Гората

Заглавие: Гората Пон Авг 22, 2011 12:00 pm

Тази гора се славеше, както с красотата и величието си, така и с обърканите си пътеки, които много често заблуждаваха туристите.

Witch Брой мнения : 188

Нощта бе спокойна, тиха. Луната бе млада и светлинката и’ бе мъждива и слаба, едва показваше пътя из безбройните дебри на гората, сиянието на морските вълни и като цяло, градчето.
Човешка сянка се забеляза по тясната пътечка, вдън горите тилилейски. Най-вероятно бе жена, защото бе стройна и слаба, а и да не пропуснем да добавим, че дългата и’ коса бе вързана на опашка. Жената вървеше в сянка, луната се бе скрила зад едни перести облаци и сега всичко бе толкова тъмно. Но след малко слабата лунна светлина огря лицето на непознатата – Фей Морган. Разхождаше се уж безцелно, но в действителност искаше да остане сама, за да помисли на спокойствие.
Но явно идеята и’ нямаше да проработи, защото след известно време Моргана видя нечия сянка да се приближава към нея. Бързо разпозна, че бе женска, по-скоро на младо момиче. Огледа се припряно и внимателно и видя как момиче се показва измежду дърветата.
- Кой е там? – попита безстрашно и се взря в лицето на непознатата. Беше и’ някак познато, но не си спомняше откъде. Отново го погледна втренчено и в съзнанието и’ се появи един образ, този на обладаното момиче от имението. Еми да, братовчедката на Райли, вълчицата. Но въпреки че разбра откъде и’ е позната, все още имаше нещо в Моргана, което и’ подсказваше, че това не е всичко, което тя знае за нея.
- Какво правиш тук? – зададе втори въпрос, като не спираше да гледа момичето, в опит да разбере откъде точно и’ е позната.

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 01, 2012 3:25 pm

Момичето беше видяло Ясмин. Гледаше я по - скоро с любопитство от колкото с уплаха. Ясмин веднага позна непознатата.
- Фей,... Фей Морган? - беше леко притеснена и угрижена. Страхуваше се да е бе объркала името, но когато момичето се приближи към нея се зарадва, че това е тя. Братовчедка и изглеждаше в добро състояние и беше изключително красива. Косата и беше вързана на опашка, а очите и проблясваха на меката лунна светлина.
- Аз съм Ясмин... - усмихна се на свой ред червенокоската. - Помниш ли ме? - попита тя на свой ред, като се опитваше всячески да отбегне въпроса, който и бе задало момичето. Истината беше , че цяла сутрин се опитваше всячески да се добере до нея и да разбере дали все пак не се бърка. Следеше я все едно беше мишена - дивеча, който не изпускаше от поглед.
- Радвам се да те видя. - прегърна я бързо преди братовчедка и да каже каквото и да било.

Witch Брой мнения : 188

Естествено, че я помнеше. Можеше ли да забрави как бе говорила с наследницата на Алиша и я бе накарала да я обладае?! Погледна я изумено, когато момичето я прегърна. Доколкото си спомняше, тогава ги бе изтезавала и бе убила едно от момичетата.
- Същата... и да, помня те – опита се да се усмихне, като междувременно се опитваше да схване защо се радва да я види.
- Не съм сигурна дали мога да кажа същото – успя да измисли след малко и погледна Ясмин. Изглеждаше точно така, както я помнеше от нощта на имението. Ее, като изключи дрехите, естествено.
- Ъъ, виж... извинявай за онази нощ - започна плахо Моргана и се усмихна бегло. Трябваше да го каже. Все пак щом се опитваше вече от няколко седмици да не бъде онази ле Фей, трябваше да се извини.
- Та... как си и какво те доведе точно тук? - почти повтори въпроса си и изчака отговор.

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 01, 2012 3:47 pm

- Пф... забрави - махна с ръка и се усмихна мило - Било е отдавна ... забравено е . - опита се да се държи на място. Много добре помнеше цялата ситуация и как всичко се разви ужасно бързо пред очите и. Но не, не беше тук да я съди, все пак и беше братовчедка. А и ако искаше да разбере това, за което беше дошла, трябваше да се държи прилично.
- Ама и ти си си същата.. - все така с усмивка рече тя и я огледа от горе до долу. След като тя настоя да научи отговора, Ясмин се замисли. Какво всъщност да и каже, че я преследва цял ден? Не, разбира се!
Оправи косата си и отвърна разсеяно:
- Всъщност , разхождах се .. случайно минавах от тук - каза като се опитваше да прикрие лъжата.
Сведе поглед към маратонките си и се засмя.
- А ти какво правиш тук....сама - и се огледа наоколо. - Не е много безопасно да си в гората особено вечер ...- каза кротко - сама ... - и отново се огледа.

Witch Брой мнения : 188

Когато ле Фей чу думите и', наистина се успокои. Макар че не бе сигурна дали казаното бе напълно искрено - все пак онази нощ бе направила толкова много неща.
- И да искам, не мога да се променя - каза през смях и вдигна леко вежди. Осъмни се в това какво прави тук, но си наложи да не и' казва, че си мисли, че я лъже. Усмихна се и вдигна рамене.
- Имах нужда да остана сама... да помисля - призна си и седна на земята - Не се страхувам от съществата или хората тук...
Погледна към момичето, а след това и към небето. Добре, че бе новолуние, защото знаеше каква е Ясмин.
- Ела, седни до мен. Ако искаш, естествено - усмихна се и посочи с поглед тревичката до себе си.

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 01, 2012 4:26 pm

Ясмин повдигна рамене . Навярно Фей я четеше като отворена книга. Надяваше се да не разбере ,защо всъщност е тук. Усмихна се като я покани да седне до нея.
- Благодаря. - каза и изпъна краката си на тревата, като опря ръцете си назад. Загледа се в небето. Беше новолуние и облаците едва, едва закриваха луната. Стори и се , че облаците се движат нереално бързо.
- Е, как си? - каза накрая , за да наруши неловкото мълчание, което беше настъпило.

Witch Брой мнения : 188

- Добре, мисля, че съм добре - отвърна след малко и я погледна. - Ами ти? Как вървят нещата при теб? - допълни в опит да завърже разговор, а и да бъде мила.
Не знаеше защо, но нещо в нея и' казваше, че има нещо нередно в цялата тази ситуация. И това нещо е свързано с Ясмин, а може би и тя го знаеше. Но пък щеше да е нахално от нейна страна да я попита директно. Затова Моргана реши, че ще разбере за какво става въпрос по индиректен начин.
- Ти... ти явно си много добро момиче щом не храниш лоши чувства към мен... или поне не го показваш... - усмихна се и погледна момичето.

P.S. Извинявай, че се забавих, но ми спря тока и като дойде, трябваше да почна наново

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 01, 2012 5:48 pm

Ясмин се усмихна.
- При мен нещата са както преди. Живота ми е една мъгла, която те първа разбулвам. - засмя се . - Всъщност вече почти овладях това с превръщането - зарадвана я погледна.
Нещо не беше наред. "Ясно, опитваше се да хване нишката защо съм тук " - помисли си тя и погледна отново братовчедка си. Нямаше да и се поддаде.
- М, да ... - засмя се кротко - Такава съм си ... добричка. - и сложи кичур коса зад ухото си. - Не тая лоши мисли - каза кротко. - Затова и дойдох... - въздъхна. - ...искам да ти се извиня за нещата , който ти наговорих тогава. - опита се да се държи на ниво , а и да не издаде нито малка част от това ,което беше замислила.
- Дано и ти да ми простиш и да не ми се сърдиш за тогава ... все пак беше отдавна, нали? - и премига няколко пъти.
Трябваше да разбере първо как е настроена, преди да пусне картите в игра.

Witch Брой мнения : 188

- Това е хубаво, много хубаво - усмихна се ле Фей и я погледна. Дали бе усетила, че искаше да разбере какво става тук? Моргана не бе сигурна, но пък нямаше да се издаде.
- Знаеш ли... винаги съм завиждала на хора като теб... които забравят бързо и не са отмъстителни... - призна си след малко и вдигна рамене - Аз не съм такава... или поне не бях... - доуточни, макар че и' се струваше, че момичето си противоречи, смисъл нали бе казала, че случайно е минала оттук, а сега казваше, че за това е дошла. Ле Фей я погледна леко учудено, но си замълча.
- Заслужих си го, така че няма за какво да се сърдя или прощавам - усмихна се тя и вдигна рамене - Преди може би щях да те убия на мига, но сега не ти се сърдя, наистина... - преглътна и легна на тревата, гледайки в звездите - Тогава никой не пострада, нали?... - попита след мъничко, опитвайки се да остане с равен глас, прикривайки нотките на загриженост и угризение.

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 01, 2012 7:38 pm

Ясмин се удари по главата , когато видя, че Моргана не следи действията и. Беше се издала, нима наистина взимаше вече да си противоречи. Беше казала, че идва случайно, а сега,че да и иска прошка. "Накъде биеш Ясмин, сама се оплиташ" - започна да притиска главата си в коленете, за да си поеме малко въздух.
- Всъщност , да .. - опита се да звучи нормално, макар все още да беше ядосана на себе си. - ... никой не пострада.
Мисли Ясмин, мисли!
- Всъщност, защо ме питаш? Нали беше там? - обърна се внезапно към нея, докато тя лежеше на тревата. Ясмин рязко скочи , все едно беше ужилена от комар.
- За каква ме взимаш? - беше на прага да се трансформира, толкова се беше ядосала.
- Искам да стана друг човек, провокираш ли ме? Мислих, че когато деня настъпи и те срещна отново, ще ме почувстваш близка за себе си - за твоя най - близка приятелка - братовчедка! Каквато винаги съм била! - Писна ми да бъда отбягвана - нещо в нея се нагорещяваше.
- Проумей го най - сетне, не съм човека, който ще ти мисли лошото! - не откъсваше очи от нея. Ясмин зачака спокойно отговора и.

Witch Брой мнения : 188

Както си лежеше спокойно на земята, Моргана погледна учудено момичето и се изправи бързо.
- Бях там, така е. Но си тръгнах веднага след като си получих силите. И онова момиче – Фей Чембърлейн – все още лежеше в безсъзнание, обляна в кръв.
След тези думи ле Фей млъкна и се заслуша в ясмин. Погледна я объркано. Какъвто и нелеп отговор да бе очаквала, определено не бе този, и той я фрапира. Да я чувства като най-близка приятелка ли? Братовчедка? Как, по дяволите, беше възможно? Защо Моргана не знаеше, или не си спомняше?
- Ч-ч-ч-чакай малко... – заекна тя, гледайки я невярващо – Братовчедка ли? Как така? – изглеждаше видимо объркана и бе повече от ясно, че не знае за какво точно говори момичето. И както я гледаше, мъчейки се да схване казаното, през съзнанието на Моргана преминаха няколко картини.

***Декември ,1621* **
Студ. Сковаващ и вледеняващ студ, просмукващ се във всяка фибра от човешкото тяло. Само и единствено студ, без жива душа по улиците. Дори луната се бе скрила зад облаците, за да се стопли. А човешко същество да устои на това безмилостно време би било немислимо. Не случайно тая зима взе толкова много жертви. Но въпреки това по тясна и безлюдна уличка сред мъжделивата светлинка на уличния фенер, чието фитилче едва гореше, брулено от северния вятър, се очертаваше разкривена и потънала в сянка фигура. Когато се приближи до фенера, лицето на странника – или може би трябваше да се каже странницата – се показа. То бе пребледняло и пропукано от вятъра, устните бяха посинели и безбожно тънки, а очите – хлътнали, почервенели и отекли. Побелял кичур коса се спускаше самотно близо до окото и’, останалата част от косата и’ бе скрита под качулката на захабеното и протрито наметало, което носеше, и придаваше на жената, не повече от тридесет-четиридесет годишна, изстрадал старчески вид.
Не можеше да се разбере по какъв начин тя понася студа, а щом светлинката я показа в цял ръст, това чувство прерасна в огромна почуда. Как така жена, носеща дете в утробата си, бе сама в такова време? Къде бе съпругът и’? Имаше ли изобщо такъв? Моргана – безпристрастната зрителка – не можеше да проумее. След секунди непознатата се свлече изнемощяло пред някаква врата, молейки за помощ. Вратата се открехна и мъж и жена, явно в бързината наметнали връхна дреха над нощниците си, се показаха на рамката и’. Виждайки в какво положение е жената и спрямо времето, в което живееха, проявиха състрадание и прибраха странницата.

*След няколко часа*

Пронизителни и силни писъци на родилни болки се разнасяха из тихата стая. Същата жена бе легнала на малко и дървено легло и със сетни сили се гърчеше в неимоверни болки, мъчейки се да роди рожбата си. Бе непосилно за нея, слабата, немощната, болната, умиращата. Ала бебешки плач успя да надвика майчините ридания след няколкочасово болезнено раждане.
- Тя... тя ще бъде като баща си... моля ви... погрижете се за нея... Не оставяйте луната... да бъде нейните повелител и проклятие.
Накъсани и неразбрани, едва доловими за ухото, последните думи на жената се разнесоха зловещо из стаята, а самата тя отпусна морно глава. Усмихна се при вида на дъщеричката си и този образа се запечата върху щастливите и’ синьо-зелени очи, оставяйки всички в стаята в недоумение.

***Август, 1873***
Нощта бе тиха. Необичайно, зловещо утихнала. Тази тишина не вещаеше нищо добро, бе опасна и прокълната. Във въздуха се усещаше зловонното ухание на горските цветове и тежкия задух от адската мараня, обхванала земята тези дни. Корените на вековните дървета се полюшваха едва доловимо в такт с лекия полъх на южния ветрец и малко от малко разхладявах а атмосферата. Нямаше облаци, небето бе чисто. Само една кръгла и ярка кръгла луна се чернееше по него, заедно със звездиците.
Най-неочаквано измежду дърветата се прошумоля и Моргана – безпристрастната зрителка и тук – извърна глава, за да види как женско тяло се гърчи на земята. Колкото повече се приближаваше към него, толкова повече осъзнаваше, че момичето постепенно се променя, трансформира, и вика от болки. След секунди пред нея вече стоеше вълчица – снежнобяла и ужасно красива, ала свирепа, гладна, не сещаща никакви чувства. Погледът на нощното създание се премести към езерото, намиращо се наблизо, и в което плуваше младо момче. Върколакът се впусна към него и го захапа, а алената му кръв започна да тече и да „краси” водата със злокобните си отблясъци.

***Април, 2009***
Слънцето греееше жарко и осветяваше всяко стръкче, подало се от земята. Не бе нито много студено, нито много горещо – приятното пролетно време. Цветята ухаеха приятно, а тревичката бе толкова мека и приятна на допир. Явно същото си мислеше и едно червенокосо момиче, разхождащо се из горската полянка. Бе не повече от шестнадесет-седемнадесет годишно. Личеше си, че е красиво – дългата му коса се спускаше по гърба, усмивката и’ бе запомняща се, а очите... Очите и’ бяха познати на Моргана. И не само защото в момента наблюдаваше как Ясмин се разхожда преди две, три години, но защото ги бе виждала и преди. Бе видяла същите синьо-зелени очи, и то в първото видение. Ясмин имаше същите очи, както и Естер. Нямаше как да не знае името и’ – та тя бе сестра на майка и’, която не бе от кралско потекло, и след смъртта и’ Естер се бе оттеглила от кралството. Ето какво бе станало с нея – след толкова време, едва сега ле Фей разбра съдбата на леля си.

Моргана издиша тежко и погледна момичето пред себе си и отново видя същите онези очи. Нямаше как да ги сбърка, но явно преди не ги бе з. И вече, благодарение на тези няколко видения, тя разбра за какво всъщност и’ бе говорила Ясмин. Само че... как бе разбрала?
- Ясмин... – промълви тихо тя и се доближи до братовчедка си. Не можеше да повярва. Разтърси леко глава и се опита да се усмихне – Не ми се нахвърляй, моля те... – не знаеше какво точно да каже. Въздъхна и се опита да се съвземе. – Нямах си и най-малката идея. Не очаквах, дори не знаех, че Естер е имала дете... Не ме съди, моля те – може би бе подла и коварна понякога, може и да бе лъгала неколкократно, но в момента Моргана бе напълно искрена. След толкова време, най-сетне бе намерила някой от семейството си. Но щом и’ бе братовчедка, значи знаеше доста за нея, не можеше да не знае. Въпросът в момента бе колко и какво точно. Погледна момичето и донякъде се успокои, когато я видя спокойна. Усмихна се леко и вдигна рамене.
- А относно отбягването и променянето... не си единствена – не знаеше какво друго да каже. Просто в момента всичко и’ дойде наистина в повече и усещаше, че ума и’ още малко и ще експлодира. Затова просто погледна Ясмин и зачака отговора и’, като междувременно все още мислеше над видяното преди малко.

P.S. Много извинявай, "мааааалко" се олях.

Заглавие: Re: Гората Пон Апр 02, 2012 7:38 pm

Фей я гледаше така все едно беше видяла призрак от миналото си. Ясмин започна да се успокоява, щом тя проговори. Но не бе и очаквала точно това да и каже:
- Не си знаела ли? - погледна я учудено, след което съжали, че се бе държала така и беше изпуснала нервите си без никакъв повод.
- И аз наскоро разбрах - каза обвинително Ясмин. - Нямах намерение да те нападам - призна веднага, като се опита отново да си върне усмивката на лицето.
Тя размаха ръце като се опита да закрие ужаса в очите си, кой знае как беше уплашила момичето.
- Друго е да имаш жив роднина! - каза тя бързо и прегърна момичето, без изобщо да я попита. Разплака се в прегръдките и като малко дете. Сълзите и се стичаха и мокреха дрехите на братовчедка и.
- Толкова съжалявам.
Винаги беше мразила лигавщините от рода на прегръдки или сълзите. До сега никога не и се беше случвало да плаче, затова и не осъзнаваше , защо повечето не си спестят глупостите покрай тези сълзливи сцени. Но сега, когато тя заплака се почувства като дете, което винаги се беше нуждало от подкрепа , която не бе получило и малко любов.
Семейството - това беше само началото към хубав и мирен живот.

П.С: Не се притеснявай, че си писала малко повече ;) Супер е!

Witch Брой мнения : 188

Прегръдката и' дойде като гръм от ясно небе, но пък и' подейства успокояващо. В първия момент не знаеше какво да прави. Все пак момичето плачеше. Опита се да се усмихне и я погали по косата.
- Няма смисъл да плачеш, чу ли? - каза и' окуражаващо и се отдръпна малко, хващайки лицето и' - Ей, ей! Няма защо да плачеш!... И аз бих постъпила така, нормално е!... Успокой се...
Гласът и' заглъхна, а тя прегърна Ясмин, затваряйки очи. Имаше братовчедка, жива, млада при това. Все още не можеше да повярва! Мислеше, че родът и' се е прекъснал преди векове. Но явно грешеше.
Хвана Ясмин и отново леко се усмихна.
- Ела да седнем, хайде - подкани тя и двете седнаха на тревичката - По-добре ли си?... Кога разбра за мен... нас, имах предвид? Как? От кого? - въпросите не спираха, но ле Фей трябваше да узнае отговорите им. Притесняваше се за момичето, май се чувстваше виновно. Отново и' се усмихна мило и зачака отговор, гледайки братовчедка си тактично, както би се предполагало, че трябва да постъпи, а не да я засипва с въпроси.

Заглавие: Re: Гората Вто Апр 03, 2012 6:56 pm

Момичето я подкани да седне до нея и Ясмин седна на тревата. Вече се чувстваше по - добре и можеше да мисли трезво.
- Как е разбрах?- сърцето и все още биеше като за световно. И за самата нея беше шок, че се срещат така. Милион пъти си беше представяла как среща братовчедка си, но не и по този начин.
Ясмин въздъхна и изведнъж преглътна тежко, когато пред нея се появиха бегли спомени.

*Юни 2010*

Беше горещ ден. Дори дърветата се пропукваха. Само на едно момиче явно не му пречеше жегата. То седеше на един камък до реката и си играеше като рисуваше странни фигури.
- Ясмин! - някой викаше името и, но момичето дори не обърна внимание.
- Ясмин! - притеснен женски глас се чуваше в далечината, но червенокоската, добре го разпознаваше, все пак цял живот беше го слушала.
- Ей! - една ръка я хвана за раменете и я обърна. Жената беше на не повече от 30 години и носеше дълга бяла рокля, която подчертаваше фигурата и. Тя беше отгледала Ясмин от малка и момичето я чувстваше като истинска майка. Вярваше и, и единствено с нея се чувстваше спокойна и щастлива.
- Търсих те навсякъде. - задъхана седна до нея без да се бои, че ще изцапа дрехата си.
Момичето все така не обръщаше внимание. Продължаваше да си рисува и да гледа образа си във водата.
- Какво има? - попита я накрая.
- Кога ще ми кажеш всичко? - погледна я възмутено.
- Какво искаш да знаеш? - погали косата и жената и отметна косата и назад, като очерта лицето и.
- Наистина ли си нямам никого? - попита тъжно и очите и се напълниха със сълзи.
Жената се намръщи след което лицето и се смекчи и отново се усмихна с най - очарователната усмивка.
- Всъщност .. - започна тя спокойно. - ... имаш една - тя въздъхна и се опита да си поеме въздух, ясно се виждаше, че се беше притеснила. - Имаш братовчедка.
- Братовчедка ли? - изненадана Ясмин се изправи.
- Ясмин... миличка, нека ти обясня. - но момичето клатеше глава и не искаше и да знае.
- Искам само името и! - каза и заби ноктите си в ръцете на жената. Тя изпищя от болка.
- Недей така, миличка. - жената се опитваше да се измъкне от ръцете на момичето, но Ясмин я държеше здраво, все едно беше с окови.
- Името! - заплашително извади кучешките си зъби.
- Фей Морган. - изкрещя жената, вече не усещаше ръцете си. Бяха изтръпнали.
Момичето внезапно пусна ръцете и и изчезна сред дърветата. Жената все така седеше на камъка, а кръвта и се стичаше и багреше водата в алено червено. Очите и се изпълва със сълзи и болка, а сърцето и все едно крещеше.

До ден днешен не беше виждала жената, която така добре я отгледа, а тя се беше държала като чудовище - каквото се възприемаше. Беше заплаха за всички, дори за братовчедка си.
- Не е важно - каза и закри лице в ръцете си. - Извърших нещо лошо с риск да разбера. Наранявам само хората. - преглътна и се опита да не мисли за станалото. Никога нямаше да си прости това, което беше причинила на човека, който я бе отгледал.
- Но нали сега сме заедно? - каза спокойно. - Това е важното! - преглътна още веднъж и се усмихна.
- Може би , един де ще ти разкажа за това, как точно съм разбрала, но сега ..сега не е момента. - каза и сведе отново глава. Много искаше да сподели на братовчедка си, но нещо в нея я спираше и казваше "не го прави"

Witch Брой мнения : 188

Моргана забеляза, че отнесения поглед на момичето и предположи, че в този момент, си спомня. Изчака отговора и' и леко се усмихна след това.
- Не бива да се обвиняваш... понякога хората просто не могат да овладеят чувствата си... Явно тогава ти не си могла да контролираш гнева си. - Фей вдигна рамене и погледна окуражително Ясмин.
- Да... това е важното - съгласи се и се приближи до нея - И тогава с удоволствие ще те изслушам - допълни и я прегърна лекичко.
- Хайде, горе главата! Чу ли? - опита се да я отдалечи от мислите и', но развеселяването не и' беше особено силна страна - определено бе по-силна в ядосването, и това и' качества се бе доказало неведнъж.
- Разкажи ми за себе си?... Хората от имението - всички ли познаваш, с кои от тях се чувстваш по-близка? - може би искаше да знае твърде много, може би прибързваше и може би братовчедка и' щеше да си помисли, че всичко това е някаква постановка, за да може щом тя и' довери, да разбере тайните им, както и слабите им места. Но за Фей не бе така. Не и сега. Усмихна се и зачака отговор от Ясмин.

Заглавие: Re: Гората Пон Апр 09, 2012 2:52 pm

Ясмин мълчеше. Не знаеше от къде да започне. Имаше толкова много въпроси, който все още чакаха отговора си и толкова много неща, който искаше да направи с братовчедка си. Сега , когато я беше намерила, сърцето и тръпнеше от напрежение.
- Аз , ами ... - за миг се замисли. Какво всъщност трябваше да и каже? - ...нещата с мен са по - добре. - видя, че я погледна недоумяващо и допълни. - .. с преобразяването. - усмихна и се накрая.
- Вече мога да се сдържам , донякъде. - каза. - Макар, че все още ми е трудно да контролирам яростта си, както сама забеляза. - отвърна и наклони глава като се заигра с едно листо, което лежеше спокойно на тревата.
- Хората от имението... да.... разбирам се с тях. - рече бързо, като не искаше да задълбава.
- Ами ти? - попита на свой ред. - Кажи ми как са нещата при теб? Вече сигурно си се усъвършенствала и си станала истинска вещица.. - помисли на глас като и се усмихна.
Всъщност искаше да знае много за братовчедка си. Все пак и беше роднина и истинското и семейство.

Witch Брой мнения : 188

Истинска вещица... Какво ли значеше този израз? Моргана недоумяваше. Просто като че ли... Не знам, самата тя не знаеше. Оо, това си бе объркващо, много объркващо. Но, чакай малко, Ясмин я попита дали се е усъвършенствала, дали е станала истинска вещица - значи се съмняваше в нея. В имението не беше ли доказала на какво бе способна? За толкова слаба ли я бе сметнала? И то защото една кифла я бе хванала неподготвена и и' бе отнела силите? Тя и истинска вещица? Та тя беше на повече от хиляда години, по дяволите, каква друга би била, освен истинска вешица?!
Моргана усети как прилив на гняв и ярост се надигат в нея. Затвори очи и се замисли. Дали да го подтисне или пък не - да го остави на воля да се развихри, което значеше да се развика на братовчедка си и дори да я нарани. Не беше сигурна, колебаеше се. Имаше нужда някой да и' каже да се успокои, защото момичето е нямало как да знае, че е безсмъртна. Но този някой в момента го нямаше и на ле Фей и' бе толкова трудно. Издиша тежко и отново си пое голяма глътка въздух. Погледна Ясмин - ако не беше погледа и' - мил, искрен - то тогава тя нямаше да се "размекне", както се бе изразила пред Питър. С огромно усилие, Вещицата преглътна и успя да подтисне гневните чувства, които изпитваше.
Но въпреки това все още не знаеше какво да и' каже. Ако и' отвърнеше, както подобава, бе сигурна, на 99.99%, че отново ще се ядоса. Но пък трябваше ли тогава да я излъже? Отново недоумение.
- Това самоусъвършенстване го правя вече хиляда сто и тридесет и осем години - колко малко и' оставаше, за да и' го каже. Но не и' го каза. Нямаше все още да и' разкрива възрастта си. Все пак Ясмин бе братовчедка и на Райли по другата кръвна линия и въпреки че се бе променила, Моргана все още го мразеше от дъното на душата си и нямаше толкова лесно да предостави на братовчедка му информацията на колко е.
- Да, усъвършенствах се - усмихна се тя и започна да клати крака си. - Дълго време, мнооого дълго време - поясни и я погледна. Погледът и' бе отнесен, все едно блуждаеше някъде другаде. Като нейния в онази нощ....
- Влюбена ли си? - попита Фей внезапно и се обърна към момичето - Не може да не си - погледът ти - сякаш се губи нанякъде... Което показва, че или си влюбена, или си загубена. Честно казано, не вярвам да в второто - усмихна се и се засмя лекичко, поглеждайки Ясмин.

Заглавие: Re: Гората Чет Апр 19, 2012 12:42 pm

Фей явно искаше да опознае Ясмин, затова момичето кротко я погледна и на лицето и се появи изящна усмивка. Може би не беше правилно да се радва, но сега сияеше. Не обмисли факта, че колкото повече и признава за себе си , толкова повече може да разкрие тайните си.
- Всъщност .. - започна малко плахо червенокоската. - ...има едно момче.... - усмихна се все така загадъчно , като е спираше да отделя поглед от Фей.
- Той плени не само сърцето ми, но и душата ми. - продължаваше да говори.
- Казва се Дилън. Мисля, че не е от някакъв знатен род, но за мен това няма значение. - тя се усмихна припомняйки си първите си мигове с него. Държеше се като пълна идиотка в началото след което нещо в нея проговори, че това е момчето.
- Не мисля, че парите са важни в такъв момент. Все пак това е ... любов. - би искала да се изрази по - точно, но все още не намираше точните думи, с който да опише колко щастлива се чувстваше с него. Той беше мъжа а живота и. Любов от пръв поглед.
- Мисля, че и той изпитва силни чувства към мен. - засмя се тя до уши. Като го изричаше на глас, сърцето и все едно прескочи няколко удара. Самото му име - така мъжествено и славно я караше да потрепери и да прехапе устни. Толкова много беше влюбена в него. Очите му я караха да замръзва на мястото си всеки път, когато я погледне. А ръцете му, така нежни караха тялото и да го жадува все по - силно и по - силно. Изпитваше сладко и блажено парене на кожата.
Ясмин се беше отплеснала, толкова много. Жадуваше отново да е при него, че беше забравила къде се намираше в момента, когато Фей неочаквано докосна ръката и и се загледа в пръстена и. Той беше със голям син диамант и изрисуван някакъв странен на вид надпис.
- Извинявай. - каза Ясмин и дръпна ръката си. - Отплеснах се. - извини се момичето, като опитваше да закрие пръстена си с другата си ръка.
- Ами ти? - попита я спокойно. - Има ли някой, който те кара да не спиш по цели нощи? - и я погледна в очите. - Не може да няма, признай си! - запърха с мигли.

Witch Брой мнения : 188

Слушаше я захласнато и я гледаше, усмихната. Личеше си, че наистина е много влюбена – начина, по който говореше за него, погледът и’ – нямаше никакво съмнение. И Моргана се радваше за нея, защото все пак тя и’ бе братовчедка, нейна кръв. А и защото мислеше, че знае какво чувства Ясмин.
Изведнъж както я слушаше, пред лицето и’ изникна нощта в имението. Ле Фей видя себе си да гледа две еднакви момчета, онзи самохвалко и момчето, което влезе с Грийн и другата вещица – с колието. Еми да, тя си спомняше как след като бе наръгала малката, те сякаш се бяха сближили, нещо подобно, не бе дочакала, за да види щастливата развръзка.
- Двойникът... – прошепна тя едва чуто и поглеждайки към братовчедка си, забеляза пръстена и’. И преди беше виждала подобен. Но не можеше да си спомни къде точно. Все пак хиляда и не знам си колко години нямаше как да се запомнят. Приближи се до нея и леко хвана ръката и’, при което момичето се стресна.
- Извинявай – каза тя и разтърси леко глава. А след което се замисли. Дори и да не знаеше или разбираше всичко около отношенията им, Моргана бе сигурна за едно нещо.
- Еее, мисля си, че има – усмихна се и сякаш беше в нещо като транс – Има, да... – погледна я и вече беше много уверена в думите си – Той кара сърцето ми да спира и отново да започва да бие с хиляди удара в секунда само при един поглед, докосване или дума... Помогна ми и направи това, което никой друг не успя... И го обичам, въпреки всичко!
Наистина беше замислена, но само защо то говореше със сърцето си. Беше така, обичаше го, колкото и човешки да звучеше това.
- Права си, когато става дума за любов, нищо друго няма значение... – прошепна след малко Фей и легна отново по гръб. Загледа се в звездите, а след това погледна и Ясмин.
- Откъде имаш този пръстен? Болезнено познат ми е.

» Гората "Ериден"
» Най-тъмната част на гората
» Tъмната част от гората
» Гората, след 2 месеца

Гората

Гората

Similar topics

Similar topics