По пътя не си говорихме много. Когато стигнахме до частта с кафетата и ресторантите Итън ми отвори вратата и каза, че аз водя. Не бях убедена какво точно ще е отворено по това време, но въпреки това тръгнах по улицата редом до момчето. Оглеждах се наоколо, но повечето бяха затворени. Голяма светеща в зелено табела с надпис "Rainforest" привлече вниманието ми. На вратата имаше табела с надпис "отворено". Кимнах към мястото и с Итън се запътихме на там. Отворих вратата и вътре бе много красиво. Оказа се кафене.
-Е, влизаме ли или да отидем някъде другаде? - усмихвайки се попитах.

-Да. Това го знам. - засмях се. Обстановката бе невероятна. Имаше тиха музика и масите бяха достатъчно разделечени за да не се притесняваш, че някой може да те чуе и да се чувстваш комфортно. Келнерът дойде и с Итън направихме поръчката си.
-Е, как ти се струва града? - докато чакахме мълчаливо Итън ми зададе въпрос.
-Хмм... - замислих се. - Все по-интересен. - казах и се усмихнах.
-Ами на теб? - попитах и отпих от чашата пред мен.
Не ме биваше много в разговорите и в запознанствата, но реших този път да опитам...или просто да се оставя на течението.

Кимнах при отговора му. Винаги бе така. Е поне в повечето случай.
-Името ти е доста... ами звучи интересно... От къде произхождаш? Предполага се, че щом си вещица, трябва да произлизаш от някой знатен, древен род или нещо такова? - сковах се за миг, но после се усмихнах сконфузено.
-Да. Кръстена съм на първата вещица от рода. - намръщено промърморих.
-И пак да. Рода ми е доста, доста, доста древен.
-Добре, че баща ми има сестра та поне някой да продължи рода. - промърморих и се наместих на стола.
-Това няма значение...предполагам. - довърших с лека усмивка.
-Твой ред е. Кажи ми нещо за себе си. - закачливо казах все едно играехме на игра и отпих от питието пред мен.

-Не си прави прибързани зключения. - засмях се. "Интересно ми е и то много..." - казах си. "Оо!! Дано не ми чете мислите, дано не ми чете мислите...." - молех се наум.
-Не говориш никакви глупости. А и все пак аз попитах. - допълних и отново се усмихнах разкривайки малка част от чисто белите си зъби.
-Аз черпя... - каза Итън след мигове на мълчание.
-Аз пък не отказвам. - засмях се отново. " Боже! Какво ми става?! Защо постоянно се смея като ученичка?! " - запитах се наум.
-Нали не ми четеш мислите? - игриво повдигнах вежди. Дано не ми се бъркаше в мислите защото не знаех какво щеше да си помисли за мен.

Засмях се и облекчено въздъхнах.
"Благодаря ти Боже!" - казах си на ум и се усмихнах. Итън ме погледна в очите и стояхме така няколко мига. Той вперил неговите в моите и обратното. Добре, че бях седнала защото иначе щях да падна. Отпих от кафето пред себе си и се усмихнах.
-Знам, че ще ти се стори нелепо, но защо се съгласи да дойдеш с мен...? Не, че не ми е приятно... Имам предвид... Та ти ме познаваш от няколко часа, а се съгласи да дойдеш с мен на кафе, без да си имаш едно наум, че мога да те нараня, като се има предвид, че ме срещна в гората, окъсан и раздърпан... Леко надраскан... - усмивката ми ставаше все по-широка при всяка негова дума. Харесвах гласът му.
-Защото обичам предизвикателствата. И мистериите. А ти си нещо такова...нали? - усмихната казах и отново отпих от кафето.
-А и не знам защо, но усетих, че няма да ми направиш нищо. - допълних и потопих погледа си в неговия.

-Е, не е като да не мога да се защитавам. - нацупено отвърнах. Смехът ми се смеси с този на Итън и утихна с неговия.
-Е, предполагам си доста смела, щом се съгласи да излезеш на кафе с някой напълно непознат. - отново се нацупих. Естествено всичко беше само игра.
-Но ти вече не си чак толкова непознат. - казах и се усмихнах. Погледът ми обходи чертите на прекрасното му лице, мина през устните му и се спря на очите му. Задържах го там за известно време след което погледнах смутено на долу.
"Сигурно е забелязал, че го гледам така..." - казах си и отпих голяма глътка от кафето.
-Ако не е проблем ще ми кажеш ли на колко си? - попитах в опит да отвлека собственото си внимание, а и за да завържа някакъв разговор.