Реката на желанията - 3 дни назад

Беше поредния ми самотен, отегчителен ден и реших да се разходя до реката на желанията. Казваха за нея, че имала вълшебни свойства и не се и съмнявах, защото все пак живеех в Миднайт, а това си беше напълно естествено за това градче. Усмихнах се и седнах на брега като потопих краката си във водата. Загледах се в нищото, когато усетих нечие "драконско" присъствие зад гърба си. Обърнах се и видях някой, който не познавах. Бях готов за евентуална атака от непознатия, така че просто запазих хладнокръвие и продължих да се правя, че не го виждам. Тоест, не исках да се покажа невъзпитан, но като кмет на града, не можех да познавам всички, така че просто се усмихнах и се надявах да не знае кой съм аз. Не, че исках да го скрия, но просто ми омръзна да гледат на мен като на "Хибридът, спасил града няколко пъти..." или като на "Кмета"... Исках просто да познават Джошуа Райли такъв, какъвто е... Освен това, малцина знаеха за Демона, който съм победил като бебе, а и за щастие никой не е виждал белега ми в действие, така че от към този аспект си бях невероятно спокоен.

Dragon Брой мнения : 6

Поредният скучен ден в Миднайт.
Нямаше нищо за правене, само да си клатиш краката на дивана в къщи и да гледаш отегчително едно и също по телевизията. Това се правеше днешно време от нормалните хора, но Алекс не беше само човек. Можеше да се превръща в дракон. Една способност, която меко казано не понасяше. Не искаше хората да се пазят от него, от страх че ще ги запали. Той беше добро момченце, което искаше просто да живее нормален живот. Е, имаше и добри случаи от неговата способност, например ако някой започнеше да го напада и се превръщаше. Това ставаше в много редки случаи. В главата му искаше да покани някой приятел с който да се разходят някога, но не можеше да стане. Единствената причина беше, че няма такива. Живееше живот като аутсайдер. Искаше да си има поне един. На който можеше да се довери. Да споделя тайни. Да се оплаква. В същият момент в мислите му се изясни едно, трябваше да отиде до реката на желанията. Беше прочел във вестник за нея. Алекс беше в Миднайт от скоро и искаше да разбере как да стигне до там. Отиде до стаята си, облече дънките си, тениска, суичер и сложи шал. Обу кецовете си и тръгна. По улиците всички го гледаха странно. На външен вид не му личеше, че е дракон. Тогава защо? Накрая не се сдържа и попита един човечец на средна възраст как да стигне до реката. Той го опъти. Александър потегли с бърза крачка, дори можеше да се каже, че тичаше. За около десет минутки вече беше стигнал до езерото. Там стоеше един мъж, потопил краката си във водата. Изглеждаше му приятен човечец. Щеше да рискува да се запознае с него. С бавни крачки отиде зад гърба му, но после се премести наляво. Събу се и си потопи краката. Със задълбочен поглед впери очи в младежа до него.
- Извинете, може ли да се запознаем? - докато казваше въпроса се беше изчервил и малко заекваше. За първи път правеше такова нещо. Все пак желанието му след като беше влязъл в реката беше да си намери поне един приятел.

-Разбира се, млади Драконе, защо не? Аз съм Джошуа, Джошуа Райли... Приятно ми е да се запознаем. - усмихнах се и подадох ръка на момчето, но после се сетих, че може да съм го уплашил с всички тези ми приказки, но винаги бях толкова директен и определено не бях свикнал да си държа езика зад зъбите. Усмихнах се и тогава осъзнах, че момчето срещу мен е срамежливо и сега, след тези ми думи може да се е притеснило още повече... Обърнах се приятелски към него и реших да се извиня и да започна да говоря пръв:
-Извинявай, че съм толкова директен, но аз съм Хибрид между три раси и когато усетя, че някой не е точно човек, минавам на съществената част и... Както и да е. Ако се чудиш, аз съм Хибрид между Вампир, Вещер и Върколак. - засмях се и си спомних от колко много време не съм говорил с някого така открито, а и имах чувството, че младежът го измъчваше нещо... Да, определено ми липсваха неговите години, но аз вече бях минал през този ми период и знаех, какво може да го тормози, но реших да запазя мнението си за себе си и да си замълча... Ако искаше да сподели нещо, щеше да го направи сам и без аз да се намесвам без да питам:
-Предполагам си нов в града, защото не съм те засичал преди. - под преди разбира се имах предвид преди 1,500 години... от както съм тук.
-И извинявай за тъпия въпрос, но на колко години си?

Dragon Брой мнения : 6

Притеснение.
Дам. Лицето му беше червено, като домат. Сякаш в гърлото му имаше голяма буца. Не можеше да каже и дума. Дали момчета срещу него щеше да му отвърне или пък да си тръгне. Но този път си имаше добри новини. Отговори му. А какъв отговор!
-Разбира се, млади Драконе, защо не? Аз съм Джошуа, Джошуа Райли... Приятно ми е да се запознаем. - сърцето му затупка още по - силно. Поне му отговори. Но в момент се усети. Драконе? От къде знаеше това? Да не беше пророк? Толкова мисли му минаваха в главата. Оле мале. Но ето, че се върна в реалноста. Буквално разтърси главата си и се представи.
- А-а-аз съм Александър Стоун. Приятно ми е и на мен. - стиснаха ръцете си и лека усмивка се появи на лицето му. От много притеснено настроението му премина към почти нормално.
-Извинявай, че съм толкова директен, но аз съм Хибрид между три раси и когато усетя, че някой не е точно човек, минавам на съществената част и... Както и да е. Ако се чудиш, аз съм Хибрид между Вампир, Вещер и Върколак. Предполагам си нов в града, защото не съм те засичал преди. - под преди разбира се имах предвид преди 1,500 години... от както съм тук. - уоу. Хиляда и петстотин години е живял в този хубав град, странно. Хибрид... вампир, върколак, вещер. Много странно, обикновено вампир и върколак са две противоположни неща. След това последва въпрос за колко годишен е Алекс.
- Ами аз... съм на седемнадесет години. - вече беше преспокоен, че се е запознал с поне един човек. И както вървеше... май щеше да станат добри приятели.

Момчето срещу мен беше видимо притеснено, но щом си стиснахме ръцете усетих как се узпокои. Усмихнах се и продължих да гледам в кристалната повърхност на реката. Седемнадесет години не бяха безопасна възраст и то за Дракон, но щом момчето беше в невероятна физическа форма, защо не? Засмях се и казах на момчето:
-Всъщност съм на двадесет физически години, но реално погледнато съм по-стар от пирамидите. - засмях се и се концентрирах, като издигнах известно количество вода във въздуха и го прибрах в една стъкленица. Подадох я на момчето и казах:
-Не знам дали си чувал, но реката на Желанията има едни други специални свойства. Може да ликува и да "отмива" черна магия... Предполагам някога ще ти потрябва. - усмихнах се окуражително и му подхвърлих стъкленицата, сещайки се да му дам и друг приятелски съвет:
-...и се пази от Черните магьосници, защото им трябват Драконови люспи и сърца, с които търгуват на черно, но за щастие в Миднайт няма такива... Явно кмета се справя добре с тях. - заснях се и реших да попитам:
-Имаш ли някакви "драконови" артефакти... Винаги съм се интересувал от Драконите.

» Реката на желанията
» Мостчето над реката
» След година реката извън Миднайт.

Реката на желанията - 3 дни назад

Реката на желанията - 3 дни назад

Similar topics

Similar topics