Не си спомням, към колко заспах, но определено ми се струваше доста късно или може би беше рано, всичко зависеше от гледната точка. Въпросът беше, че очевидно бях доста уморена, защото нощта беше спокойна и тиха, нямаше ги онези ужасно досадни кошмари, нито неспокойният сън, които в повечето случай ме държеше будна с часове. Не, напротив спах като бебе, не зная колко време бях спала, но усетих нежното докосване на Марти и това привлече вниманието ми. Размърдах се и леко простенах разтърквайки очи и когато най - накрая ги отворих, го видях надвиснал над мен с нежна усмивка на устните си и бласъче в тези кафяви очи
- Хей.. - промърморих сънливо и отвърнах на целувката му, тогава приятна миризма привлече вниманието ми, погледнах към подносът до мен и след това към мъжът, който все още ме наблюдаваше с онзи блясък в очите
- Направил си всичко това без да успееш да ме събудиш? - попитах закачливо и повдигнах леко вежда

Когато каза, че е добър в промъкването не можах да сдържа смехът си, просто като си спомня колко непохватно се държеше при запознанството ни, тази идея ми се струваше страшно забавна. Надигнах се леко и седнах удобно облягайки се на таблата на леглото
- Хмм, изкушаваш ме - казах прехапвайки леко устна, определено нямаше да откажа, да помързелувам и да се излежавам цял ден в прегръдките му, но от друга страна бяхме в Лондон и това щеше да бъде престъпление, да останем затворени цял ден. Марти дръпна завесите и слънцето проблесна директно в очите ми, което ме накара да скрия лицето си със завивките, докато очите ми свикнат със светлината, а след това последвах примерът на мъжът до себе си и си отчупим парче от палачинката
- Разходка ми звучи доста добре - казах усмихвайки се и разсеяно започнах да се храна
- Това е великолепно - казах след малко посочвайки към подносът с храна

Марти заподскача и приличаше на въодушевено дете, което просто ме накара да се усмихна широко. Беше толкова истински и искрен, че не можех да му се нарадвам достатъчно
- Ако исках да се отърва от теб, щях да съм го сторила много отдавна - казах нежно и си откраднах една целувка, преди да е подскочил и да се е изпарил от стаята. Загледах се любопитно след него, когато изтича през вратата, но няма и след минута се върна, предлагайки ми да си сложа удобни обувки, поклатих леко глава и се измъкнах от леглото. Преместих подносът на малката масичка близо до прозореца и след това се запътих към банята за сутрешно освежаване. Когато излязох от банята Марти се беше настанил на леглото и игрива усмивка се беше наместила на устните му
- Искаш да ти правя ревю или просто да ме видиш по бельо? - попитах закачливо отправяйки се към гардеробът в другият край на стаята. Измъкнах си едни по - широки дънки, както и свободен потник и завърших тоалетът със сандали на цяла платформа, за които бях сигурна, че ще ми е удобно ходенето, колкото и много да е то. Оставих всичко на леглото и бавно започнах да се преобличам, позволявайки на Марти да се наслаждава на гледката

Ама разбира се, че ще е и от двете, как можах да си помисля друго, засмях се леко и поклатих глава. След като бях готова взех чантата си и заедно излязохме от апартамента, хванати за ръце, тръгнахме да се разхождаме. Когато пристигнахме в градината, там беше пълно с хора както обикновено, но не ни беше трудно да си намерим свободно място, някъде където да сме само двамата. Настаних се в скутът му и обвих ръце около врата му усмихвайки се нежно
- Аз също, колкото и невероятен да е този град, когато съм с теб, той става още по невероятен - признах леко и го целунах, а след това се загледах в лебедите, които изглеждаха толкова спокойни и грациозни, сякаш нищо не можеше да ги прекърши. След думите на Марти го погледнах подозрително
- Това, обяснение в любов ли беше? - попитах повдигайки леко вежда и се засмях поклащайки глава

Усмихнах се леко и отпуснах челото си на неговото, а ръцете ми се озоваха на шията му
- Получи се перфектно - казах усмихвайки се и долепих устни първо до нослето му, а след това и до устните му, задълбочавайки целувката. След още известно време решихме, че ни е време да се измъкнем оттук и тръгнахме към изходът. Когато тръгнахме по уличките го погледнах любопитно
- Добре ли си? - попитах с леко притеснение
- Изглеждаш прекалено умислен - допълних приближавайки се към него. Не можех да го обясня точно, беше просто усещане, но наистина ми се струваше малко странен

Не бях от "хората" които правят планове, не за друго просто те винаги пропадаха и това си беше нормално предполагам. Затова просто кимнах леко на думите му и продължих да се разхождам, обвила ръка около неговата, докато другата беше в дланта му, а пръстите ни бяха сплетени. Когато се качихме в лодката, той доста бързо ни отдалечи от кейчето и не след дълго се намирахме близо до колелото, а нежната светлина от звездите и него се спускаха около нас. Марти излезе от лодката на една малка платформа близо до водата, настанихме се на нея, свалих сандалите си и потопих крака във водата, след което отпуснах глава на него и също погледнах към небето
- Да, красиво е - казах с лека усмивка отклонявайки темата, можех да усетя, че не му харесва тази тема за разговор и нямах намерение да го притискам да говори, знаех, че ще ми каже когато се почувства готов, точно както аз му бях признала за тайната си

След малко колебание накрая Марти ми разказа за детството си и за отношенията си със семейството си, което ме накара да се натъжа и ядосам едновременно. Бях тъжна за малкото момченце което не е приемано от родителите си и е карано да става свидетел на тези брутални сцени и едновременно с това бях бясна. Бях разярена как бе възможно да съществуват такива хора, такива родители които да подложат най - съкровеното си на подобни мъчения.
- Сега имаш мен... вече не си сам Марти, аз съм твоето семейство - казах нежно галейки лицето му и отвърнах на целувката ми, а след това се усмихнах нежно

Поклатих леко глава и се надигнах малко, намествайки се по - удобно
- Не казвай нищо, просто ме целуни - казах нежно и устните ни се сляха в една продължителна и сладка целувка
- Не го казвам само за да се почувстваш по - добре, наистина го мисля Мартин, аз наистина съм тук и няма никъде да ходя - казах отново усмихвайки се и бързо долепих устни до неговите за кратка целувка. След което се изправихме и тръгнахме да се разхождаме
- Не, добре съм една вечерна разходка няма да ми се отрази никак зле - казах усмихвайки се и отново се притиснах до него, овивайки едната си ръка около неговата, а с другата сплетох пръсти с неговите и облегнах глава на рамото му докато вървяхме бавно по павираната уличак

Разходката ни доведе до малък парк, който бях сигурна, че се намира на не повече от две пресечки от апартамента ми. Настанихме се на една пейка и аз отново намерих мястото си в скутът на Мартин, а главата ми се отпусна върху рамото му, скривайки се леко под брадичката му.
- Трябва да благодариш, на непохватността и неустоимите трапчинки за това - констатирах засмивайки се леко, спомняйки си как ми идеше да го удуша, за дето ми е разлял кафето и то върху мен, но когато видях онези трапчинки забравих за всичко друго.
- Мхм, мисля, че вече го каза - промърморих леко засмивайки се и се намърдах по - удобно в скутът му, но май по някое време бях заспала, защото не си спомням много какво стана, че да се озова в леглото си.

Когато се размърдах в леглото си установих, че то е празно и най - вероятно щях да започна да се панирам, ако не бях чула гласът му. Извъртях глава към него и се усмихнах широко, когато го видях
- Хей - промърморих леко протягайки се, той спомена някаква изненада в кухнята, но на мен не ми се ставаше все още. Когато се настани до мен на леглото, протегнах ръка и го придърпах към себе си сливайки устните ни в сладка целувка, а ръцете ми се увиха около шията му и леко простенах от приятното усещане, от целувката и притиснатото му към мен тяло

Не точно излежаване ми се въртеше в главата, но за момента нямаше да кажа друго, просто щях да се наслаждавам на момента. Беше толкова лесно да забравя за всичко друго, за всичко лошо което ми се беше случило, беше просто и неизбежно, като дишането и това чувство ми харесваше повече от колкото можех да го опиша. Мартин поръча обяда и слезе надолу за да вземе поръчката, когато пристигне, а аз се измъкнах от леглото и влязох в банята. Взех си един бърз душ, измих си зъбките и след това облякох една негова тениска и черни бикини и се върнах в стаята отивайки до прозореца. Когато дръпнах завесите на вън времето изглеждаше приятно и затова реших да се кача отново на покривът, това място стана специално за нас и докато времето позволяваше имах намерението да се възползвам от него. Слънцето беше приятно, не напичаше, а просто галеше, имаше лек ветрец, който носеше ароматът на Лондон и Темза и това ме накара да се усмихна

Марти се качи и остави нещата на масичката, а след това се настани на пейката до мен, при думите му се засмях леко и погледнах надолу заигравайки се с ръбът на тениската
- Е, вярвам, че на мен ми стои по - добре - казах свивайки леко рамене и увих ръце около шията му, отвръщайки на целувката му жадно. Когато спомена за вчера и за това как бях заспала усетих как бузите ми се изчервяват и прехапах леко устна
- Извинявай за това, дори не съм се усетила, когато съм заспала, не предполагах, че съм толкова уморена - казах извинително и леко се усмихнах, притискайки се към него и отвръщайки на задълбочената му и страстна целувка

- Казах ти - казах засмивайки се и потърках леко носле в неговото. Той ми подаде чашата с вино и аз отпих глътка от нея, но бързо след това я оставих в страни, определено не можех да рискувам да е в ръцете ми, когато устните му се разхождаха така страстно по кожата ми.Марти предложи да изпълни всичките ми желания за деня, което ме накара да се подсмихна леко
- Това е опасна игра господин Дейвис - казах сериозно, но след това отново се засмях особено, когато целувката му ме остави без дъх. Откъснах се и леко се повдигнах, но само достатъчно че да спусна кракът си от другата страна на тялото му, възкрачвайки го и да се притисна по - близо до него, този път изцяло обърната с лице към него
- Мисля, че току що улучихте желанието ми за деня - промърморих игриво и захапах леко устната му

Продължавахме да се наслаждаваме един на друг и да обсипване устните и лицата на другият с целувки и това определено ми харесваше. Когато бях в прегръдките му се чувствах жива и желана и секси и просто жена и това наистина ми харесваше, не че когато се съмнявах, в качествата си на жена, но чувството да ти го напомнят беше невероятно. Това чувство ме изпълваше непрестанно и замъгляваше съзнанието ми
- А, аз мислех, че вече го обичаш - казах изкикотвайки се тихо и простенах когато усетих зъбите му, леко да дразнят кожата на шията ми. Отпуснах глава назад, давайки му по - свободен достъп, прехапах леко устни, а ръцете ми се впиваха в кожата на гърба му

Увих крака около него и го притеглих към себе си, устните и ръцете му ставаха все по - настоятелни и това ми харесваше. Обичах онова негово собственическо поведение което показваше докато ме любеше, сякаш все път се опитваше да ми докаже, че съм само негова и че никой друг не може да ме накара да се почувствам така и това негово желание ме побъркваше. Истината бе, че и двамата сме пленници на другия и нищо друго не ни интересуваше, никой друг не би ни повлиял по този начин и в това нямаше и грам съмнение. Когато ме постави на масата аз бързо се преместих към средата ѝ и притеглих него върху себе си и този път моите устни се разхождаха по врата му
- Ще се постарая - промърморих в отговор на думите му и захапах леко ухото му

Тялото ми бе изпълнено от нежните емоции които той пораждаше в мен, но с напредването на заниманията ни започнах да усещам онова познато чувство на огън и възбуда които ме изпълваха всеки път щом кожата му се докоснеше до моята. Този път беше мой ред да простена и се отпуснах назад, излягайки се удобно на масата, а гърбът ми се извиваше към устните му, докато те обхождаха тялото ми. Ноктите ми започваха да образуват розови линийки по кожата му, но знаех, че те бързо ще зараснат. От устните ми се изплъзваха леки стонове, а към тях се присъединяваше и името му, дъхът ми беше накъсан, а ударите на сърцето ми бързи и неравномерни

Вече дори да положех огромни усилия, не можех да се концентрирам, не можех да мисля нямаше и смисъл защото нищо не можеше да направи този момент по - приятен и това беше най - важното. Мартин ме побъркваше, така както никой друг и колкото и клиширано това да звучи си беше самата истина. Той продължи да ме обсипва с целувки, а ръцете му се разхождаха жадно по тялото ми, обхождайки всяка една моя извивка. Възбудата ме поглъщаше и правеше стоновете ми по -силни, не можех да издържам още дълго, особено когато той захапа ухото ми, крачетата ми се стегнаха повече около кръста му притискайки го към мястото на което най - силно го желаех
- Искам те Марти.. - простенах тихо на ухото му и след това намерих устните му и впих своите в неговите за една страстна целувка

Не ми беше нужно много за до убеждавам и не след дълго той вече беше в мен и бе започнал да се движи в сравнително бързо темпо и това караше дъхът ми да излиза накъсан. Не можех да си поема нормални въздух, но и не предполагах да мога при това което се случваше, от устните ми се изплъзваха стонове, които колкото и нежни да бяха започваха да стават по - силни и по - силни. Увих крака по - силно около него и отпуснах глава назад, а тялото ми се извиваше към него наслаждавайки се на приятното усещаше.
- Марти... - промърморих задъхано и се надигнах леко за да си присвоя устните му за силна, страстна и спираща дъхът целувка

Продължихме да се наслаждаваме един на друг още известно време, а след това се отпуснах върху гърдите му, дишайки тежко, опитвайки се да нормализирам сърцебиенето си
-Хмм, може да отидем на някоя разходка из градините или замъците или можем да прекараме един хубав ден, на пикник в някой парк. Хубава храна, федербал, фризбий, подмятане на топка, някоя хубава книга или просто да се излежаваме в природата? - предложих замислено и се сетих, че забравих една много малка подробност
- Арес! - възкликнах изправяйки се рязко, как можах да забравя кучето си, ама и аз бях една....

Поклатих леко глава, когато попита да не би Арес да ми е повереник и набързо облякох отново тениската му и бикините си и след това заедно за слизахме по стълбите. Дори не бяхме стигнали средата, когато се чу скимтенето и дращенето по вратата на терасата. Побързах да изтичам там и да я отворя, а Арес ме връхлетя и започна да ми се оплаква, че съм го лишила от внимание.
- Би ли го извел за една обиколка докато подготвя пикника? - помолих Марти гледайки го с големи кафяви очи, почти приличах на домашният си любимец, а той определено имаше нужда от излизане. След като двамата излязоха аз влязох в кухнята, измих се и се заех с приготвяне на сандвичи и разни други работи за пикникът, след което се преместих в стаята и извадих някой неща, като топка, федербал, фризбий, една много хубава книга, както и старо одеяло и кошница за пикник и след като се преоблякох свалих всичко долу и прибрах нещата по местата им, готова за излизане

Не ни отне кой знае колко време за да стигнем до околията на града и да се настаним на едно тихо, но много красиво място. Аз се заех с подредбата на нашето малко райско кътче, докато Марти се разхождаше наоколо, а Арес подскачаше и тичаше в различни посоки, сякаш е бил вързан с години и това ме накара да се смръща леко. Как беше възможно да го забравя, горкичкият, кой знае колко самотно се бе почувствал и Марти беше виновен за всичко това, ако не ме беше разсеял, нямаше да забравя за Арес или поне така се надявах.
- Взех я за всеки случай, може би ще решиш да поспиш или да си играеш с Арес - казах свивайки невинно рамене и след това се изправих и приближих към него. Увих нежно ръце около тялото му и го погледнах любопитно
- О, и на какво ще играем? - попитах повдигайки вежда

- Но това е изнудване господин Дейвис! - казах с шокирано изражение и подходящ глас, но след това се засмях леко, не способна да се сдържа. Марти се измъкна от прегръдката ми и се намести отново на одеялото, а аз останах на мястото си загледана в него. Той ме повика и аз тръгнах към него с бавна крачка, а след това го възкрачих и се настаних на краката му и опрях ръце на гърдите му. Когато започна да ме гъделичка, не можех да спра да се извивам и гърча и смея и когато успях да си поема дъх просто се загледах в очите му и се усмихнах леко
- Обичам те Марти - казах нежно и се надигнах леко за целувка. Всичко в този момент беше прекрасно и нямаше да позволя на никой и нищо да го провали

Усмихнах се леко и се отпуснах до него, подпирайки глава на корема му и се загледах в небето
- Горкичкият напоследък направо го забравих - казах намръщвайки се леко, що за господар да бях като забравях верният си четирикрак приятел. Добре, че беше ангелче макар и името да не подхождаше много на такова и не ми създаваше проблеми
- Ако реши да те ухапе, да знаеш, че сам си си виновен - допълних побутвайки го леко забивайки показалец между ребрата му игриво и го погледнах прехапвайки устна.

Усмихнах се леко и се огледах около себе си да беше красиво, но не само защото беше природа, не беше уникално защото бях с някого към когото не съм безразлична. Мартин ме правеше щастлива макар да не го познавах от много време, а и Лондон винаги ме е карал да се чувствам специално
- Лондон винаги ме кара да гледам на света по различен начин - признах си и се усмихнах леко
- Да се разходим предполагам, все още не съм гладна - отвърнах и се размърдах леко изправяйки се в седнало положение
- Не вярвам, че той е на същото мнение ако не си забравил, напълно го забравих последната седмица... - казах смръщвайки се леко, ядосана на самата себе си