Изтичахме набързо до нас да се преоблека и да се изкъпя и след като излязох от стаята си бях облякла ето ТОВА излязохме и се запътихме към някакво кафе което ми беше до болка познато.Настанихме се на единствената свободна маса и му се усмихнах мило и си поръчах първото нещо което видях. в менюто бях много изтощена и можех да заспя на масата.
-Мисля че скоро ще ми трябва кръв ...-Пратих му мисълта си и го погледнах извинително в момента усещах глад който не беше голям но не беше и малък затова мисля че ще мога да го задържа малко преди да изпия кръвта на келнера който обързо дойде.
Облегнах се на стола си и скръстих ръце пред гърдите си и погледнах Зандър.

Когато с Зандър излязохме от кафето и седнахме на една пейка и ми подаде една банка с кръв се разтреперих погледнах го и се отдръпнах малко от него но след секунда хванах банката с кръв и течноста се разклати а вените на очите ми изпъкнаха а зъбките ми се показаха погледнах кръвта а после и Зандър и започнах да пия .Кръвта свърши отчайващо бързо и погледнах празната торбича и помолих русокоското за още една банка с онази течност която ще ме крепи да живея... е сега май се падах безсмъртна но все пак това са само мои предположения.Една котка мина покрай нас и вдигна поглед към мен а вените и зъбите не бяха изчезнали тя измяука уплашено и избяга бързо .Очите ми се насълзиха и изтрих една сълза със вампирска скорост а след това забих поглед в земята и затворих очи и скрих зъбите си с ръце .
-Винаги ли ще е така дори животните ще бягат от мен ?-Попитах отчаяно и зарових лице в шепите си .Най - гадното беше че обичах животните и най-много котките а сега те бягаха от мен .Свалих ръцете си и погледнах Зандър като му пратих мисъл '' Всъщност не искам повече кръв'' ... ами какво ще стане с моята котка която беше в нас която обичах и се грижех за нея от мъниче и тя ли щеше да избяга от мен както тази котка тук.Трябваше да призная че вече няма да съм предишната Фей ще трябва да убивам за да живея.Не нямаше да оставя това така няма да се храня каквото ще да става не искам да съм чудовище което убива за да живее защо да взимам животите на тези хора като мога просто да умра и да ги спася от себе си .

Усмихнах се и поех ръката му и се изправих на краката като го прегърнах силно и казах:
-Благодаря Зи . Ммм на къде ще ходим искам да кажа ще се шляем безцелно или имаме определена дестинация?-Попитах и повдигнах игриво вежди като се загледах в небето и по-точно един странно издължен облак който не се виждаше особено нооо все пак можех да го видя а и това ново зрение съвсем забравих за банката която ми даде и изтичах до кафето и помолих за чаашка и сламка и изсипах течноста вътре и започнах да пия но този път доста по-бавно за да не свърши толкова бързо колкото преди малко.
-Гаджето ти е щастливка с момче като теб!-Усмихнах се и двамата тръгнахме по тясната уличка като продължавах да смуча кръвта от чашката.