Петък вечер. Какво по-хубаво от това? Отекващият звук в празната улица причинен от забързаната крачка и високи токчета на нечия госпожица създаваше усещане за нещо зловещо. Момичето обърна глава на зад, ала без да намаля крачката си. Ариадна Паркър наскоро бе заживяла тук. Макар че бе родена в Миднайт тя никога не оставаше за дълго при баща си. Учеше в различни държави възможно най-далеч от тук, но когато съдбата си иска своето... другите нямат думата. Тъмната коса на момичето бе вързана в нестабилна опашка ниско на тила. Непокорни кичури коса се бяха разпилели извън мястото им. Страхът от тъмнината породен у нея бе причината за неспокойното и поведение и трескавото и озъртане. Имаше чувството, че някой я следи, макар че това вероятно бе плод на фантазията и. Облекчена въздишка се откъсна от дробовете на момичето подсказвайки, че вече се намира на по-добро място от тъмните забутани улички, които бяха едни от най-преките пътища до центъра. Брюнетката забави крачката си наслаждавайки се на светлината хвърляна от уличните лампи и на шума причинено от разговорите на хората. Нямаше представа защо бе излязла. Беше по-скоро нещо като желание за разходка... Безцелна разходка. Красивите и очи забелязаха голям светещ надпис гласящ "Книжарница". Сградата бе огромна, осветена, оживена и най-малкото приличаше на книжарница. По принцип момичето би се забутало в някоя четейки и гледайки книги с часове, а на края ако и харесаха би ги купила всичките. Макар мястото да изглеждаше модерно щом Ариадна отвори вратата от вътре я посрещна обичайният мирис на стара хартия (както и на нова) и лекият аромат на парфюмите на посетителите. Вещицата се запъти към етажерка с книги в един от ъглите на книжарницата където бе усамотено. Първата и работа бе да развърже и среши косата си. Прибирайки ластика в чантичката си пред очите и попадна интересно заглавие на книга, която по-скоро би била срещната в някой антикварен магазин. Всъщност книгите за Уика бяха доста разпространени, но само най-големите маняци се решаваха да ги купят и да пробват някои магии от тях. Не, че нещо се получаваше де, но във всяка измислица има и капка истина нали? Ариадна взе книгата изключително внимателно, макар да не бе от най-старите и започна да разгръща страниците и. След минути книгата и се стори изключително интересна тъй като (за чудо на народа) съдържаше истински магии и ритуали. Зачуди се до кога по-точно бе работното време на книжарницата тъй като сега бе 21.44ч. Вдигайки поглед забеляза една от служителките и любезно я попита. Жената каза, че в делнични дни книжарницата работи до 00.00ч. заради големият брой посетители. Момичето и благодари и отново се зае с книгата.
Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young
Заглавие: Книжарницата в центъра на Миднайт ; преди половин година