Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death...

И аз се престраших тук да се излагам ама какво да се прави :ДДД

Кръв

Ако можех да избирам никога нямаше да съм това,
ако можех да проклинам бих проклела своята душа.
Съжелявам за момента съжелявам за греха,
но кръвта ти е безценна призова ме тя в ноща.
И усещам как кръвта във вените ти тече,
съжалявам но това съм и никой не може да го отрече.
И кръвта я вече няма падаш тихо на земята,
нищо ще боли но скоро ще седиш ти до луната.
А във векове различни аз за тебе ще си спомням,
думи къвави вековни аз за тебе ще отроням.
Ще си спомням за молбите с кървави сълзи попити,
ще си спомням за мечтите като нищо те убити.
И ако някога се случи пак със тебе да се срещна,
всичко ще направя за да вкуся кръвта гореща.

Маскарад

Маската е на лицето ми,
спомена е в сърцето ми.
Коприната покрива красивото ми тяло,
черна рокля скрива всичко в мене бяло.
Диамантената тяра гордо ме краси,
а на вън дъждецът храстите роси.
Тъмни облаци се сгушват, гръм ехти през тях,
чудя се кога ли за последно тука бях.
И усмихвам се ехидно в този ален Ад,
някога била съм на този Маскарад.

Маска

Бледо утринното слънце, прояснява се на кея
аз обаче съм с маска и не мога да изгрея.
Аз съм пролетно кокиче просто уникат,
рядко можеш да ме видиш зад сребристия брокат.
В тъга съм аз обвита и се защитавам,
сутрин щом лъчите ме докоснат маската си слагам.
Цяла нощ обаче плача просто като момиче,
мрака ме прегърнал здраво ала светлина наднича.
Зад прозореца ми леко слънчо се показва,
тъжно гледа ме и се усмихва, нищо ми не казва.
Ала вече ми омръзна от тези флаш и лъжи,
махам маската и тичам казвам просто "зарежи!".

Липсваш ми

"Липсваш ми" - прошепнах,
на снимката ти стара.
"Липсваш ми" - написах,
в тетрадка овехтяла.
"Липсваш ми" - извиках,
на на`що място старо.
"Липсвш ми" - това е,
което не спирам да повтарям.
"Липсваш ми" - в сърцето ми,
зее рана дълбока.
"Липсваш ми" - крещя,
ала това е живота.

Предателка

Лутах се сама, лутах се в тунела,
светлина не виждах, тя ми я е взела.
Тя е тази тя, която някога обичах,
тя е тази тя, която своя сестра наричах.
Но в живота има предатели,
когато им скимне ти стават приятели.
Тя ми взима всичко бавно, постепенно,
тя ми взе и Него, хитро и надменно.
Чувствах аз към нея любов приятелска,
чувствах, ала ето-постъпка предателска.
Смееш се ехидно, викаш и крещиш,
помниш, ли че някога щеше да ме защитиш?
Сърцето ми стъпка като някакъв боклук,
не той, а ти приятелко направи това тук.
В сърцето ми остана едно единствено парченце,
но какво ти пука играй си с твоето момченце.
Превърна ме в тяло самотно и нещастно,
превърна ме в нещо грозно и ужасно.
Цигарата сега е най-добрата ми приятелка,
бутилката със водка поне не е предателка.
Махни се от живота ми и си плати успеха,
но когато нещо стане не търси при мен утеха.

Обещания

Обеща ми, че ще бъдеш вдъхновение за мен.
Обеща ми, че ще ме подкрепяш във всяко решение-
ала не съвсем.
Обещания напразни,
кой се нуждае от вас?
Обещания омразни,
съсипахте думата "нас".

Любовна поезия...

Обикнах те, когато те загубих,
ала сега се моля да простиш.
Почудих се- "Защо в теб се влюбих",
но нима ти не грешиш?

Поезия любовна пиша аз,
дано сърцето ти да стигне.
Безветна съм като елмаз,
дали съдбата ще ми смигне.

Като властен бог, красив си
нима си ти реален?
Сърцето, не умът ми мисли,
ти си идеален.

Обикнах те, когато те загубих,
дали доброто в тебе не убих?
Дори съдбата си изнудих,
по-бързичко ти да решиш.

Не приятелство, а любов искам,
не песен а поезия любовна.
Очите си от мъка стискам,
Боже, колко съм греховна!

Но любовта е нежна песен,
не грях вековен и далечен.
Любовния език е лесен,
стига за песни гласът ти да е вечен.

Песен

Ела любима моя песен,
ела и света ми покори,
без теб се чувствам адски бесен,
сърцето ми от всекиго се умори.

Ела нашепам ти гальовно,
и думите кат` река се стичат.
Желанието нима греховно,
щом тъй дрехите съблича?

Ела живот мой, песен моя,
ела красива песен ти,
звукът от тази струна твоя
светът ми бавно покори.

Ела и слей се със сърцето,
с потока на живота мой.
И знай, че аз ще съм момчето,
което винаги ще се нарича "твой"

Мечта

Изгаряха ме твоите целувки,
изгаряше ме твоята ръка.
Безброй неискани милувки,
на куп в моята съдба.

В клетката си от ковано злато,
мечтая си за свобода.
В нощ красива нещо свято
даде ми крила.

Сега летя на воля из мечтите,
сред ангелите, небесата...
Сега очите ми видяха всичко,
не оковите и самотата.

Сега съм част от красотата,
чувствам че сега живея...
Благодаря аз на съдбата,
че само за това копнеех...

Защо?

Защо когато те, търся те няма?
Защо когато те искам боли?
Защо остави отворена рана,
издълбана дълбоко в моите гърди?

Защо когато те питам мълчиш?
Защо си толкова студен?
Защо от мене винаги страниш?
Защо не си до мен?

Защо, те моля да ми кажеш
И чувствата си да разкриеш.
Защо, аз искам да покажеш
И себе си да преоткриеш.

КЛЕТВА

-Благодаря ти! – каза ти веднъж, а после във нощта стопи се.
Плачех без да спирам, но сърцето умори се.
Гордо вдигнах аз глава и сърцето си затворих.
Скъпи вярваш или не аз дори тогаз се молих.
Вече имам катинар на душата си разбита.
Ключа пазя скришом аз, никой нищо ме не пита.
Сълзите кога прииждат сещам се за твоите думи
И тогава те изчезват сякаш, че изтрити с гума.
Скъпи чакай да те аз намеря и когато те открия,
Вярваш или не без капка жал ще те убия!

Олеее, много са готини!!! Имаш талант определено <33

Ми мъча се там да "родя" нещо ама... :ДДД Много благодаря иначе :(h):

Та от вчера се пробвам с фотошопа да правя нещо, не са грам добри, но все пак са първи творения :ДД :

Spoiler:

Якички са, особено това последното Мисля, че ако продължаваш да опитваш, ще ставаш все по и по-добра

Сигурно. Аз с тоя фотошоп го разбирам точно колкото знам китайски, но там правя нещо :ДДДД

Пак излагации :ДД

Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death... 4860261j

Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death... 4991129N

Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death... 4991709J

Here's me and my rhymes ... immersed in the life and death... 4991710v

Излагации - глупости. Много са яки, особено това на Нина и на Меган Фокс!

Mi sueño…

Te quiero,
Pero yo no soy tal.
Yo escribo palabras
para bien y para mal.
Mi aire, mi diferente cosa
Mi sueño en color rosa...

Малко е на испански ама... :ДДДД

Ъмм... поредна излагация :ДДД

Иии стихчета :Д

Това е стихче за мама, която днес има РД :(h):

Обичам те, ала не мога да го кажа с думи,
аз искам рими да редя за теб.
Като допирът до нежни струни
ще редя куплет подир куплет.

Ако имах правото на избор отново бих избрала теб,
защото мила моя мамо, ти си истински човек!!!

ии друго...

Свят на лъжи

Лъжи непростими
в игра безкрайна.
Живот в рими
с мелодия омайна.

Сърце от лед,
огнена целувка.
Устни като мед
в страстната милувка.

Пронизителен писък,
свитък от думи.
Един висок, друг нисък...
Всеки все някога губи.

Мисли объркани,
очи със сълзи.
Хора побъркани
в свят на лъжи.

Огън горещ
се топи кат' леда.
Пламък на свещ
с цвета на меда.

Объркани рими
в свят на лъжи.
Хора всякакви
това запомни!

ии последно (за сега :ДД)

Без име...

Защо тъй поглед тъжен
си вперил в тая черна бездна?
Защо? Нима не забелязваш
тая нощ красива, звездна?

Защо за тоя черен мрак
разгърнал си си ти душата?
Нима не осъзнаваш,
че веч' си роб на самотата?!

Нима не забелязваш, че пратили са Ада,
да вземе светлината за собствена наслада?

Най-новото ми произведение :ДД

Тъжно лято

Едно момиче върху скала стоеше,
една бе тя и гледаше морето.
и думи пламенни редеше
сякаш, че да стигнат до сърцето…

А долу в скали студени
разбиваше се морската вода.
Очите и красиви уморено
безспирно търсеха следа.

Една сълза се нежно стече
и тя си спомни нещо май…
Гласът и меден тихо рече
че всяко лято има край!