Сънят на Ясмин и Джош

Всичко се случи прекалено бързо. Вървях по стъпките на нещо или някого. Не виждах добре от мъглата , която се спускаше и ме наобиколи като бяла пелена. Стана ми студено толкова бързо, че краката ми се вкочаниха.
- Джош? Тук ли си? - плахо прокарвах глас. Не исках някой друг да ме намери тук. Гората беше наистина ужасно плашеща, особено през нощта и ако не знаеш къде отиваш. Не видях подалия се клон на пътя ми и се препънах в него. Паднах, а бялата ми рокля беше придобила кафеникав отенък. Бях вир вода и умирах от страх.
- Джош! - извиках силно като се опитах да се повдигна, но нещо ми препречи пътя. Нещо черно. Възможно ли е? Изглеждаше на човек и в действителност май беше. Не можех да преценя. То ме гледаше и се провираше измежду клоните, търсейки нещо. МЕН!
- Не! - изпищях аз, когато го видях как се беше засилило създанието към мен и правеше някакви знаци. Опитах се да се повдигна, но е можех. Краката ми кървяха, а ръцете ми не ме слушаха и се противяха. Съществото спря на сантиметри от мен и се вгледа. След което плавно се приближи и докосна кожата ми. За миг въздуха ми беше спрял. Не можех да дишам. Задушавах се.
- Джо... - но преди да извикам отново ужасното създание ме завлече нанякъде. Цялата треперех. Не ми оставаше нищо освен да се моля. И наистина за първи път през окаяния си живот го правех. Молих се някой все пак да ми помогне и да не свърша като нечия храна.

Гора, мрак, викове... Ясмин!!! Нещо се опита да я нарани... Вампир... Усетих го по аурата му... Някой се опитваше да унищожи братовчедка ми в съня й... Добре, че обичах често да ползвам амулета за сънища... Нямаше да позволя на всеки, който се сети да очисти някой в съня му, да го стори. Затичах се след злосторника като се трансформирах във вампир. Настигнах го за отрицателно време и видях как поваля Ясмин на земята:
-Хей, не мисля, че е много редно така да се отнасяш с едно момиче. - усмихнах се арогантно и приближих непознатия, стискайки го за врата.
-Разкарай се от тук преди да ти откъсна главата, нещастник. - пуснах мистериозната фигура и тя изчезна в гората някъде между дърветата. Коленичих до Ясмин и притеснено я попитах:
-Как си? - що за въпрос задавах и то на някой, който току що беше нападнат от нещо... Помогнах й да се изправи и седнахме под едно дърво. Прегърнах я в опит да я успокоя и тихо изшептях:
-Спокойно,,, Тук съм... Няма повече... Няма да те нарани. - не можех да си представя какво ще е без нея, а и не исках.
-По-добре ли си вече?

За мое щастие Джош се появи на време. Винаги идваше. Никога не ме беше оставял. Зарадвах се като го видях,но в същото време и умирах от ужас от създанието, което ме теглеше. Гледах как чудовището отстъпи и се скри в дебрите на мрака, без да предизвика Джош. Зарадвах се и се вкопчих в братовчед си. Какво щях да правя без него.
Седнахме до едно дърво и като малко дете той се опитваше да ме успокои.
- По - добре ли си вече? - и ми се усмихна мило като все още ме стискаше здраво.
Само кимнах с глава. Нямах смелост дори да проговоря. Имах нужда да се отпусна, но предвид случилото се цялата треперех. В последствие забелязах, че съм мокра и не треперя от страх, а от студ. Бях се свила в прегръдките на Джош, в търсене на топло местенце.
- Не ме оставяй повече самичка. - отново проплаках аз. А той само ме погледна и снизходително поклати глава.
- Много е студено. - казах накрая и се опитах да се свра между кората на дървото и тялото на Джош.
- Прекалено е студено. - когато докоснах ръката му, той я издърпа внезапно. - Какво има? Какво направих? - уплашена се олюлях и положих главата си назад. Вече усещах мекотата на тревата и студената пръст.
- Ти гориш! - едва не извика той и ме гледаше уплашено, беше блед като платно.

Мигновено промених съня на Ясмин, защото имаше нужда от помощ. Вдигнах я на ръце и я внесох в лекарския кабинет като обясних на дежурящия лекар какви точно са симптомите. След като се установи, че не е треска и няма за какво да се тревожа, реших да променя съня на Ясмин и се озовахме на една слънчева поляна на пикник. Успокоих се за здравето и състоянието на братовчедка си и реших, че е време да направя едно самостоятелно разследване за това кой се опитва да навреди на Ясмин в собствения й сън - единствения й съвършен, вътрешен свят, който не бива да се докосва и променя от абсолютно никой. Нямаше да казвам на братовчедка си, че някоя вещица се меси в съня й като й изпраща разни същества, които да й причиняват кошмари и тя да не иска да спи. В последствие Ясмин щеше да бъде по-слаба и уязвима срещу атаката на който и да било.
-Хей, ако искаш мога да се шмугвам в сънищата ти, без да се намесвам много и ако имаш нужда да те защитавам, защото всеки един кошмар ще те мотивира да не спиш, а липсата на сън няма да ти се отрази положително. - казах загрижено на Ясмин и хвърлих един поглед наоколо.

Озовахме се на някаква полянка, покрита с много и най - различни цветя. Беше невероятно красиво. И чистия въздух определено ми влияеше добре.
- Искаш да се шмугваш в сънищата ми и без да се намесваш ? - разсмях се аз, познавах толкова добре братовчед си, че не вярвах, че може да не се намеси.
Все пак го погледнах и му се усмихнах.
- Ами, добре, да речем, че ти разреша да влизаш в съня ми, но... - усмихнах се и после го сграбчих за ръката като малко дете. - Не си навличай неприятности, става ли? - очите му светнаха , и много добре, знаех, че е способен на всичко, само и само да ми помогне.
- Определено имам нужда да си почина, и може би наистина ще ти позволя, но да не ти се случва често нали.... - погледнах го ядосано.

-Добре, мамо... Няма да ми става навик да се шмугвам в съня ти, но явно на някой му е станало... Не случайно са те "оборудвали" с това, което те влачеше към гората. Ако е просто кошмар, да, но ако ти направят нещо в съня ти? - бях наистина загрижен за братовчедка си и ако трябваше щях да си навлека още толкова неприятности стига тя да е в безопасност. Усмихнах се на Ясмин и й казах:
-Спокойно, ще се пазя и ще направя всичко възможно да не се нараня докато търся виновника за това със сънищата ти... Така най-сетне ще можеш да спиш спокойно и да не се притесняваш от нищо. - усмихнах се и положих ръка на рамото на Ясмин. Нямаше да позволя нищо да й се случи. Напомни ми в реалността да ти дам нещо, което ще допринесе за запазването на неприкосновеност на съня ти.

Джо беше толкова......Джо. Колкото и да му се искаше всичко да е наред, нещата не винаги можеха да се наредят така както искаш. Усмихнах му се все пак, знаех, че ще направи всичко за мен само да съм в безопасност, но и аз нямаше да позволя да му се случи нещо. Скришом зад тялото си сплетох пръсти и се засмях.
- Добре. - все така усмихната не спирах да го гледам в очите. - Знам, че би направил всичко за мен. - казах му . - И аз ще направя всичко за теб. Затова и ще ти позволя да направиш каквото си намислил.
- И не се подигравай с мен. - побутнах го леко. Все едно бяхме деца, който се закачаха и всеки момент ще започнат да се боричкат и да спорят.
Усмихнах му се още веднъж и почувствах как тялото ми вече не беше напрегнат. Отпуснах се до него и притворих очи като вдишах чистия въздух. Чувствах се прекрасно.

Усмихнах се и се загледах в небето и вдишах от чистия въздух. Усмихнах се на Ясмин и й казах, че каквото и да ми струва, ще намеря виновника за това, което я тормози в съня й:
-Няма повече да споря с теб и обещавам да ти подсигуря спокоен сън, което ми напомня, че трябва да се науча да не мисля, че мога да променя реалността както сънищата. - засмях се и видях едно цвете до себе си... Е, добре де, аз го накарах да се появи, но това не пречеше. Откъснах го и го сложих в косата на Ясмин като й казах:
-Скоро ще имаш спокоен сън и ще можеш да се раздаваш максимално. - засмях се и се огледах наоколо. Сигурно за пръв път в съня си, братовчедка ми намираше покой.