Корея, преди няколко месеца

Беше поредния досаден и скучен ден в Корея. Защо Корея? Ами не питайте Хибрида. Бях се умислил над думите на баща си, който ми сервира, че си имам осиновена сестра, която се намира "някъде си". Не можех да приема всичко това и не исках. Не знаех кое е момичето, но знаех че е някъде и може да му се случва всичко в момента. Исках да я намеря и ако това "някъде си" беше Корея, щях да преобърна всеки един жълтурко поотделно, но щях да я намеря и да й покажа, че си има дом и семейство, което да я цени. Селена, Аз и котаракът... Какво повече можеше да иска момичето от живота, но дори не знаех как изглежда, нито как да й кажа, че съм й нещо като брат. Никак нямаше да стане ако действам по метода "Йо! Йо! Йо! Аз съм твоя бро, сестра ми!" засмях се на глупавия си начин на мислене и продължих да се разхождам наоколо като дори не обръщах внимание къде ходя всъщност.