъъън.-Започна да пее името му и накрая си каза на ум ''моя герой''.
След като реши че вече може да го пусне го направи и започна да подскача около него.

Дилън усети как едва си поема дъх, но се усмихна бегло, щом видя, че момичето е добре и че няма никаква опасност за живота и'. Усмихна се още веднъж и започна да наблюдава действията и'.
- Няма за какво... не съм направил нещо кой знае какво - винаги си бе такъв. Не обичаше да се хвали. Освен може би с едно нещо. Но сега това нямаше значение, разбира се.
Стана с леко олюляване и отиде до Ванеса, като първо я погледна, а след това погледа и' се върна на старата къща. Че беше стара - да, но момчето все още не разбираше защо Ванеса бе в безсъзнание, когато той се появи. Бе очевадно, че заради нея толкова го е теглило натам, но защо?
- Наистина ли си добре? - запита отново притеснено и я погледна - Какво стана в къщата? Защо лежеше в несвяст?

-Дааааа добре съм .-Засмя се момичето и му се изплези.
-Амииии тези къщи са използвани за да се изтезават вещици и всякакви свръхестествени същества.Погледни къщата .-Каза на момчето и се съсредоточи върху къщата Очите на момичето отново засетиха във странен син цвят а във тях се появиха пак онези руни които винаги идваха щом правеше магия.Къщата изведнъж започна става сива да се свива малко по малко докато накрая не избухна в буквалния смисъл нявсякъде имаше дърва и трески имаше също и тухли.Изтича до къщата и я огледа погледна земята и се наведе за да вземе едно нещо върна се при момчето и му го показа.
-Това е вещерски камък...вярва се че тези камъни могат да отслабят и самия господар на ада но за сега няма ниаквки доказателства/

Момчето се усмихна и след това кимна бавно, макар че втората част от казаното едва я разбра. Вдигна рамене при взрива и закри лицето си с ръце, след което бавно и предпазливо се доближи до Ванеса, вперил поглед в камъка, който държеше.
- Малък е - забеляза след секунди и го огледа от всяка страна. - И заради това нещо едва не умря?... Ее фактически казано де... ти не можеш да умреш - допълни и учудено я погледна. Това малко същество да отслаби дори и Дявола. Брей! Винаги се бе учудвал на вещерските работи и ее, не бяха глупости, но все пак не ги схващаше. Макар че тепърва разбираше още много неща. Дилън поклати едва забележимо глава и след това се прозя широко. Уж беше сън, а на него му се спеше.
- А в това нещо... за камъка... сериозно ли го вярваш? Толкова ли е силен?

» Съня на Неса и Натаниъл
» Ванеса Грийн
» Ванеса Грийн Годес
» Дилън Девон
» Сънят на Дилън И Джош

Съня на Ванеса и Дилън.

Съня на Ванеса и Дилън.

Similar topics

Similar topics