Паниката, която бе замъглила съзнанието ми постепенно бе изместена от любопитство, едва доловим страх и решителност. Забелязах, че всички започнаха да се съвземат от първоначалната изненада, оглеждаха помещението, говореха притеснено и сподавените им, неизказани думи правеха обстановката напрегната. Напрежението се вееше във въздуха, обгръщаше ни с невидимият си плащ и неволно потръпнах. Чувствах се безпомощна и гневна, затова леко стиснах ръката на Джо и срещнах омите на всеки един поотделно. Кимах с разбиране, а мислите ми се блъскаха, причиняваха ми ужасно главоболие и цялата атмосфера не ми влияеше добре.
Имахме само по една сила, а сега -А ни беше подготвила предизвикателства. Трудни, неразрешими, но от тях зависеше животът ни. Деметра отвори една врата и мълчаливо я последвах, като погледнах окуражително Ясмин. Бе видимо притеснена, всички друга също, но за нея бе голям стрес, най-малкото, че като върколак бе съвсем ненаясно с магиите. Поне имаше кой да я пази.
Гледката загложди любопитството ми и направих още няколко крачки, докосвайки стената, следейки и изучавайки уравненията, малките драсканаци, едва разчетимите букви и знаци.
Забелязах, с крайчеца на окото си, как всеки прави същото. Надпис прикова погледа ми. Извиках тихичко Джо и промълвих:
-Виж това-посочих буквите, написани с червено мастило, дребни и трудно разчетими-мисля, че е на някакъв език и е важно послание, оставено от -А. Не искам да прибързвам със заключенията, но не бива да губим време. Имам лошо предчувствие.
Облегнах се на рамото му и въздъхнах уморено.

Ядосвах се със всяка изминала минута мразех този елемент.Смръщих вежди и съжрах ръцете си като започнах да ги разделечавам и пак да ги приближавам усетих как въздуха около мен започва да трепти и в ръцете ми се оформи едно мини турнадо.Изругах когато след секунди то се превърна просто във лек ветрец.Бях слаба както си и мислех .
Тогава чух някой да казва думата комбинация и станах веднага като започнах да бръщолевя пълни глупости;
-Може да направим водна стълба да я заледим с елемента земя да обвием леда в корени а с огъня да поддържаме температурата на цветята защото когато въздуха и водата се смесят понякога температурата стига доста под нулата а и виждам че разстоянието до вратата е доста голямо ... какво мислите?-Попитах като пак си седнах на земята и се загледах в тях

Усмихнах се обичах когато сестра ми говореше по този начин развеселяваше ме но реших да я смъмря.
-Демчо .-Казах със сериозен тон и й отправих един поглед който гласеше ''остави момчето''.
Джо отиде на някъде и после се върна но преди това каза нещо но не го слушах .Усмихнах се и се заизкачвах по стълбата като пазих равновесие стигнах сестра ми и другите хора които бяха горе и се усмихнах.
-Здравей народе.-Усмихнах се и направих марсианския поздрав като събрах пръстите си и се получиха общо 3 пръста.Засмях се и се огледах нещо привлече вниманието ми но бързо забравих какво бе нещото.