Стената на славата

Angel Брой мнения : 7

Какво по дяволите търсех в това забутано градче, което можех да разруша само с един замах? Не, всъщност имах цел.... И все още я имам тази цел. Искам да видя как това проклето градче се превръща в пепел отново и отново... и то само заради онези глупаци, които си мислят, че щом не могат да си намерят общ език, непременно трябва да разрушават. Ох, колко далеч под нивото ми бяха само. Аз бих направил нещо по-изискано и манипулативно... Нещо повече, което да крещи "Луцифер ме предизвика" и като заговорих за кофти номера, дали Елинор не беше в това градче? Нямаше да се учудя ако беше тук... Винаги е обичала дупките особено след като ми скрои онзи гаден номер, защото я изиграх в миналото... Обичах я, но трябваше да си спася кожата тогава. Ако работехме заедно щяхме да унищожим Миднайт отвътре макар, че го нямах за цел... Ни най-малко нямах намерение да видя сметката на града, но ми би било забавно някой друг да го направи вместо мен. Подпрях се на стената, пъхнах си ръцете в джобовете и се загледах надалеч в безбрежното нищо. Нямах си и идея какво ме води в това забутано градче, пълно с всевъзможни твари, които се опитват да си намерят място в обществото. Да, не съм от най-нежните и лирични писатели, които изписват по куп лъжи за мястото, на което живеят, но пък за сметка на това съм сто процентов, непоправим и груб реалист, който не вижда чашата наполовина празна или пълна, а като "оръжие", с което можеш да замериш някой превзет празнодумец, който обожава да си отваря устата тогава, когато не трябва и да пръска оптимизъм и лъжи навсякъде. Определено ми беше писнало от такива, но има толкова много глупаци, а толкова малко патрони. Май в крайна сметка ще се наложи да се примиря и да си взема почивка от всичко, което напоследък ми се случва. А кое ще е още по-хубаво? Разбира се една дълга ваканция на място, което дори не съществува на картата. Не, че Миднайт беше една от най-невероятните забележителности, но пък Елинор беше... И фактът, че се е завряла при подобни твари беше не по-малко мистериозен от госпожица Пиърс, която беше Богиня на раздора доколкото си спомнях, но за някой стар колкото света това си беше уникално постижение. Поне в едно бях сигурен - ако я видех щях да я позная със сигурност... може би. Все пак белите петна си казват тежката дума, а и аз не съм като онези сантиментални същества, които си водят дневници, за да може някой ден да си спомнят "славните" години. Определено ако бях започнал това, щях да помоля някой да ме ликвидира... Но дали щеше да се намери подходящият, защото няма вечно да се надявам, че Волдемор ще изскочи иззад някой контейнер и ще ми види сметката.
О, славни времена бяха докато с Елинор бяхме заедно, но в онзи момент трябваше да намеря начин да си спася кожата, защото не си заслужаваше заради момиче да страдаш! Но какво момиче беше.... Ох, мале! Устата ми неистово започна да се пълни с лиги и имах чувството, че ако се върна още назад в спомените си, на следващия ден щяха да излязат следните заглавия "Ненормалник се задави в собствената си слюнка... Причина за нелепата смърт е богинята на Раздора...". Разтърсих глава, за да се отърва от тези мисли и се концентрирах на прекрасната нощ в гетото. След всеки щурец се чуваше изстрел, но това никак, ама никак-никак не ме бъркаше, защото бях безсмъртен.

Flawless Bitch Брой мнения : 31

Бях пристигнала в града и то не отдавна.Исках нещо с което да се занимавам и да ми е забавно,и разбрах,че тук има доста свръхестествени същества!Идеално.Обичах да се разигравам с тях и да ги карам да правят каквото си поискам.Обичах да карам хората и съществата да страдат и обичах да разрушавам всичко хубаво у тях а и във каквото е възможно да се унищожи!
Дори и аз самата не знаех как и не знаех защо се намирах в гетото на стената на славата в момента.Беше необяснимо?!Тук имаше доста заблудени които припадаха щом минех покрай тях.Е да,беше нормално все пак рядко се среща жена като мен..
Да,да знам че съм прекалено самовлюбена и надута,но съм си такава ,нищо не мога да направя по този въпрос.Всеки който е на моето място ще се чувства така!
Доста хора си мечтаят да имат такъв живот!Могат да имат всичко което си поискат и то само с една усмивка или поглед.Могат да унищожът и да накарат всеки който си поискат да страда.Е да ,но този живот е едно на милион.Ако всички бяха такива като мен какъв щеше да е смисълът светът да съществува?!
Е аз познавах един такъв човек.. или по скоро същество.Луцифер! Той беше съществото което можеше единствено да ме накара да се осъзная и да бъда нежна.. е само в някой случай..
Той беше ангелът на който бях бясна,но все още исках силно да го видя.Когато го затвориха в ада беше голяма трагедия за мен,все пак е единственият мъж към когото съм изпитвала силни чувства.Всички други са просто заместители и играчки.
Беше ми интересно каква щеше да е собствената ми реакция когато го срещна отново.Още му бях бясна,че ме изигра,дори и след като му го върнах...
Точно когато тези мисли минаваха през умът ми видях един мъж,който се беше облегнал на стената и гледаше със отвръщение и злоба наоколо.Спрях се все едно някой ме омагьоса да не мога да се движа.
Вперих погледът си в него и зейниците ми е разшириха.Сериозно?! Мамка му,какво бях направила ,че трябваше да го видя точно сега.
Поех си въздух и се приближих към него с крачка ''светът е мой''.
- Я виж ти кой бил тук... - казах с ирония и се усмихнах дяволито.
Хм.. моят прекрасен,лош,груб и неодържим Луцифер. Каква изненада просто.Преметнах кичур коса назад и вперих кристалните си сини очи в неговите.
- Колко съм щастлива да те видя ... - добавих с игрива нотка в тонът си.
О да определено бях щастлива..Сега май щеше да се окаже по забавно в този град от колкото си мислех.Вече нищожните същества не ме интересуваха,защото след по малко от час вече щеше да се е случило нещо приятно...

Angel Брой мнения : 7

-Хах, виж ти кой се появи... За да ме изиграе отново, предполагам. - казах с дразнещо спокоен тон и скъсих дистанцията помежду ни. Отметнах косата й встрани и започнах да обсипвам врата й с целувки като след това се отдръпнах от нея и с усмивка на лице казах:
-Знаех, че ще те намеря тук, но не знаех, че ще е толкова скоро. - да, запазената ми марка усмивка отново влизаше в действие и хубавото беше, че нямаше нейно копие. Да, аз бях единственият, който я притежаваше. Не само нея, притежавах и невероятно завидна тактичност и скромност. Вярно, че Елинор беше единствената, която ме караше да бъда пълната си противоположност, докато другите бяха просто за спорта. Поредните играчки, които използвах, но никога заместители, защото никой не можеше да замести великата Елинор. Тя беше единствената, която можеше да ме направи най-щастливият мъж на Земята само с няколко целувки. Тя беше тази, която можеше да направи всичко без да прави нищо... без дори да си помръдне и пръста. Самото й присъствие беше причината да се чувствам страхотно, но след като ме затвориха просто реших, че за нея ще е време да ме смени с някого на свобода, който да й носи онази наслада, която аз. Въпреки, че тя беше Богиня - буквално и преносно, аз бях абсолютно сигурен, че тя изпитва към мен, което аз към нея. Усмихнах се чаровно и започнах да я дарявам с поредната доза нежни целувки, в които вложих цялата си страст и емоции.
-Спомняш ли си какво ни раздели за толкова много време? А да, сетих се... Номерът, който аз извъртях на теб, както и сладкото отмъщение, което ти ми сервира... Макар, че не ми пука особено вече. Знаеш, че имах чувства към теб, а и явно аз не съм ти бил безразличен, така че... - хванах я за ръка и я притеглих в обятията си, като плавно и нежно обходих лицето й с върха на пръста си. Нежно подпрях глава на рамото й и се приближих до ухото й. Тихичко изшептях:
-Липсвах ли ти колкото ти ми липсваше... Или успя да си намериш някоя друга жертва, което ми напомня... Намерих си вещица, която да манипулирам и подочух, че притежава Лунния Камък... - усмихнах се лукаво и лекичко стегнах схватката около китките на Елинор. Без да казвам нищо повече се отдръпнах от нея и изчезнах в нищото. След момент се върнах с някакъв пропаднал наркоман, който дори не знаеше на кой свят се намира. Концентрирах се и му внуших мисълта, че е на мястото, за което винаги е мечтал, а след това бавно се промъкнах зад него и му извих врата, позволявайки на тялото му да се свлече в краката ми. Прескочих безжизнения труп пренебрежително и се върнах при Елинор:
-Е, за доброто старо време, госпожице Пиърс... За доброто старо време. - смехът ми, със скоростта на светлината, се разнесе из празното пространство, постепенно увеличавайки децибелите си. Усмихнах се лукаво и се обърнах към момичето:
-Е, в нас или у вас отиваме...? Или преди това ще отидем в някоя дискотека да се напием и чак тогава ще решаваме къде отиваме?

» Стената на Славата

Стената на славата

Стената на славата

Similar topics

Similar topics