Партито, на което се случи всичко

Залата за партито по случай честването на избирането на новия кмет на града беше украсена подобаващо и невероятно примамливо. Масите бяха разположени достатъчно широко, за да има място, където да се танцува. За нещастие някой си бе поиграл със системите и вместо конфети, стаята бе изпълнена със сънотворен газ. Точно тогава и жертвите на непознатите бяха отвлечени и отнесени някъде...

***

Всеки един от записалите се трябва да напише пост как е дошъл на партито и какво се е случило. Можете да пишете по сами или по групи... Разбирайте се по ЛС или в съответната тема. След поста и на последния записал се, всичко започва.

Все още бях в шок и ужас от факта, че съм кмет на цял един град. Е, ако метеора не го бе унищожил досега, аз със сигурност щях да го направя по-бързо, дори от колкото човек може да каже "Метеор!". Усмихнах се и застанах за последен път пред огледалото, за да се пооправя. Все пак щях да изляза пред много хора. Трябваше да ги убедя, че се взимам на сериозно. Дълго мислех какво да кажа, но се отказах от стереотипите и реших, че е момента да спра да мисля предварително, а само за мига. Отпих голяма глътка вода, поех си дълбоко въздух и влязох в залата. Когато видях Селена, се успокоих и се отправих към масата. Изправих се и започнах да удрям по чашата си с вилицата, за да привлека вниманието и да започна да говоря, но нещата малко излязоха от контрол и чашата се счупи. Засмях се и изхвърлих стъклената чаша през рамото си. Започнах да говоря:
-Е, аз съм Джошуа... Вашето природно бедствие, което ще унищожи... тоест управлява града за известен период от време. - засмях се, но въпреки това продължих да говоря още повече несвързани глупости:
-Не съм фен на стереотипите, така че ще продължавам да импровизирам и ако искате да сляза и да спра да говоря, ще Ви разбера. - засмях се и след като всичко приключи и все някак се отървах от нелепите ситуации, в които се накиснах самичък. Изправих се и казах:
-Е, нека купона започне! - в този момент в ръката ми падна бележка. Отворих я и зачетох наум "Внимавай с конфетите... Не знаеш какво ще стане..." - не обърнах внимание на манипулативното същество и казах на останалите:
-Честит празник и нека пуснем конфетите! - когато дръпнаха шалтера, залата започна да се пълни с газ... Всички падаха по земята, но докато на другите им действаше бързо, аз имах време да намеря Селена и да я прегърна, преди да се свлече на пода:
-Селена! Не! - коленичих до нея, но последното, което помня беше как затварям очите си.
***
След няколко часа, по моя преценка, се събудих в някакво помещение. Селена беше в обятията ми и тъкмо се събуждаше. Прегърнах я и тихичко й изшептях:
-Всичко ще е наред. Само трябва да намерим как да се измъкнем от тук. - опитах се да използвам вампирските си умения, но ги нямах. Никой нямаше умения. Изправих се и се приближих до стената. Усмихнах се с известна доза горчивина и започнах да чета на глас:
-Нека Ви видя сега само с по една сила... Успех! С любов, -А. - това вече преля чашата.След съобщението имаше някакъв списък с това кой какво умее:
-Хора, слушайте кой какво може, за да си имаме бегла идея как да комбинираме силите си. Аз и Валъри разполагаме с водата, Фей, Селена и Зандър владеят въздуха... Ясмин и Демс са с огъня, а Питър и Итън - със земята... А това проклето анонимно нещо ще се види в чудо след като разбера как да излезем от това проклето и объркано място.

Тази вечер бе Голямата Вечер за Джош - партито по случай обявяването му за кмет на града. Трябваше всичко да е идеално, особено относно външния вид. С Жаси се бяхме уговорили да дойде вкъщи няколко часа по-рано, за да можем да се оправим както трябва. А това за нас значеше часове усилия. Но няма значение. Ясмин дойде към пет и петнадесет с огромен пакет в ръце. Предположих, че пакета бе зает от роклята й - моята беше оставена на леглото. Приветствахме се както обикновено и започнахме с приготовленията.
В седем и половина, приблизително, се качихме в автомобила и тръгнахме към залата. Задръстване нямаше, затова между осем без петнадесет и осем без десет вече бяхме на мястото. Извадихме поканите, любезно връчвайки ги на охраната и влязохме в залата, търсейки нашата маса. Тази вечер все пак, и за двете ни, се очертаваше без мъжко присъствие - и Дилън, и Джейс се бяха покрили, измънквайки извинения от рода "Трябва да го проверим! Все пак трябва да издирим тази кучка преди пак да е действала! За ваша безопасност е!". Защо ли имаха толкова много общо, изключвайки външния вид?
Настанихме се и след малко влезе почетния кмет. Вперих поглед в него, както и всички в залата. А той както винаги започна да дрънка маалко безсмислени глупости. Опитах се да сподавя смеха си, но ми бе малко непосилно. Отпих от виното в опит да се разсея и след малко с Жаси се опитахме да се приближим до Джо, за да го поздравим, макар че беше малко трудно - не бяхме единствените, които се опитваха да направят това нещо.
И радвайки се на събитието, мъжът уж пусна конфетите. Но вместо разноцветни хартийки и малко дим, помещението бързо започна да се пълни със сънотворен газ. Усетих как всичко започна да се размазва пред очите ми и се озърнах за Фей или Ясмин, но виждах само силуети. Опитах се да кажа "Не дишай!", но не успях - имах чувството, че се задушавам и падам в безсъзнание на земята.
**************************************************************************
След известно време усетих как вече мога свободно да вдишам кислород през ноздрите си и се събудих внезапно. Все още ми бе доста размазано пред очите, но зрението ми бързо се нормализира. И първото нещо, което видях е как Джо отива до някаква бележка на стената. Надигнах се и се огледах. Ясмин и Фей бяха сравнително близо до мен, Селена бе на няколко метра, Зандър и Итън до нея. Но имаше още двама, които не си спомням да познавах. Но това не бе от значение. Загледах се в Кмета, който прочете някаква бележка, която гласеше, че с Жаси можем да използваме силата на огъня, Фей, Селена и Зандър на въздуха, той и момичето на водата, а Итън и не знам кой си - на земята. Огън - добре, не беше зле. Определено бях по-добра в него, отколкото в земната магия.
Станах и се изтупах, подавайки ръка на Ясмин да се изправи.
- Ще работим заедно... отново - дяволита усмивка заигра по лицето ми. Не че в момента бяхме много за усмивки, но... какво да се прави. Преди обаче да попитам каквото и да е било Жаси относно магията, трябваше да се уверя за Фей. Отидох до нея и пак я забелязах да говори със русокосия вещер - чакай малко, какво ставаше тук?
- Добре ли си, Фей? - попитах я леко притеснено, а тя кимна. Прегърнах я и се върнах при Ясмин, няколко метра по-встрани от сестра ми.
- Какво точно знаеш за Огнената магия?

Всичко беше приготвено и уточнено до последния детайл. С Деми щяхме да сме заедно преди да идем на церемонията и да видим Джош. Отидох по - рано от обичайното като носех в ръце огромен пакет. Естествено роклята ми беше вътре.
- Да започваме. - усмихнах и се аз, когато ми отвори вратата. Бях облякла черната си рокля, която толкова много харесвах, но така и не я бях обличала досега. След като оправих прическата на приятелката си, тя помогна да оправя и своята. Тръпнех в очакване. Когато тръгнахме в колата до последно обсъждахме Джош и колко добър кмет ще е. Пристигнахме точно навреме. Всички бяха дошли. Помахах на няколко от момичетата и се заслушах в Джош. Личеше му , че беше притеснен. Колко исках сега да съм до него и да знае , че каквото и да каже нашата рода няма да се изложи. Всичко вървеше нормално, докато изведнъж осветлението не спря. Всички започнаха да пищят. Огледах се за останалите, но никой не виждах. Ужасна миризма се разля в залата. Удари ме , като гръм от ясно небе. Почувствах нещо гадно да се разлива в тялото ми, очите ми се насълзиха , а тялото ми се отпусна на земята.

*****

Свестих се някъде другаде. Някъде, където не бях стъпвала досега. Всичко беше толкова объркващо. Прегърнах Деми и се усмихнах , че е тук. Огледах се и видях останалите. Явно всички бяхме попаднали тук.
- Къде сме? - прошепнах аз и я погледнах, в очите и се четеше , че и тя не е сигурна. Тогава заслушах Джош, като започна да чете нещо.
"Огнена магия ли?" - що за глупости , засмях се тихо и тогава се опитах да се превърна във вълчицата, моята закрилница, но напразно. Тялото ми напразно се мяташе напред назад.
- Какво ми става? - по очите ми се стекоха сълзи. Почувствах се празна. Бях свързана с природата си, а това, че не можех да се защитя по никакъв начин, беше шок за мен.
- Каква Огнена магия? - попитах приятелката си, която ме гледаше все така смаяно. - Май не съм запозната с тази част и изобщо с магията. - смръщих вежди и направих тъжна физиономия.

Не .Не .Абсурд.Няма начин.Ужасен цвят.Твърде къса.Твърде дълга.Охх мамка му няма какво да облека за партито на Джошуа.Не можех да се появя с тези дрехи.Явно трябваше да си направя моя рокля.Замислих се [нещо което не ми се отдава] и в ума ми се появи една къса рокля която беше малко над колената цвета и беше морско синьо а презрамките й бяха дантелени.Загледах се в часовника имаше цели два часа ами сега какво да правя .Охх мамка му ами прическата направих магия на косата си и от черна се боядиса в русо .Всъщност тъмно русо.Не можах да намеря нито пресата нито машата явно пак трябваше да използвам магия.Косата ми от права стана стана къдрава огледах се в огледалото и се харесах .Погледа ми пак зашари по часовника .Йей най-после станах от стола и тръгнах към вратата ако ходех вятъра щеше да развали прическата ми .Трябваше да се телепортирам.Затворих очи представих си мястото където рябва да отида и в главата ми се оформи голям бутон ''Телепортиране'' натиснах го и видях кълбата които се завихриха около мен и излетях след секунда вече бях пред помещението .Мамка му забравих си поканата замахнах във въздуха и тя се появи ъгъла се беше смачкал .Отидох при момчетата на входа които уж бяха охрана но си говореха показах им поканата и им смигнах и влязох вътре като седнах на един от столовете .Джош започна да бръщолеви пълни глупости и не се сдържах и се засмях .А чупенето на чашата си беше класика в жанра .И тогава погледнах нагоре и видях някакъв силует да се разхожда и да излиза през аварийния изход .И тогава конфетите бяха пуснати .Но от тях излезе само някакъв газ .Усетих как ми се доспива и погледа ми се размазва и последното което усетих бе хладната земя .

•°•°•°•

Събудих се в някакво помещение което не бе много хубаво веднага се огледах и се опитах да направя нещо опитах да извяда кристално белите си крила но уви те не се покаазваха нито едно от хилядите пера.Видях Зандър Деми Ясмин Джо и Ясмин само тях разпознах .Тогава сестра ми дойде при мен и ме попита дали съм добре кимнах леко и тя се върна при Ясмин.Тогава Джо започна да изброява елементи и кой какъв притежава.Мамка му идеше ми да се развикам . Най-малко ме биваше във въздушния елемент.
Вдигнах ядосан поглед към тавана и издишах тежко после седнах на земята и облегнах глава на стената като затворих очи . Не ми пукаше дори и да остана тук.Опитах се да материализирам Айпода си но нямаше нищо в ръцете ми .Слушалките от телефона ми бяха в чантата която сега не беше в мен .А в чантата ми бяха всички гримове и кредитни карти [които признавам си ползвам много] .

Hero Брой мнения : 215

Бях поканен, за да бъда фотограф на партито за новия кмет. Облечен със стилен костюмм кецове и отново с очилата си отивах, за да взема моята дама. Усмихнах се, когато я видях пред апартамента й и й подадох ръка. Запътихме се към сградата, в която щеше да е партито. Вървяхме пеша и си говорихме. Заплеснати от разговорите не усетихме кога стигнахме. Влязохме вътре и аз стоях на входа, като Валъри пусна ръката ми, за да отиде да поздрави новия кмет. Някакъв неин познат. Аз просто останах на входа и нагласих камерата си. Преглътнах и започнах да снимам различни хора. Изведнъж, докато фокусирах фотоапарата си върху Вал, която вървеше между хората нещо започна да ми се замъглява. Свалих го и видях, че ми е мъгливо и без него. Помислих, че е от очилата. Свалих ги и ги потърках, като усетих, че се потя и бавно тръгнах към стената. Облегнах се на нея и бавно се свлякох в седнало положение. Сетивата ми се активираха и разбрах, че съм упоен, но беше твърде късно. Просто останах в седнало положение до стената, като видях как хората се свличат на земята. Последното, което фокусирах беше как Вал падна някъде между тълпата, а аз протегнах драматично ръка, която изгуби силите си и падна до тялото ми... неподвижна..

I'm so sexy and free Брой мнения : 148

Въобще не исках да ходя на някакво място, където не познавам никой и говорим само за политика, но наскоро се бях чула с Джош по телефона и когато разбрах, че е новия кмет, реших че ще е ужасно неучтиво от моя страна, ако не отида.
Облякох доста къса бяла рокля, с дълги ръкави и много дълбоко деколте. Сложих и високи обувки, защото си бях нисичка, като така бях на добро ниво с Пит. Той разбира се не закъсня … никога не го правеше и беше невероятно изпълнителен. Хванах го под ръка и решихме да отидем до мястото пеша, като през цялото време си говорехме, смеехме се и какво ли още не.
Най-накрая стигнахме до сградата, но преди да влезем в самата зала, Питър ме помоли да вляза сама и остана за малко отвън. Аз, разбира се, го послушах и първото нещо, което направих, беше да отида при Джош и да го поздравя. Стиснах ръката му и му се усмихнах мило, а след това заех мястото си на една маса, като слушах с захлас речта му, но просто … ами не можах да чуя края или поне не го помня …

Партито, на което се случи всичко 4170903o

Отворих очите си и усетих ужасното главоболие. Лежах на земята и инстинктивно се надигнах и се хванах за главата, като усетих нещо лепкаво, а когато погледнах ръката си, видях червената течност. Беше прекалено гъста и тъмна, за да е прясна и това ме успокои, защото очевидно бях спряла да кървя, но колко ли време беше минало?
Изведнъж оставих паниката да нахлуе в главата ми и започнах да се оглеждам притеснено, като още малко щях да заплача и търсех Питър с поглед.

Джош беше кмет? Не знаех кое е по-страшно. Управлението на града да е в ръцете му или края на Света да настъпи преждевременно? Дълго се колебаех, но накрая се отказах да мисля, а и това ми причиняваше главоболие. Усмихнах се окуражително на себе си и след като се облякох, тръгнах нататък. Съвсем скоро пристигнах и влязох в божествената зала, където се случваше всичко това. Събитието беше невероятно официално, но за пореден път, Джош и неговата "тактична" глупост, както и уменията да сътвори Хаос и на най-спокойното място за броени секунди, си казаха тежката дума. Едвам се сдържах по време на речна, но после се отпуснах, щом дойде моментът с конфетите. Вдигнах чашата си и се усмихнах окуражително на новия ни кмет. Три, две, едно... Нещо се обърка и вместо да западат конфети, залата започва да се изпълва със сънотворен газ. Погледа ми започна да се замъглява и накрая съвсем не виждах нищо... Просто паднах на земята като останалите невинни жертви.
********
След известно време се събудих и се огледах... Не можеше да бъде! Пак почти всички познати лица... С някои изключения, де. Усмихнах се, когато чух с каква сила разполагам, но май не му беше времето за усмивки точно сега. Подпрях се на стената и казах:
-Все трябва да има начин да се измъкнем от тук.

Нагоре. Надолу. Завърти се. Наведи се. Повдигни брадичка.
Изпуфтях недоволно, но се подчиних и бавно се завъртях, разкривайки цялата елегантност на роклятата, в която бях облечена. Като дама на Джошуа трябваше да бъда перфектна и хиляди жени се бяха спуснали да направят недостижимото-да ме наврат в неприлично къса, смешно изискана рокля, но не успях да си наложа мнението. Единственото, което постигнах бе да сменят роклята ми, но и това си беше нещо. Часовете се нижеха бавно, мудно, изпълнявах нечии заповеди и когато, след пет часа усилена подготовка, зърнах отражението в огледалото си, се почувствах добре. Много добре. Защото дори и да звучи самодоволно, а то звучи, бях красива. Меднорусата ми коса бе сплетена и вързана в небрежен кок, очите ми, изпъкващи на бялото лице, а небесносинята рокля идеално опасваше тялото ми. Като завършек, бях обута с малки, симпатични обувки.
Възкликнах самодовлно и последвах дамите, които щяха да ме отведат в голямата зала на партито. Усмихнах се глупаво при мисълта, че скоро ще съм в обятията на моя любим.
***
Джо се справи отлично, определено глада не бе имал толкова шантав, но прекрасен и честен кмет, и когато говореше едва се сдържах да не се разсмея с глас. Пратих му насърчителен поглед, но когато слезе не успях да се сдържа и се хвърлих в обятията му.
-Беше..неотразим-задъхах се на последната дума.
Партито минаваше сравнително добре, просто трябваше да се усмихвам престорено, да се правя, че съм крайно заинтересована от кучето на някоя изискана дама, и когато дойде време на конфетите, искрено си отдъхнах.
Да бе да. От трън та на глог. Последното, което запомних бе как Джо тича към мен, а тялото ми се свлича на пода, безжизнено и неконтролируемо.
***
-Наред ли?-извърнах стреснато глава-нищо няма да е наред, Джо, имаме само една сила, а единственото, което можем да направим е да се молим А да не излезе толкова извратена маниачка, или просто да се обединим, надявайки нещо да се получи.
Говорех бързо, припряно, бях приковала повечото погледи, бузите ми пламтяха, но от гняв, не от страх. Гняв, че за пореден път ставаме мишени на тази..тази..Добре. Успокой се.

Не можех да повярвам, че най-сетне града се уреди с кмет. Всичко беше просто съвършено, така че просто се облякох в най-изискания костюм, който имах и отидох на честването. Никак не си падах по подобни неща, но реших да се отпусна поне веднъж и да не мисля за нищо, така че просто се оставих не течението и отидох, за да празнувам. Беше ясно, че където има подобно събитие, там ще се намеси и -А, но си бях обещал да не се тревожа за това... нещо. Усмихнах се окуражително на себе си, убеждавайки се, че ще бъде прекрасен ден и отпускащ ден, макар и малко страшен за града. Засмях се и влязох в залата, където беше пълно с надути, егоцентрични богаташи. Всичко започна в стил "Джош", но приключи с драматични припадъци и...
***
Когато се събудих, се бяхме озовали в някаква стая и Селена се беше ядосала. Тя се молеше -А да не е много извратена, но беше ясно какво ще се случва... Щяхме да бъдем тормозени... Станах и казах:
-Всеки има по една различна сила и нищо повече... Тогава ще е добре да не се разделяме, защото доколкото съм вещ в елементалистиката, силите могат да се комбинират и да се създаде нещо много по-могъщо.