Имението Райли, две години, откакто Джо и Селена са двойка

Днес се навършваха две години, откакто връзката ни започна. Две години, които прекарах с най-любимия си човек и исках да продължавам да бъда до него. Две години, наситени с много емоции, безсънни нощи и приключения. Не можех да повярвам каква късметлийка съм, че имам Джошуа до себе си. Той бе единствения, който ме разбираше напълно, без думи, единствения, който притежаваше сърцето ми.
Седях на дивана и отново четях роман, когато усетих стъпки зад себе си. беше Джо, стана му навик да се промъква зад мен и можех да разпозная присъствието му от километри.
Внепазпно се обърнах с цел да го изненадам и широка усмивка огря лицето ми:
-Този път няма да останеш незабелязан-засмях се ехидно.

-Аз не го и искам. - усмихнах се глуповато и прегърнах Селена, като си откраднах поредната целувка. За две години бях получил толкова много, но исках още и още. Бях готов да направя всичко, за момичето, на което държа толкова много. Дори и да се наложи да я защитя с живота си, аз пак щях да съм до нея и да я подкрепям във всяко едно начинание, което предприема...:
-Най-накрая те хващам свободна. Обръщаш повече внимание на претенциозните си клиентки отколкото на мен... Ревнувам. - нацупих се и я прегърнах, хвърляйки поглед на романа, който четеше. Започнах нежно да я целувам по врата, като след всяка целувка, шепнех накъсано:
-Какво ще... кажеш да оставиш това... и да ме придружиш до басейна отпред... Искам да се позабавляваме само двамата - без повече клиентки и задачи. Знаеш, че те обичам и искам да отдам времето си само на теб... - целувките ми започнаха да обсипват кожата й отново. Прокарах ръце през косата й и изшептях:
-Хайде.... Ела с мен и да се позабавляваме мъничко.... Моля те...

-Знаеш, че не мога да ти устоя-промълвих леко прелъстително и продължих започната целувка, която ставаше все по страстна и усещах, че нямаше да имам силите да спра.
-Трябва само да си облека банския-казах и изтичах до стаята си. Преоблякох се набързо като хвърлих само един поглед пред огледалото. Банският ми беше бял, състоящ се от две части и контарстираше с летния загар, с който се бях сдобила на последната екскурзия, на която бяхме с Джошуа.
Слязох отново при него и с нотка на задоволство отбелязах:
-Не ме гледай така, ела към басейна, че и на мен много ми се плува.

-Ммм това е идеята. - измърках доволно и заедно излязохме отпред, където водата в басейна ни примамваше да влезем. Съблякох се набързо, като предвидливо бях оставил банския си отдолу. Без да дочакам момичето, се усмихнах и скочих във водата. Гмурнах се, а после изплувах на повърхността и с примамлива усмивка, поканих Селена да влезе във водата при мен. Когато и това се случи, застанах зад нея и обвих ръце около талията й, като започнах да я целувам нежно, прокарвайки ръка през кадифените й коси. Най-сетне успях да я разсея от всичките й занимания и продължих с целувките. Седяхме се прегърнати във водата и се отдавахме един на друг, когато досадния ми съсед реши да се покаже и да се навика какъв развратник съм и как съм прелъстявал стотици момичета. Не му обърнах внимание. Хванах Селена за ръката и я поведох към малкото изкуствено водопадче. Влязохме в празното пространство за стената от вода и продължихме с приятното си занимание, което се състоеше само от милувки, прегръдки и всичко това, което ни липсваше, защото всеки беше зает със собствените си занимания и задачи.
-Обичам те! Обичам те... Обичам те... - шептях тихо и продължавах да я целувам, покривайки всеки един квадратен милиметър кожа.

Наслаждавах се максимално на удоволствие, което ми доставяше и нежните му ласки. Моментът беше съвършен и можехме да останем така, колкото поискаме. За миг времето спря и сякаш бяхме само двамата-хубава илюзия, в която изпадах винаги щом ме докоснеше или усещах устните му върху своите.
Обвих ръце около него и притиснах тялото си в неговото. Топлата му кожа срещу моята, топлият му дъх, галещ лицето ми-всичко ме успокояваше и ме правеше щастлива по някакъв начин.
-И аз те обичам.
Промълвих едва-едва, но знаех, че ме е чул. Беше вампир все пак.
Облегнах глава на рамота му и леко затворих очи, стараеща се да не заспя....от удоволствие.

Подпрях се на стената и леко се сниших. Придърпах Селена към себе си и положих главата й на гърдите си, като се стараех да не мърдам, защото не исках да се чувства некомфортно. Поех си дълбоко въздух и казах някак плахо и несигурно на момичето:
-Селена, аз трябва да ти кажа, че не съм хибрид от вещер и върколак. Има още нещо, за което си премълчах, защото ме беше страх да ти кажа. Има една подробност за мен... Проклятие, което собственият ми дядо направи, за да ми даде урок. Ако някога убия човек или същество, да се присъедини още една раса... Да стана и върколак... Аз съм чудовище, но ти го спестих, за да не ме отблъснеш, защото аз... Разбери, че искам да съм винаги до теб. Обичам те... И ако решиш да избягаш от мен, бих те разбрал. - една единствена сълза се отрони от очите ми и се търкулна по лицето ми... Гласът ми леко трепереше, но се постарах да го прикрия. Знаех, че Селена беше невероятно проницателна и винаги разбираше какво ми е, но си помислих, че прикритието ми може и да мине... този път.

-Аз..ти....-бях объркана. Не, не бях разстроена или сърдита, или може би уплашена. Беше ми тъжно за него, но му бях благодарна и изпълнена с обич. Все пак беше направил всичко за мое добро, но аз го обичах и фактът за това прокклятие нямаше да промени нищо-спокойно. За мен не е проблем, за теб също. Ти си любовта на живота ми и нищо не може да промени това-успокоих го и най-сетне вдигнах очи към него. Видях една сълза и мигом нещо в мен се разкъса. Не трябваше да страда. Не го заслужаваше, това беше проклятие, не трябваше да се обвинява. Исках да му кажа толкова много неща, за да го успокоя, но единственото, което направих бе да впия устни в неговите. Единствено така можех да му покажа колко силни са чувствата ми и че разкритието на тази тайна няма да въздейства върху мисленето ми.

За пореден път Селена ми доказа любовта си и това, че макар да бях прокълнат, няма да я накара да ме погледне с други очи или да избяга от мен. Очевидно любовта й към мен бе толкова силна, колкото моята обич към нея. Заличих сълзата си и след като целувката ми със Сел приключи и се отдръпнахме един от друг, за да си поемем въздух, казах:
-Права си... Наистина не трябва да страдам, но ме боли от факта, че собственият ми дядо, който ме мрази, ме е орисал по този начин, защото рано или късно ордените пак ще се вкопчат в бой, а тогава е неизбежно да не убия някой... Но както и да е... Нека оставим това настрана и да прекараме свободното си време пълноценно. - прегърнах Сел и нежно започнах да обсипвам врата й с целувки, като ръцете ми постепенно се спускаха надолу, докато не достигнаха деликатната й талия. Тогава просто замръзнаха на мястото си, а целувките ми зашариха по всеки квадратен милиметър кожа.

» Имението "Райли", часове преди Джош и Сел да станат двойка
» Имението "Райли"
» Коридорите на гимназията, преди 3 години
» Селена Уилямс
» Джошуа Райли

Имението Райли, две години, откакто Джо и Селена са двойка

Имението Райли, две години, откакто Джо и Селена са двойка

Similar topics

Similar topics