Входът към имението

Witch Брой мнения : 188

Беше нощ. Луната беше господарка на небесата. Нямаше облаци. Ала беше хладно, много хладно. Човешки силует изведнъж се появи сред равното поле и замърда като зловеща сянка из безлюдната местност. Носеше нещо, подобно на наметало, което закриваше лицето му, тъй като вървеше с наведена глава. Продължи да върви и след малко се спря пред една порта и свали качулката. Дълга тъмна коса се спусна по гърба на непозната, а лунната светлина освети лицето и'.
***
Огледа къщата и се заслуша в уж привидната тишина. Непознатата прошепна няколко думи и по небето премина гръмотевица, преобразявайки я в ниска и дундеста жена със сива, миша коса. Започна да ситни и след около час стигна до портата на имението "Райли" и почука три пъти. Врата се отвори и млад мъж я посрещна.
- Нека да разгадая съдбата ви, любезни господине - каза с мазен глас и се усмихна мило, поне на външен вид, защото вътрешно задоволстваше - беше стигнала там, където бе възнамерявала. Мъжът поклати глава - Но моля ви се, нищо няма да ви струва. Ще ви предскажа бъдещето и нищо повече - примоли се жената и убеди момчето да я пусне, но само до двора, където вече четирима-петима се бяха скупчили, за да видят какво става. Момчето я покани на масичката, представяйки я на приятелите си. Обаче жената предпочете да седне на земята, с кръстосани ръка - Седнете мили мои - подкани тя и сложи ръцете си напред - Сега, Фей Морган, ще ви предскаже бъдещето ви - каза вълнуващо и докосна ръката на единственото русо момиче - Тиии, милаа моя, лоша съдба те чака. Ще изчезнеш, ще пострадаш - започна да нарежда това, което виждаше и усещаше. По едно време я пусна и изпищя леко. - Не, твоята съдба е лоша, не мога повече да я виждам, причинява ми болка - оповести тя и хвана нечия чужда ръка - Ооо, твоята е по-ужасяваща и от нейната, мило момиче - остави и нейната ръка и се изправи, отваряйки очи. - Зловещи са съдбите ви, скъпи мои. Много трудности ви очакват - съобщи тя, но видя скептичните им лица. Усети, че не и' вярваха. Това не беше възможно. Да не вярват на нея, на великата Моргана ле Фей. Те я подценяваха. Нямаше да остави нещата така, но все пак реши да изчака какво ще направят и след това щеше да действа - не беше толкова зла, колкото повече хора си мислеха, колкото тя си мислеше.

Беше поредната скучна вечер в имението ми и бях поканил доста от приятелите си, когато при нас дойде една врачка и искаше да ни предскаже бъдещето. Не си падах по подобни неща, но все пак я пуснах и я поканих да седне, но в место това тя се просна на земята и ни повика да седнем около нея. Започна да предсказва съдбите на всеки един от нас поотделно, като каза на селена, че я очаква изчезване, за миг не повярвах, но после се притесних. Дадох известна сума пари на жената и казах:
-Вижте госпожо... Не се обиждайте, но не мисля, че нещо от предсказаното ще се случи, така че... Не искам да ме разбирате погрешно, но просто това е моята гледна точка. Не искам да съм груб и скептичен, но това са неща, в които само децата вярват... Просто неща от типа на Каспър и Дядо Коледа... Не съществуват, но има наивници, които вярват в тях. Ако искате, останете тук и ми докажете, че трябва да вярвам на тези глупости... С... не знам... Разговор с някой призрак? - попитах скептично и седнах на земята. Започнах да си драскам по пръстта някакви фигурки... Обърнах се към приятелите си и казах:
-Е, ако решите да умирате, ще ми кажете, нали?

Реших отново да потичам, вкъщи пак не ме свърташе - бях сам, нямаше какво да правя, поне да потренирам през нощта, на хладен нощен въздух. Грабнах раницата и излязох. Затичах се към изхода на градчето, може би към гората, не бях още напълно сигурен. Бягах и си мислех за много неща, но мислите ми все се насочваха към онова момиче от езерото, Ясмин... Не исках да мисля за нея, но просто не можех да спра.
И така затичал се, тотално забравих къде щях да ходя, а и къде бях. Спрях се и се огледах около си. Местността не ми беше позната. Бях се отдалечил прекалено много. Пообиколих наоколо, но нищо не се получаваше - нямаше кой да ме упъти, нямаше светлини. След около десетина минути видях някаква светлина и се насочих към нея.
Оказа се голяма къща, подобна на имение, всъщност може би наистина беше такова. Изведнъж група хора излезе от къщата, а най-отпред вървеше дребна жена. Проследих групата с очи и видях червеникава коса, която ми беше много позната. Разпознах Ясмин. Не исках да им се натрапвам, не знаех къде ще отидат, затова се скрих зад близкото дърво, проследявайки ги с поглед. Не знаех какво ще последва, но когато се отдалечиха достатъчно, за да не ме забележат, тръгнах след тях възможно най-тихо.

В имението на Джо първоначално бяхме той, аз, сестра ми, Ясмин и гаджето му. Но по-късно някаква луда дойде и искаше да ни гледа на ръка... Когато хвана моята ръка, се опитах да я издърпам, но тя беше силна. Каза, че ме чака ужасна съдба или нещо такова, а аз просто завъртях очи и се изправих, като отидох до Ашли.
-Мисля че тя е луда... -Казах на ухото й и погледнах възрастната дама.
Забих поглед в земята и погледнах токчетата си - бяха леко мръсни, затова просто извадих от чантата си една кърпичка и ги изчистих. Изправих се и погледнах жената, която май още си въобразяваше, че е гадателка.

Witch Брой мнения : 188

Както Моргана предполагаше, никой не повярва на думите и'. Ядоса се и то много, нямаше да се оставя да я подиграват, дори да бяха вещери, вълци, хибриди или зооморфи. Защото още в първия миг усети какви са те.
- Не ми вярвате - добре тогава. - каза, но този път с нормалния си глас - Искате разговор с дух, ще го имате - твърдо каза и се запъти към портата - Последвайте ме! - властно заповяда и не се налагаше да се обръща, за да разбере, че всички я следват.
Вече не ситнеше, вървеше бързо. След около петнайсет минути вървене стигнаха до едно изоставено имение. Моргана отвори портата и ги поведе навътре в къщата. Преди да влязат, се огледа наоколо. Докосна дръжката на вратата и изведнъж пред лицето и' се появиха две идентични, съвсем еднакви момчета и облято с кръв момиче - едно от момичета, които бяха с нея. Пусна дръжката, сякаш я парна и огледа до един хората. Бутна вратата и разпери ръка.
- Влезте - властно каза и се загледа как скептично един по един влизаха в обитаваната от наследничката на Алиша къща. - Спокойно, няма да ви заключа - увери ги тя и влезе последна. Когато обаче се обърнаха към нея, тя не беше вече ниската, дундеста и възрастна жена, беше с дълга кестенява коса, висока и красива.
- Седнете. След секунди ще започнем - каза тя, сложи няколко вехти книги по земята и ги запали с поглед. - Сега виждате, че не лъжа - каза и се засмя, виждайки учудените им лица - Не може да излезете вече. Сеанса започна - съобщи и се засмя остро, рязко и студено, гледайки озадачените им лица.

Джош ни бе поканил в имението си и до едно време много се забавлявахме. Но по едно време дойде някаква гадателка и започна да ни предсказва бъдещето. "Ее, и аз мога да го направя!" казах си наум и се подсмихнах. Виждайки как изглежда и как се държи, изобщо не й повярвах, че е гадателка. Но въпреки това седнах до сестра си и подадох ръката си, когато ми я поиска. Каза, че нещо лошо ме чака, но че съм щяла да се влюбя в лош човек или нещо такова. Но при допира с кожата й, почувствах нещо, но не знаех какво точно. Или наистина беше измамница, или беше прикриваше наистина умело същността си. Погледнах веднага към врата си - колието ми беше с наистина необикновен цвят - нещо средно между лилаво и тъмно синьо. Значи не беше сигурно, за пръв път ми се случваше подобно нещо. Не знаех какво става точно, но нещо в мен ми казваше, че всичко това няма да приключи добре. Когато приключи с мен, станах и се отдалечих. След малко Рани дойде и ми каза, че си мисли, че е луда.
- Може и да е луда, но внимавай! - казах тихичко и отново погледнах към колието си - отново беше със същия цвят. Момичето ме погледна леко учудено - Все пак с лудите шега не бива, не знаеш какво може да направят - измъкнах се и леко се засмях. Не исках още да й казвам какво съм усетила, можеше и да бъркам.
Когато "разгада съдбите на всички", Фей Морган - както се представи - заподозря, че не вярваме и на една казана дума, властно ни каза да я последваме, за да разберем, че не ни лъже.
Леко неуверено погледнах Джош, който кимна и тръгнахме след нея. След малко се озовахме при необитавана къща и влязохме вътре. Ала когато се обърнах рязко, чувайки как непознатата затръшва вратата, жената изглеждаше съвсем различно. Накара ни да седнем и запали няколко книги. Вече ставаше лошо. Погледнах колието си и го видях как свети с ярка и силна тюркоазено синя светлина. Определено повече от нещо, не беше наред.
- Джо, това не е на добре. Опасно е, много опасно. Тази жена може би наистина не ни е излъгала. Силна е, една измамница не може да запали огън само с поглед, знаеш го - отбелязах наум и се взрях в жената, която промълвяваше някакви думи, които бяха много тихи и не можах да ги разбера. Ала огъня стана по-буен, по-силен, единствената светлина в къщата. Тишината беше зловеща, опасно тихо. Вече изобщо не ми харесваше. Изведнъж някаква сянка се появи и влезе в Ясмин. Вече нищо не разбирах.
- Какво по-дяволите става? - попитах уплашено на глас и очите ми зашариха из стаята.

Тя ни каза да я последваме и това и направихме стигнахме до някакво запустяло имение и влязохме вътре ... тя запали няквки книги и се подразних .
-Ооо я стига и аз мога да го направя ...- КАзах и придърпах една книга от секцията и с поглед я запалих.Не ми трябваха думи за дяа призова някой елемент.След което нейния пламък стана буен и зловещ една сянка се всели във Ясмин и се зачудих дали да не изгася огъня.
Завъртях очи и замахнах с ръка към огъня и струя ледено студена вода се разнесе около огъня и го изгаси .