Въздъхнах тихо, леко отегчено, че Джошуа още не е разбрал колко голяма бе любовта ми към него и че нищо вече не може да ни раздели. А колкото до сватбата-исках я, исках да се обвържем дори пред Бога, да знам, че той е мой, а аз съм негова. Всичко се изписа на лицето ми, а и в момент като този думите бяха излишни, затова придърпах лицето му към моето и жадно впих устните в неговите, сякаш от това зависеше животът ми. Всъщност от една страна, то бе точно така.
-Глупчо, не разбра ли, че те обичам. не разбра ли, че не мога да живея без теб.
Не си падах по дългите речи, затова задълбочих целувката, а после нежно се отпуснах в обятията му, наслаждавайки се на допира на кожите ни, дъхът му върху лицето ми, тялото му под моето, даващо ми утеха, разбиране и спокойствие.

-Повярвай ми, аз повече-усмихнах се и още по-плътно се сгуших в обятията на Джо. Беше добра идея за малко да се откъснем от реалността, от Миднайт, да бъдем само двамата, необезпокоявани от никого. Усмихнах се блажено и се насладих на чувството, което допирът на кожата му по моята ми доставяше.
-Искаш ли да се приберем? Мисля, че ще измислим какво да правим-намигнах му закачливо. Само при мисълта, бузите ми се зачервиха и желанието ми към Джо просто стана неудържимо-а и става студено-опитах се да сменя темата и закопчах якето, което ми даде.