Имението "Райли"

Заглавие: Имението "Райли" Пон Авг 08, 2011 9:14 pm

Имението отвън:

Spoiler:

Имението отвътре:

Spoiler:

Прибрах се след тежка тренировка по тичане и още с отварянето на вратата, реших да проверя дали Селена е вкъщи:
-Сел, тук ли си? Сел! - започнах да викам, без да гледам къде стъпвам, когато се спънах в нещо и паднах. Изправих се и поех "виновника" за случилото се в ръце и без да знам дали Селена е тук или не, казах:
-Живеем заедно - ОК. Обаче последното, което искам, когато севръщам е някоя книга да ме спъва. Мисля, че си изяснихме правилата в началото. - изтупах се и отидох към кухнята, за да си взема нещо за хапване. Седнах на дивана и си вдигнах краката на масичката. Взех дистанционното и започнах да сменям каналите вдин след друг, като не си харесах нищо... Това ми занимание веднага ми омръзна и се излегнах, разглеждайки книгата, която беше причината да се спъна и да падна. "Ама разбира се, че е любовен роман!" - захвърлих го на масата и се изправих, взимайки хавлията си, готов да тръгна към задния басейн, за да се отдам на почивка и да се отпусна след натоварената тренировка.

Влязох в хола с гръм и трясък.
-Хахх...господинчото си нарани крака, а?-иронизирах го. Бях забравила един от най-добрите любовни романи на земята и нямаше да позволя на този самозванко да го подхвърля насам натам.
Взех го от масата и заявих:
-Няма да ми буташ нещата, ясно ли е? А аз какво да кажа, че си си разхвърлял дрехите по целия коридор?
Писна ми от Джо. Постоянно ме дразнеше и ми лазеше по нервите, а понякога дори не осъзнаваше и с това още повече усилваше гнева ми.
-Единствено това, че още не мога да си позволя жилище ме спира да се махна оттук. Мразя те!
Не съжелявах за думите. Той бе свикнал. Казвахме си го всеки ден. Влюбените двойки повтаряха колко се обичат, а ние си припомняхме колко се мразим. Врътнах се и отидох в кухнята, но заварих пълен безпорядък.
-Джошуа!!!-гласът ми се извиси из цялата къща. Пак не си беше изчистил, а не исках да ставам домашна прислужница.

-Сега какво! А това в кухнята ли? Щях да почистя, но бях прекалено уморен. Моля те, разчисти ти, а аз ще си събреа дрехите. - засмях се и пренебрежително махнах с ръка и продължих да си гледам в телевизора, който дори не бе включен. Селена постоянно ми повтаряше колко ме мрази, а проблемът бе, че й казвах "И аз те мразя!", но всъчщност исках да кажа "Харесвам те!", но уви. Реших да я подразня малко и използвах дарбата си, за да придобия нейната. Изправих се рязко от дивана и казах:
-Хей, Сел.... Познай кой съм аз. - засмях се и се превърнах в бенгалски тигър, започвайки да се разхождам из стаята. Можех да почистя с две-три движения на ръката, но ме мързеше, а и знаех, че Селена ще върши моите задължения. Приех човешката си форма и отново се засмях, като казах на Селена:
-Аз ще почистя прозорците. - все пак повелявах петте елемента, затова водата никак не се оказа проблем и веднага едно голямо количество вода се понесе към прозорците и се разби с нечувана и невиждана сила в плоската повърхност, разплисквайки се навсякъде, но попадайки и върху Селена:
-Малко вода не е болка за умиране. - казах аз, но водата не бе никак малко. Стана ми гузно, затова веднага предложих услугите си:
-Ъм... Ако искаш мога да използвам въздуха, за да те изсуша или да давам направо с огъня? - засмях се и отметнах бретона от лицето си, защото ми пречеше да видя "WTF" изражението на Селена, която сякаш бе готова да се превърне в вивотно и да ме разкъса на място, а после да зарови останките надълбоко. Кръстосах ръце пред лицето си и престорено извиках:
-Моля те, не ме бий.

-Идиот, глупак, непоносима хлебарка такава-ръсех обиди-....идиот-но запасът ми скоро свърши, затова в яростта си се превърнах във снежнобял вълк, който на всичкото отгоре бе и мокър. Погледнах го кръвожадно и оголих острите си като бръснач зъби. Дано поне го сплаша малко.
Живеехме заедно от един месец и...не се понасяхме, макар аз да не бях сигурна, че го мразя. Не напразно хората са казали "Тънка е границата между любовта и омразата".
Върнах първоначалния си облик и отидох да се изсуша без да обръщам грам внимание на Джо.
Скоро се върнах само по една дълга тениска.
-Не ме гледай така...просто не ми се обличаше друго.
Отчасти го направих и за да го подразня.
-И сега, ти ще почистиш....
Преди да не направил каквото и да е се издигнах във въздуха и му се изсмях презрително.

-Mного смешно! Няма що! - запротестирах и започнах собственоръчно да чистя това, което причиних за отрицмателно време. Докато чистех, не спирах да мисля как да й кажа това, което искам да й кажа от толкова време. Толкова дълго мислих, докато не ми проблесна гениалната идея да й напиша това, което не мога да й кажа в очите. Знам, че може би щеше да изглежда глупаво, че не казвам това, което мисля, но всеки път щом застанех срещу нея, нещо ми ставаше и забравях какво исках да кажа или направя. Щом приключих с чистенето, се изправих и казах:
-Приключих тук. А сега ако не възразяваш, отивам в стаята си. Искам да свърша нещо. - вярно, че бях хибрид и имах способностите на две раси, но детинското ми поведение надделяваше и това ме влудяваше. Вярно, че можех да използвам вампирската си скорост, но реших да не го правя. Оставих нещата по местата им и с бавна крачка се отправих към стаята си. Бавно и внимателно тръгнах по пътеката, за да не падна във водата и се залових да пиша. Свърших за отрицателно време и се върнах в стаята при Селения и точно, когато щях да й го дам, смелостта ме напусна:
-Сел..аз... - думите напираха да излязат, но някаква невидима сила ги задържаше в мен и не им даваше воля... Не ги пускаше да излязат, затова бързо допълних:
-Искам да ти се реванширам за днес, затова какво ще кажеш аз да приготвя вечерята, а целия ден да си починеш... От мен и задълженията тук... - говорех пълни глупости и точно тогава бележката падна... Бележката, в която бях написал какво изпитвам към нея. По-зле нямаше накъде да стане. Изчервих се и се обърнах с гръб. Не исках да ме вижда точно в този момент, а като се има предвид, че бях и изрод - Нито вещер, нито вампир.

-Ъ?Ти и вечеря?
В този момент някаква бележка падна и Джо тръгна да си върви. Вдигнах листчето и зачетох. Щях да припадна от изненада. Джо бе описал чувствата си тук...любовта си към не. Това беше най-лошата шега, която ми е правил някога. замалко да се вържа. Ядосах се, това преля чашата.
Настигнах го и с възможно най-озлобения тон му казах:
-За каква ме смяташ? Че ще се вържа на простотиите ти-размахах бележката пред лицето му-това беше най-лошото, което можеше да направиш. Знаех, че ме мразиш, но това преля чашата...още утре се изнасям.
Понечих да си тръгна, но....

-Не е шега... Истина е. Ако беше номер, щеше да е нещо друго, но не и това. - казах аз без да я поглеждам, а лицето ми все още бе червено и не смеех да се обърна. Не знаех с какви очи да я погледна в момента. Чувствах се ужасно, а и тя не ми беше повярвала. Най-сетне събрах смелост и се обърнах към Селена:
-Съжалявам, ако не изпитваш същото, ще те разбера. Ако излезеш през вратата и не се върнеш, ще те разбера, защото съм просто...просто... Просто един изрод и глупак, който не заслужава да бъде с някой като теб. - казах всичко, което имах да кажа и да споделя от толкова време насам. Всичко, което исках да споделя, вече беше казано, написано и изяснено... Е, поне от моя страна. Седнах на дивана и просто закрих лицето си с шепи. Не исках да ме вижда така... Не исках да я карам да се чувства виновна за каквото и да било.
-Не случайно се съгласих да сме съквартиранти и всеки път, когато ти казвах "Мразя те!", винаги съм имал предвид "Обичам те!"... - станах от дивана и я настигнах, хващайки я за ръката:
-Ако ме мразиш, просто ми го кажи, но преди да решиш дали да си тръгнеш или да останеш... - не казах нищо повече.Просто скъсих дистанцията между нас и я целунах. Ток премина през цялото ми тяло и ме разтърси из основи. Не знаеха какво си мислех и дали това, което правя е грешка, но не ми пукаше особено в момента.

Исках тази целувка да продължи по-дълго....Никога не бях целувана така. Конвулсии разтърсиха цялото ми тяло, борих се за глътка въздух, но не исках да се отделям от Джо.
-Виж..аз-винаги ми е било трудно да споделям чувствата си. Ако някой ми кажеше, че ще кажа на Джошуа,че го обичам щях да се изсмея, но сега...-и аз те обичам, може би до неотдавна не го осъзнавах, но сякаш това е моето място и тук принадлежа. Искам да бъда с теб и вече съжалявам, че съм пропиляла толкова време в караници и скандали...
-И не мисля да те напускам, не и докато ти не кажеш...
Не издържах и го целунах. Този път целувката бе по-задълбочена, по-страстна и бих дала живота си да продължи вечно.
-Обичам те!-прошепнах и се сгуших в прегръдките му.

Най-сетне всичко беше изяснено и всички чувства споделени, а Селена бе в прегръдките ми. Нежно прокарах ръка през косата й и тихичко изшептях:
-Съжалявам, че използвам дарбите ти, но понякога са ми в полза... Обаче има едно нещо, което липсва в този момент. Почакай ме тук. Ей сегичка се връщам. - изтичах до стаята си и след мъничко се появих пред Селена с една възглавница. Скъсах я и разпръснах перата по пода. Видях недоумяващия поглед на Селена и казах:
-Знам какво ще кажеш, но обещавам този път да почистя. - засмях се и продължих да разпръсквам перата. Приближих се до Селенa и с едно движение на ръката, зазвуча романтична музика. Нежно поставих ръцете си на талията й и след като се концентрирах, перата започнаха да летят около нас, допринасяйки за романтиката и доброто настроение.
-Един танц, Милейди? - попитах мило аз и се усмихнах приветливо на Селена.

-С удоволствие, господине-довърших леката му игричка. Не можеше да бъде по-романтично. чудех се къде е криел тази си страна Джо през толкова време. Но важното беше, че вече нямаше тайни и свободно можех да се отдам на чувствата си.
Дойде ми идея и се съсредоточих. Впрегнах малко сила и с помощта на способностите мини издигнах във въздуха. Беше си малко страшничко, но не и за създания като нас.
Целунах го нежно...Идеалния миг, който не исках да свършва.
Скоро песента свърши, а и аз се изтощих и слязохме на земята. пих чаша вода и поседнах, защото бях изхабила доста енергия. Опитах се да стана, но се олюлях. Имах още да напредвам и овладявам левитацията.

-Хей, добре ли си? - попитах плахо и се настаних до нея. Прегърнах я нежно и с едно невидимо двиение се изправих, вдигайки я на ръце и казах:
-Искаш да поплуваме отзад, отпред или направо в стаята ми? - засмях се и я понесох към стаята си. Отворих вратата и я свалих на земята.
-От тук, можеш да си избереш, дали да отидеш до леглото и етажерката с книги, или да поплуваш около стаята. - засмях се и свалих тениската си. Захвърлих я на пода и влязох във водата. подадох ръка на Селена и заедно вече бяхме във водата. Нежно прокарах ръка по лицето й, обхождайки го с пръст:
-Предполагам не си влизала тук преди. - засмях се и се отпуснах във водата, гледайки къмтъмно синия таван, с всевъзможни звезди и планети по него.
-Хей, отпусни се... Все пак тук съм само аз... А и не хапя. - използвах дарбата й и се превърнах в една от онези смешни риби клоуни и заплувах около нея. - след малко се превърнах в човек и се засмях.
-Дарбата ти наистина ми харесва.

-Мерси-усмихнах се....-и аз бих искала да владя петте елемента, носъм предоволна и от сегашните си способности.
-Бих влязла да се изкъпя, водата ще ми дойде ободряващо.
Хвърлих дрехите си на земята като останах само по бельо. Не се притеснявах от голотата си. Джо често ме виждаше да се разхождам така или дори гола в банята...и често се карахме за това, въпреки, че знаех, че тайно му харесва.
Гмурнах се във водата и се насладих на усещането, тишина и спокойствие. Излязох на повърхността и си поех глътка въздух. Опръсках леко Джо иму се ухилих...Настроението ми видимо се подобри.

-Хей, не е честно така.- прегърнах я и нежно я целунах. Засмях се и лекичко се отдръпнах от нея:
-Ето за това ми харесва стаята. Имам територия за упражнения. Нека ти покажа как става. - усмихнах се и издигнах известно количество вода, насочвайки го плавно към Селена. Водата мина птез косата й и зад гърба й, мигом се изписа едно "Обичам те!" Засмях се и й казах:
-Обърни се и погледни зад теб. - усмихнах се и нежно я целунах. Когато тя се обърна, положих нежно ръце на раменете й и леко подпрях глава на рамото й:
-Харесва ли ти? - попитах мило и плахо и нежно я целунах по врата. Засмях се и още преди да е отговорила, бързо попитах:
-Ммм влизала ли си тук преди? Често пъти ми се случва да падам във водата, особено когато съня надделява и пречи на реакциите ми. - засмях се и зачаках да получа отговор.

-Не, не съм влизала...май-усмихнах се дяволито. Обичах да го дразня и нарочно влизах в стаите му.
-Ами...май й хвърлих едно око-засмях се и се гмурнах под водата преди Джо да е осъзнал факта, че съм си ходила където поискам без той да знае. Останах по-дълго, а след това се издигнах нагоре, чак то тавана. Помахах му и казах шеговито:
-Тук няма как да ме стигнеш, миличък...

-Mмм май забрави за способноста ми. - засмях се и в следващия миг вече се носех към Селена. Засмях се и казах:
-Вярно е, че любовта ти дава криле. - усмихнах се и улових ръката на Сел. За пореден път се засмях и й казах:
-Е, не каза какво мислиш за надписа от вода. Толкова много се постарах. - направих нацупена физиономия, но ме напуши смях и не можах да го преборя. След като се поуспокоих и започнах да дишам нормално, нежно целунах Селена и бавничко започнах да се спускам, но вместо във водата, се приземихме на леглото:
-Какво й се прави на госпожицата днес? Плуване в басейна или релакс в джакузито? - засмях се предизвикателно и лекичко прокарах пръст по лицето й.

Прехапах устни. Знаех, точно какво ми се прави, но задържах мислите си само за себе си. Усмихнах се дяволито и казах:
-Нямам думи за надписа, страхотен е, но мислех, че си разбрал това-целунах го лекичко по бузата.
После го бутнах да легне до мен и на свой ред попитах:
-А на теб какво ти се прави, господинчо?

Првеха ми се много неща, повечето от които не можех да спомена на глас, но мислех, че няма да е уместно и казах:
-Лично на мен... Ще ми се едно отпускащо плуване в басейна, но няма да е същото без теб във водата. - усмихнах се дяволито и застанах в седнало положение. Засмях се и казах на Селена:
-...Обаче една дилема ме мъчи. Чудя се къде точно да отида. Отпред, отзад или вътре?... - усмихнах се мило и взех две кърпи от гардероба. Обърнах се към Селена и я попитах дали ще дойде.
-А после можем да си спретнем нещо за вечеря и да гледаме някой филм... А накрая... - засмях се и предизвикателно й намигнах - ...това ще бъде изненада. - отворих вратата и намятайки кърпата около врата си, се обърнах и за пореден път я подканих да тръгваме. Не знаех къде, но най-добре мислех в движение.

Тръгнах след Джо, макар да ми бе ясно, че и той не знаеше къде отиваме. Е, имахме избор.
Запътихме се към открития басейн в задната част на къщата. Съблякох се, но този път бях подготвена и имах бански. Потопих се във водата и подканих Джо:
-Хайде, ела...

Не чаках втора покана. Влязох внимателно във водата и прегърнах Селена, като същевременно, нежно започнах да я целувам по врата, бавно спускайки се надолу. Отметнах кичур от косата на Селена встрни и хващайки я за ръка, й дадох знак да ме последва до импровизирания водопад в басейна, който не бе никак малък:
-Дори не си и мисля да те карам да си тръгваш. Обичам те и не бих ти позволил да си тръгнеш, дори и ти да го искаш. Странно е, като се има колко много се карахме... Дори понякога даже можеше да се стигне до бой, а сега... Сега започнахме наново и начисто и най-важното - не си повтаряме колко много се мразим, макар, че това ще ми липсва, затова моля те, казвай ми понякога колко много ме мразиш, дори да не е истина. - засмях се и обвих ръце около нея, подпирайки нежно главата си в рамото й. Беше толкова хубаво, че вече сме заедно и всичко е изяснено. Всичките ни караници и спорове щяха да ми липсват, но какво пък. Вярно, че ще е по тихо и няма да има повече трансформации с цел заплаха, но това е цената на съкровище като Селена.

Не намерих точните думи, затова само прошепнах:
-Обичам те!
Моментът не можеше да е по-идеален, по-съвършен. Само двамата, насред водата, необезпокоявани от никого. Но не за дълго.... Скоро небето притъмня и се изви страшен вятър...Не ми се мислеше каква буря се задава, затова подканих Джо:
-Хайде, да се прибираме...ей сега ще завали.
Оказах се права. Рукна дъжд, ситните капки вода се стичаха по тялото ми.
Двамата излязохме и бързо се скрихме в къщата на сухо.
Наблюдавах водната стихия и се подсушавах с кърпата.
-Май плановете ни са къпане пропаднаха-обърнах се към Джо.

-Така е. Но можем да правим толкова много неща и вътре. - усмихнах се дяволито и отделих водата от тялото си, а после тръгнах към кухнята, но отново се спънах и паднах. Поредният любовен роман, който се опитваше да ми отнеме живота. Погледнах го и казах на Селена:
-Хей, този е добър. Чел съм го... - засмях се и се изправих, изтупвайки се. С няколко пъргави крачки стигнах до Селена и с дяволита усмивка и игриви пламъчета в очите, реших да попитам момичето пред мен:
-Ммм на госпожица Уилямс какво й се прави в този ужасно дъждовен ден? Забавления на закрито, рисуване в арт студиото, състезание по боулинг? - засмях се и хващайки я за ръка, я поведох към дивана и я поканих да седне до мен. Вярно, че исках да правя толкова много неща, но сам нямаше да е същото, а сега със Селена, нещата се променяха към по-добро. Взех дистанционното и преди да включа телевизора, казах:
-...Или..., предпочиташ да останеш с един "чалнат" и да гледате телевизия? Някой романтичен филм? Комедия? - усмихнах се и си спомних, че за да е пълна картинката ще ни трябват пуканки. Скочих бързо от дивана взех една купа с царевица и се върнах при Селена:
-Ако гледаме телевизия, ще ни трябват пуканки... Или предпочиташ някое по-интересно занимание, което да ни отвлече вниманието и да ни занимае следващите часове, докато бурята спре. Обаче изведнъж нещо се обърка и тока спря. Усетих Селена, която уплашено се хвана за ръката ми и казах:
-Не се ядосвай, но не знам къде е фенерчето, затова ще се наложи... - не довърших мисълта си, а в свободната ми ръка светна една огнена сфера. - ... да си намерим подходящо занимание, докато бурята отмине и тока дойде.

Мразех тъмното. Това, че не можех да виждам нищо страшно ме ядосваше, но и плашеше. Може би бях единствената с дарба, която се плашеше от мрака.
Стиснах по-силно ръката на Джо и го придърпах към себе си. в неговите обятия се чувствах на сигурно, едва ли не, че никой не може да ме нарани. И, да..това наистина беше истина. Облегнах се на рамото му и се загледах в огнената сфера, която бе направил.
Използвах своята дарба и преобразих единствено очите си, като на котка, за да виждам в тъмното.
-Така е по-добре-възкликнах и после веднага обясних-вече мога да виждам в тъмното...и ще можем да правим нещо..
Не знаех какво..целунах го лекичко, а после все по страстно. С въздишка се откъснах от него и се разположих на дивана.

Когато целувката приключи, Селена се отдръпна с тежка въздишка от мен, а аз угасих огеното кълбо. Придърпах Селена към себе си и започнах нежно и същевременоо влагайки цялата си страст в целувките. Обвих ръце около талията й и я обгърнах в обятията си. Целувките ми зашариха по врата й, а пръстите ми бяха заровени в прекрасните й коси и се облегнах назад, нежно и внимателно, придърпвайки я към себе си. Когато се отделихме един от друг, палаво се усмихнах и тихо изшептях:
-Ммм ако това занимание не ти харесва, можем да правим нещо, което на теб ти се услажда... И тези котешки очи са много сладки и магнетични. - прокарах нежно пръст по лицето й, а после се заиграх с косата й:
-А на теб какво ти се иска? Какво му се прави на малкото ми коте? Кълбо прежда или мен - Хибрида с леко дразнещ характер? - засмях се предизвикателно и протегнах ръце назад, като лека въздишка се откъсна от устните ми. Беше прекрасно, дори и да нямаше ток, все имаше какво да се прави. А и Селена беше невероятна комания и никак не ми беше скучно с нея:
-Мило, знаеш ли аз какво съм си запланувал за утре? Как ти се струва тази примумица: Изискан ресторант, нощна разходка, среднощно къпане и президентски апартамент, в някой изискан хотел, където персоналът работи 24/7 само за нас... А по нататък и едно пътуване до Рим или Венеция - романтичните градове...? Ммм как ти звучи?

-Страхотни планове имаш...невероятен си-казах му и го целунах страсно. Никога нямаше да ми омръзне нито да го целувам, нито да му повтарям колко го обичам.
-Обичам те!
Целунах го отново и впих нокти в гърба му. Бих дала всички на света, за да бъда с него. Точно сега.
Дишах накъсано, а сърцето ми биеше, толкова силно.
-Кога ли ще пуснат тока?

-Аз пък те мразя. - направих фалшива нацупена физиономия, но не се сдържах и се засмях:
-Шегувам се. И аз те обичам, глупаче. - засмях се и започнах да я гъделичкам. Усмихнах се дяволито и си спомних въпроса й за тока и кога ще дойде:
-Не знам кога ще решат проблема, но пък можем да се забавляваме докато тока дойде. - усмихнах се и я вдигнах на ръце като бебе. Издигнах се на няколко мета във въздуха и я прегърнах нежно, същевременно целувайки я. Никога нямаше да ми омръзне да я целувам, да й повтарям колко много я обичам и да й го показвам винаги... Във всяка една секунда и всеки миг.
-Този Джо се криеше, докато бяхме просто съквартиранти, а сега този Джо може да се разхожда или да лети наоколо. - засмях се и прокарах нежно ръка през косите й.

-Искаш ли да гледаме някой филм? Романтичен, комедия...
Хиляди идеи за филми ми дойдоха наум,но никой не бе подходящ. Разгледах набора от филми на Джо и открих подходящия. Романтичен филм със щастлив край-какво по хубаво.
Пуснах филма и се настаних в обятията му отново. Но филма далеч не беше толкова интересен, колкото Джошуа. Любувах му се и се радвах на съсредоточеното му изражение, насочено в екрана. беше толкова сладко.

-Зяпаш ме, а това не е романтично. Плашещо е. - засмях се и нежно започнах да я целувам. Усмихнах се изкусително и й казах:
-Хайде да отидем във вътрешния басейн или джакузито. На бас, че ще е забавно и отпускащо. - започнах да говоря бавно и изкушаващо, обхождайки лицето й с пръст.
-Ммм какво ще кажеш? Искаш ли да пропуснеш забавлението или идваш с мен? - станах и протегнах ръка към нея с въпросително, объркано и много сладко изражение. Наистина бях в добро настроение и никак не ми се скучаеше с някой филм. Исках да се забавлявам със Селена. Толкова много я обичах и тя вече го знаеше.
-Обичам те... Обичам те... - намигнах й и дяволито се усмихнах, омотавайки хавлията около кръста си:
-Е, какво решихме принцесо? - засмях се и с невиждана скорост стигнах до нея и я вдигнах, понасяйки я към басейна.

-Хей, чакай...-усмихнах се извинително-трябва да си облека нормален бански, не мога да вляза в джакузито по бельо. Идвам след минутка-казах и изприпках до моята стая. Извадих черния си, възможно най-прилепнал бански. Преоблякох се набързо, хвърлих един поглед в огледалото, колкото да се уверя, че всичко е наред и слязох долу.
-е, хайде да вървим-хванах го за ръка и го поведох.
Стигахме и се отпуснах в горещата вода, като приканих и Джо да дойде при мен.

-Иска ли питане? - отидох при нея, прегръщайки я нежно, започвайки наново с целувките. Придърпах я към себе си и й изшептях:
-Нека се махнем от тук още тази вечер. Искам да отидем някъде далеч и да избягаме от всичко. Звучи примамливо, нали? Какво ще кажеш? - попитах изкусително и на един дъх и отново започнах с целувките отново. Обичах я... Всяка една минута исках да й го показвам и това ми харесваше.
-Казвал ли съм ти, че с този бански изглеждаш зашеметяващо...? Може да съм го виждал и преди, може и да не съм? - изкусително се усмихнах и продължих да я целувам нежно и същевременно страстно:
-Обичам те... Обичам те и ще продължавам да те обичам... Никога няма да ми писне да го казвам отново и отново, и отново... Доката не ми спре дъха и докато не ти писне да го слушаш... И моля, те... наистина те моля... Поне веднъж кажи, че ме мразиш... Имам нужда до го чуя. - целувките ми отново зашариха по кожата й.

-Мразя те-отвърнах леко задъхана от целувките на му. отвърнах на поредната страстна целувка и впих нокти в гърба му. Нямах намерение да се откъсвам от него. Бях го стиснала малко по-силно и той изохка.
-Съжалявам-измънках и последва поредната порция зашеметяващи целувки. Не знаех къде се намирам, нито къде ще отида. исках да съм на едно място. Тук и сега.
-Мразя те, мразя те...и те обичам страшно много....
Преместихме се на дивана и попаднах в обятията на Джо като продължихме с целувките...

Не исках да се отделям от Селена. Беше ми толкова хубаво с нея. Така исках да чуя колко много ме мрази и ми стана още по-приятно.
-Е...Какво ще... кажеш за... пътуването? - попитах накъсано и продължих да я целувам стастно, влагайки цялата си обич и нежност във всяка една целувка. Отделих се от Селена и палаво попитах:
-Какво имаш на устните. - видях обърканото й изражение и през смях казах:
-Целувка. - целунах я нежно по устните и се усмихнах. Спрях замалко да си поема въздух, като същевременно се облегнах назад, нежно придърпвайки я към себе си.
-Мразя те, но мнооого те обичам и не мисля да те гоня от тук... Никога... Не и докато ти не решиш да си тръгнеш от тук.

Отпуснах се в прегръдките му и сложих глава на скута му.
-Аз съм готова да тръгна още утре, стига ти да си с мен-усмихнах се-багажа е лесен, но трябва да купим билети,да видим полетите и къде ще отидем?
Час сега си дадох сметка, че това импулсивно решение, всъщност не беше обмислено...докрай.
-Знаеш ли къде ще отидем? Париж, Венеция-започнах да изреждам най-романтичните градове....
-Искаш ли да си стегнем багажа и да утре да купим билети за първия възможен полет?
Не дочаках отговор, а го целунах страстно.

-Отиваме където поискаш и когато поискаш. - казах аз преди да ме споходи целувката и я обгърнах в обятията си:
-Смешно ми е като си спомням колко се карахме, а сега... Сега всичко е различно, а аз и ти сме "ние" и не се караме вече. - започнах нежно да я целувам по врата, бавно слизайки надолу, но всеки път, неистово и инстиктивно, се връщах към устните й. Онези сладострастни устни, които ми носеха толкова много наслада и удовлетворение...Устните, които пробуждаха толкова много чувства в мен и ме караха да копнея за още и още. Толкова много ми се ходеше някъде с нея, но високомерието ми, не ми позволяваше да го изрека на глас, защото... Не ми пукаше особе много защо. Важното бе, че Селена е до мен и няма да се разделяме при никакви обстоятелства. Макар и родителите ми да не я харесваха, защото не била подходяща за някоой с моята кръв.
-Обичам те. - прошепнах й тихо и продължих да я целувам нежно и същевременно страстно.

Устните му ме зашеметяваха и нищо смислено не можех да изрека. О, всичко бих дала да бъда с него, независимо къде и кога, независимо от обстоятелствата и мястото.
Стана ми горещо и съблякох горната част на блузата си. Срещнах ехидната усмивка на Джо и преди да е казал някоя остроумна забележка проговорих:
-Не казвай нищо...ти си виновен да ми е толкова горещо.
Казах го сериозно, но после се усмихнах и отново се сгуших в него.
-Какво ще правим сега? Ами...-признах се-утре...-втора прозявка-май ми се спи...
Облегнах глава на рамото му и затворих очи. Най-хубавото "легло", на което бях спала някога.

Нежно прокарах ръка през косите й и казах мило, едва-едва изшептявайки:
-Нека отидем в моята стая, а утре ще си стегнем багажа и ще заминем за някъде. Искам да съм само и единствено с теб. Обичам те, Сел. - усмихнах се и продължих да я милвам по главата. Отпуснах се лекичко назад и спрях да се мърдам, за да й е по-удобно:
-...Или искаш да останем тук... Сгушени, един до друг... сами... Което ме подсеща - Какво ще кажеш утре да отидем в планинската хижа...? Аз, ти... Горещ шоколад... Двамата с теб, сгушени пред камината, докато огъня си играе? Романтично, нали? - замечтах се и продължих да милвам момичето, сгушило се в прегръдките ми:
-Обичам те и винаги ще те обичам, Селена. Ти си невероятна.

-Обичам те-изшептях в отговор на милите думи и затворих очи. Сънувах хубави сънища, свързани с нас двама ни.
На следващия ден отворих очи. Но Джо не беше до мен. Учудих се и се изправих на дивана. Огледах се, но не го видях. Отнякъде долиташе миризма на палачинки. Любимата ми закуска.
Станах и отидох до банята, за да приведа в нормален вид косата и грима си.
Взех си душ се отпуснах под топлата вода. Чух някой да чука на вратата. сигурно бе Джо.
-Къпя сее-провикнах се-ама ако искаш ела и ти-засмях се при последните си думи.

Знаех, че Селена ще влезе в банята. Винаги го правеше преди закуската си с палачинки. Усмихнах се и оставих подноса на леглото. Съблякох се набързо, оставяйки банските, които превидливо бях облякъл и влязох:
-Има ли място и за мен?... Или ще си остана тук, самичък, на студените плочки? - приятният смях на Селена се разнесе и вратата се отвори. Разнесе се топла пара от вътре и Сел ми направи знак да вляза. Усмихнах се предизвикателно и нежно я прегърнах през кръста, деликатно подпирайки брадичката си о рамото й. Внимателно запристъпвах от крак на крак и носейки се в един своеобразен танц, поведо и Селена.
-Какъв шампоан използваш? Великолепен е... - изшептях на Селена и започнах да си играя с парата наоколо. Засмях се и казах на Селена:
-Обичам те... Не знам по какъв друг начин да ти го кажа, но наистина те обичам... - Обичах я и бях готов на всичко, за да я защитя.
-Само ти си ми опората. Нито с вещерите и вещиците, нито с вампирите мога да се спогаждам... Ти си единствения, който не се страхува от мен и ме обича такъв, какъвто съм.

-Обичам те-за пореден път му казах. Никога нямаше да ми омръзне нито да го казвам, нито да го чувам. скоро приключихме с душа и с нежелание се откъснах от прегръдките на Джо и от топлата вода.
-Сега ще се приготвя...и идвам след малко. А ти реши какво ще правим днес-намигнах му закачливо.
Отидох до стаята си и набързо извадих всички дрехи от гардероба. Трябваше ми нещо, с което Джо не ме бе виждал, нещо зашеметяващо....Накрая се спрях на къса дънкова пола, черни обувки на висок ток и прилепнала черна блуза. Изправих косата си и когато се погледнах в огледалото ефекта ми хареса. Сложих малко грим и се запътих към кухнята.
Примамващата миризма от апетитната закуска се усещаше из цялата къща.
-Ммм-добре си се справил-казах на Джо, когато пристигнах в трапезарията. Приближих се до него и обвих ръце около кръста му. Нежно го целунах и заедно се отправихме към масата.
Опитах от палачинките и вече можех да призная, че той беше най-добрия готвач. Моите никога не се получаваха такива.
-Страхотни са...като теб-намигнах му-реши ли къде ще ходим днес?

-Противно на сегашното ми оскъдно облекло... - хвърлих поглед към банските си - ...Предлагам да отидем в една не особено далечна планинска хижа. Да се усамотим и да се отдадем на почивка и релаксация. - когато Селена приключи със закуската, отсервирах, нежно целувайки я по врата и изтичах до стаята си да се преоблека.
-Не се емей! Зиморничав съм. - наистина бях зиморничав и се бях спрял на едни черни, протъркани, раздърпани и накъсани дънки и суитшърт на черни и залени райета с вдигната качулка. Освен дрехите, приготвих и няколко чанти и казах на Селена:
-Вземи нещата, които са ти необходими, а аз ще те изчакам в гаража с тези чанти и прочие. Ще бъде фантастично.

Идеята за хижата беше страхотна и с радост се съгласих. Но трябваше да се преоблека, защото с тези дрехи беше невъзможно да ходя на хижа...
-Идвам ей сега-казах му и се насочих отново към стаята си. Облякох по-дебела блуза, дънки и маратонки. Вързах косата си на опашка и приготвих в един малък сак още малко дрехи.
Слязох долу с бързи крачки. Джо вече ме чакаше, нарамил няколко чанти. Погледнах го въпросително и попитах:
-Какво има в тези чанти? Храна, дрехи, палатка...-започнах да изброявам.

-Всичко необходимо за приятното ни прекарване в хижата. Но доколкото разбрах имало и сняг, затова се подсигурих предварително. Взех една от колите, която щеше да ми свърши идеална работа за целта и помогнах на Селена да се качи. Запалих колата и се отправихме към хижата, пътувайки с часове. По дяволите, беше си доста далеч. Обърнах се към Селена и казах:
-Съжалявам, че трябваше да прекараш толкова много време в колата. Отбих встрани от пътя и погледнах индикатора за бензин. Оставаше ми точно колкото да стигна до хижата:
-Нека се позабавляваме малко... и да излезем на чист въздух. - усмихнах се и слязох от колата, отваряйки на Селена. Снегът скърцаше под краката ми, а усмивката не се сваляше от лицето ми:
-Хайде, ела насам. - засмях се и за да я подразня, я дръпнах рязко назад и тя падна отгоре ми.
-Сел, трябва да си по-внимателна. - засмях се и започнах нежно да я целувам по врата.

След като с момичето се махнахме от болницата, хванахме такси и дойдохме до имението ми. Усмихнах се и й отворих вратата, като й направих знак на Роуз да ме последва. Въведох я в гостната и след това отидох до кухнята. Отворих хладилника и попитах момичето:
-Хей, Роуз! Искаш ли нещо за хапване? - преди да получа отговор обаче, аз вече бях взел почерпката и две безалкохолни. Седнах до момичето и оставих нещата на масата. Усмихнах се и тъкмо щях да заговоря, когато навън започна да вали, а светлините започнаха да премигват. Чу се проскърцване на врата, а после и нечий стъпки. Имаше някой в дома ми. Застанах пред Роуз и извиках:
-Който и да си, разкарай се! - тогава някой, невероятно бързо ми заби нож и тръгна на някъде. "О, вампир.... Това вече ще е предизвикателство.". Бързо настигнах злосторника, който ми съсипа блузата и откъснах главата му.
-Това беше маркова тениска... - усмихнах се и слязох при Роуз, като попитах:
-Хей, добре ли си?

Human Брой мнения : 50

- Дали съм добре? - засмя се иронично Роуз, като се изправи рязко от дивана. - За малко проклетите руснаци да ме убият или още по - лошо да ме отведат обратно в Русия; след това ни нападнаха до болницата, а сега и тук. И бас ловя, че всеки момент може да се появи още някой само че този път да не бъде проклет човек, ами зловещо същество още по - лошо ако е Фей Морган, и наистина ни убие. Или да убие теб и мен да ме предаде на проклетниците от миналото ми и отново да се превърна в нечия кукла. - повиши тон брюнетката. - А ако не да убият Селена, Дилън и всички, които са ми близки и да ме довършат напълно.
Роузан беше всичко друго, но не и добре. Страхът и гневът в нея започваха да взимат надмощие над спокойствието. Не можеше да си позволи нито едно от изброените на глас неща. Не можеше да си позволи да я хванат и да я отведат при Владимир. Ако се върнеше при него най - вероятно сама щеше да си сложи край на живота по какъвто и да е възможен начин, ако естествено Владимир не го направеше преди нея. Все пак преди да избяга Роуз го дари с прекрасен белег от единия край на лицето към другия. Прекрасно ужасна гледка. А пък и най - вероятно бе изгубил доста пари заради бягството на ''златното момиче''. Ако това се бе случило нищо чудно Владимир първо да иска да я нарани и съсипе напълно, убивайки приятелите 'и. И то пред очите на Роуз. Това нямаше да може да преживее. Ако убиеха някой неин близък заради нея Роузи едва ли щеше да си го прости. Всъщност ако убиеха който и да е заради нея Роуз нямаше да си го прости. Знаеше колко жесток бе Владимир и колко още можеше да стане и само като си помислеше, че заради нея можеше да нарани близките 'и или някой човек изобщо Роузи просто цялата изтръпваше. Както в момента. Обаче това не бе най - лошото. Владимир не бе единствения, който я искаше. Имаше още много хора и същества на тази земя, която искаха Александра Удинов в ръцете си жива. И още толкова я искаха мъртва.
- Знаеш ли забрави. - каза тя. - Причинила съм достатъчно страдания на всички, които съм познавала. Не мога да си позволя да нараня и някой друг. - Роуз взе нещата си от дивана, на който седеше до преди малко и погледна за последно Джошуа. - Беше ми приятно да се запознаем.
Отдели поглед от него и се обърна към изходната врата. Щеше да е най - добре ако се махнеше от тук. От този град, от този щат, държава и каквото и да е. Щеше да остави всичко назад и още утре да отлети с някой самолет към най - затънтеното кътче на тази проклета Земя. Може би Арктика или някой малък остров в близост до Аржентина или някъде из Индийския океан. Винаги е харесвала Мадагаскар и Сейшелските острови. Ала там не беше подходящо да се скриеш от руснак. Може би някъде из Сахара. Да, там.
Отвори входната врата и се обърна към мъжа.
- Кажи сбогом на Селена от мен. Никога не съм искала да стана така. - каза тя, усмихвайки се съвсем незабележимо.
Не знаеше как щеше да остави приятелите си, хората, които обичаше просто ей така, но за да са в безопасност Роуз трябваше да направи тази саможертва колкото и болезнена да е тя.
Излезе от имението..

Не! Тази нямаше да я бъде просто ей така. Нямаше да й позволя да си тръгне просто така... Да напусне и да се скрие... Нямаше да позволя това да стане. Настигнах я и макар и дъжда, успях да надвикам мощните ветрове и да заглуша силните гърмежи. Игнорирах дъжда, който ме обливаше целия и започнах да говоря на Роуз:
-Сериозно?!? Наистина ли?!? Мислиш ли, че това е решението на всичко?!? Просто да станеш и да си тръгнеш ей така?!? Не е това начина! Никой няма да пострада! Аз съм се заклел да ги пазя! А Моргана ме мрази от дъното на душата си още преди да те познавам Роуз! Не е нужно да бягаш! - изглеждах видимо разтревожен за момичето, но изборът бе неин. Та те със Селена изглеждаха неразделни... Тя беше готова да я нарани, за да я предпази, но не бях съгласен на всичко това. Не ми пукаше, че я преследват същества:
-Ако си сама, рано или късно ще те хванат! Ще намерят начин да те открият и да те върнат там, от където бягаш! Тук имаш приятели! Имаш хора, зад които да застанеш. Хора, които ще те подкрепят на всяка цена! Хора и същества, които съм се заклел да защитя с цената на вечния си живот. Нима искаш да ги оставиш и да се обречеш на гибел сама?!? Насред нищото?!? Хайде! Давай! Зарежи всичко и се самоубий... Ти си знаеш!

Human Брой мнения : 50

- А какво друго мога да направя? - попита Роуз леко раздразнена. - Да остана тук, в този град и да гледам как всеки ден избиват всеки един, за който ме е грижа? - повдигна веждата си. - Това ли трябва да направя? Да гледам как убиват приятелите ми, близките ми, тези, на които съм се доверила и тези, които обичам до болка? А и не само тях ами и всички останали, с които просто съм се засякла по улицата. Невинни хора, Джошуа. Защото ако остана тук точно това ще стане. Ще избият всеки един, за да може да се предам или да стана толкова слаба и беззащитна, съсипана отвътре, че сами да ме вземат. А аз не мога да си позволя това. Нищо от това. Не мога да си позволя да избият всеки един заради мен, както и да се върна на онова място. - говорете тя.
Игнорираше факта, че вече стана вир вода от дъжда, който не спираше да се лее по нея, както и по Джошуа. Капките вода се стичаха по нежното 'и лице и мокреха дрехите 'и, все едно до преди е плувала в някой басейн с дрехите и с всичко. Но това не я интересуваше в момента. Тя се тревожеше. Не можеше да вземе едно толкова просто решение - да си отиде или да остане? Ако си отидеше щеше да защити всеки един и нямаше да живее и да се измъчва с мислите, че тя е виновна за смъртта на толкова много невинни и любими хора. Да, можеха и след време да я намерят, но важното беше, че нямаше да виновна за ничия смърт. Ала не искаше да ги остави, защото това щеше да я нарани. Никак не е лесно да изоставиш тези, които обичаш, нали?
- Пък и ти не си Бог, Джошуа. Не можеш да предпазиш абсолютно всички. А теб кой ще пази, когато ти се опитваш да предпазиш всички останали? Селена никога няма да ми прости, ако съм виновна за гибелта ти. Предпочитам да ме намрази за това, че съм избягала и предпазила от всичко, отколкото че съм довела до смъртта ти или смърта на някой друг. Аз никога няма да си простя, ако съм виновна за нечия смърт! Не разбираш ли?! Колкото и силен да си, колкото и силни да са приятелите ми никой не може да се сравнява с тях! Те са навсякъде, милиони са, Джошуа. И са много по - силни. Хибрити - демони и вампири; демони и вещици и всички други същества за които се сетиш. Никой не може да се бие с тях, колкото и да иска. - продължаваше с висок тон да говори тя.
Искаше той да разбере, че не всичко е толкова лесно, колкото изглежда. А тя самата не знаеше вече какво да мисли и да прави. Страхът и тревогата в нея заслепяваха всяка една мисъл и тя просто не знаеше какво да прави и какво да каже. Всичко бе толкова объркано и толкова сложно.
- Мен просто ме е страх, защото не знам какво да направя вече. Ако остана всички любими умират и ти не може да ги предпазиш, колкото и да искаш. Ако замина изоставях всеки един, за който ме е грижа.. просто не знам какво да правя вече, Джош. Всичко е толкова объркано..

-Знам какво е... Но не ме е страх! След като си толкова близка със Селена, тя няма да те намрази... 1500 години ме преследваха всякакви създания и оцелях... Предпазих себе си и приятелите си...! Не можеш просто така да си събереш нещата и да си тръгнеш ето така. Не се смятам за Бог, но до сега... До сега -А се е опитвал да ме унищожи по страшно много начини - с Хибриди и Демони... с Вещици и Вампири! Минал съм през толкова много и няма да се откажа сега. - донякъде Роуз беше права, но познавах приятелите си... Познавах ги като самия себе си и знаех през какво са преминали докато стигнат до тук. Беше ми до болка ясно кой какво умее. До сега можех хиляди пъти да загубя живота си, но не се случи... Селена... Селена нямаше да я намрази, защото нямаше как да умра освен ако някой не намери комплекта за убиване на Хибриди, но това нямаше как да стане:
-Аз не мога да умра, Роуз...! Най-великия Вещер се е погрижил за това и няма как да умра. Лапис си знае работата... Майка ми... Майка ми е сестра на Древната вещица и ме е дарила с най-важното... Дала ми е жертвоготовността и ако трябва да те превърна във Вампир, за да те задържа, бих го направил без да се замисля... А сега нека влезем и да преосмислим нещата... Никой няма да умре... Те няма да спечелят играта докато аз не реша да я загубя. - никога нямаше да се предам... Никога нямаше да отстъпя пред някакви си главорези, които преследваха някой, напълно беззащитен човек.

Human Брой мнения : 50

- Добре. - чу се ядно спокойният 'и глас.
Тя наистина трябваше да преосмисли всичко. И най - важното от тях беше дали изобщо да си тръгнеше или да останеше. Вече знаеше какво щеше да 'и причини отиването и какво щеше да 'и причини оставането. Знаеше и какво ще причини или предотврати на всички останали нейното тръгване или оставане. Но не беше никак лесно да вземеш такова решение. Особено за Роуз. Дори и да знаеше какво яха да са последиците и пораженията вече не бе така сигурна дали щеше да си тръгне или да остане. Върви, Александра, повтаряше постоянно разумът 'и, не ни трябват повече мъртъвци. Ала сърцето 'и говореше нещо съвсем различно. В момента толкова много емоции и чувства се опитваха да поемат контрол над съзнанието и тялото на Роуз, че тя едвам успяваше да запази самообладание.
Вървейки до Джош към къщата му, Роуз не спираше да мисли над всичко случило се и да се опитва да вземе едно на думи толкова лесно решение. Щеше ли да си тръгне или щеше да остане? Кое ще е, Роуз, помисли си тя, пак ли ще бягаш или ще останеш и загубиш всичко.
Бавно влезе в имението на Джош, но не забелязваше нищо останало освен разни спомени да се връщат отново и отново в съзнанието 'и, докато тя се опитваше да разбере какво щеше да прави сега. И докато се усети те вече бяха във всекидневната.
- Случайно да ти се намира чай? Или кафе? Или нещо, което ще ме стопли? - засмя се Роузи, осъзнавайки, че цялата беше мокра.
От глава до пети. Както и дрехите 'и. Както и самия Джошуа. Явно бе улучила ужасно време да излезе от това имение.

-Аз лично предпочитам горещ шоколад, така че... - усмихнах се и извадих всичко необходимо. Дори не ми се наложи да включа печката, тъй като вече до съвършенство се оправях с огъня и нямаше нужда да се занимавам с битови истории от типажа на печката. Усмихнах се и след като всичко беше готово, се върнах при Роуз с чаша горещ шоколад. Усмихвайки се, й я подадох и реших да се покажа като добър домакин:
-Ако искаш, остани тук за вечерта и не приемам "Не" за отговор, така че... - засмях се и оставих чашата си на масата. В момента страшно много се възхищавах на момичето, което е преживяло толкова много и ми стана ясно защо са толкова близки със Селена. Усмихнах се окуражително на момичето и казах:
-Обещавам да те пазя, след като си най-най-добра приятелка на Селена, но може ли да ти задам един глупав въпрос? От колко време се познавате с нея и как така ме разпозна толкова лесно и бързо в болницата. Не се ли усъмни, че може да се представям за някой друг? - попитах с тъповато изражение и след това се почесох по тила.
-Но това няма значение... Нуждаеш се от сън, затова просто те оставям на спокойствие и ти пожелавам лека нощ. Утре ще поговорим.