Авалон не бе спокойна, нещо вътре в нея я тревожеше силно и съвсем необичайно за нея. Обикновено не изпитваше подобни емоции, но сега - сега беше различно. Сега се притесняваше за Джошуа и приятелите им, защото ако беше разбрала правилно, не бяха в много изгодна позиция и определено не бяха по свое желание на мястото, където бяха. Нещо в нея я глождеше и след не особено кратко време разбра причината. Райли отново бе в беда - сериозна, застрашаваща живота му беда.
Тежка, отчаяна и донякъде уплашена въздишка се отрони от устните на мъртвото момиче и то, затваряйки очи, се съсредоточи върху Хибрида. Поемайки си дълбоко дъх, за секунди тя се матеализира на мястото, където се намираше той. Започна да се оглежда наляво и надясно, за да открие къде точно се намираше Джошуа и какво го застрашаваше.След секунди видя как някакъв забулен тип се готви да хвърли кама към него. Авалон не мисли особено много, а се втурна бързо към момчето, спирайки и след това отклонявайки в последния момент камата от сърцето му. Бегла усмивка заигра по лицето на момичето и то сеотдръпна назад, за да не бъде мишена на Джошуа.
- Няма за какво - пророни тя и вдигна леко рамене, за да покаже, че не е направила нещо особено много. Загледа се в останалите в стаята и осъзна, че две от момичетата липсват. Къде ли бяха, зачуди се тя на ум, но бързо пренебрегна тази мисъл, виждайки как Джошуа се гърчи от болки. Веднага отиде при него и пое в дланите си ръката му, започвайки бавно да я разглежда.
- Камата е била отровена констатира тя, близвайки малко от кръвта на Хибрида. - Спокойно, ако отровата се махне от тялото ти, ще се оправиш. Може да бъде малко хладно, не знам със сигурност - усмихна се Уолмслей и допря устните си до все още кървящата рана, започвайки да изсмуква натровената кръв. Вкусът в устата и' се развали, но нищо нямаше да и' стане - все пак бе мъртва. След известно време Авалон се отдръпна, обърсвайки устните с ръката си.
- Мисля, че е готово, как се чувстваш? - попита тя притеснено и се вря в Джошуа.