Стая №7

Заглавие: Стая №7 Вто Апр 24, 2012 7:41 pm

Стаята беше достатъчно тъмна, за да може да се прави каквото и да било, така че единственото каквото може да се види в далечината е само една врата, пред която има маса с три листчета, на които има написани логически задачки, които трябва да се решат някак си, за да може да продължиш напред.

Заглавие: Re: Стая №7 Сря Апр 25, 2012 2:41 pm

-Тук е толкова... толкова... можеше да почистят малко, но както и да е. - засмях се и се обърнах към Зандър, който току що бе паднал на земята от стаята, намираща се над нас. Засмях се и казах на Зандър:
-Е, имаме три логически задачи, а аз, както и ти - не блестим с особен ум, така че остава единствено да изчакаме Джо, за да може да направим нещо. Ванеса и Демс също са невероятно интелигентни и могат да мислят логично, но защо никой от умните не е тук... Как така само изрусените попаднахме в тази стая? - засмях се и седнах до Зандър, като се огледах наоколо...:
-Ами наистина ще се наложи да почакаме докато някой от мозъците на групата не дойде тук, за да ни помогне. - засмях се и след като се наведох, намерих едно камъче и започнах да си го подхвърлям... Нима един върколак можеше да направи нещо, а в момента не можех да направя каквото и да е... особено с главата си, която понесе страшно много удари:
-Нося, нося.... На удари в главата. - започнах да пея, но смехът ми задави песента и съвсем скоро тя утихна.

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Апр 26, 2012 3:26 pm

Ее, щом момчетата казаха, чер всичко е наред, значи беше безопасно. Или пък поне така си мислех. Поколебах се за няколко мига, но все пак нямаше какво толкова да се мисли. Скочих лекичко, ако можеше така да се каже, но за да се приземя както трябва, омекотих падането. Усмихнах се леко на момчетата и се огледах - беше малко тъмно и мръсно, даже доста, но пък в предните стаи не беше по-чисто.
- Ее, какво имаме тук? - огледах се и преди някой да ми е отговорил, видях някакви задачки, логически мисля. Офф, мислене... Сега изобщо не ми се отдаваше. А и като допълним, че не схващах лесните и елементарни неща, тези не знам как щях да ги осмисля. Засмях се тъжно и въздъхнах.
- Не може ли поне в една от стаите да има нещо лесно и елементарно? - оплаках се на глас и отново се загледах в задачите. Или всичко, което знаех се бе изпарило, или нищо не знаех и бях с толкова ум, колкото има всяка блондинка - не че имах нещо спрямо тях, но все пак всички знаем колко и какви вицове има за тях. А и за мен, бях си руса, все пак.
- Хооора, слизайте да помагате! - провикнах се и се засмях леко, защото имах чувството, че в тази задача, стая, ще съм гола вода.

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Апр 26, 2012 6:24 pm

-И сега какво правим, при положение, че Синдикатът на изрусените се е пръснал из стаята? - засмях се аз и попитах докато гледах листа с разширени очи, приличайки на блондинка пред щанд за намаления. Гледах и си мислех... Ох, кой залъгвах?!? Та кога съм мислел аз... Абсолютно никога, защото ако мислех... /както винаги пак си забравих мисълта/... Е, да живеят краткотрайната памет и белите петна! Усмихнах се тъпо и пак погледнах листа:
-Леле колко много букви! - да, това беше подходящата и нелепа фраза да ме опише, но не трябваше да я изричам на глас. Винаги мразех логическите задачи, защото дори и елементарните задачки ме затрудняваха и се чувствах глупав. Ах, ако можехте да видите колко щастлив бях, когато научих колко прави две и две...
-И сега трябва да чакаме някой от умните, защото аз не мога да измисля нищо, което не е нищо ново под Луната за мен!

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Апр 26, 2012 6:42 pm

- Сегаа... сега явно синдикатът може да се събере и да измъдри нещо гениално... - казах през смях и също погледнах задачите. И моята първа мисъл беше точно като на Итън - колко мнооого букви...
Вперих поглед и се опитах да разгадая нещо. Но май нещо нищо не се получаваше - просто нещата бяха прекалено объркани. Поне за мен, поне засега. Седнах на земята до Зандър и придърпвайки листа, започнах да мисля. Не че се получаваше особено много. Не знам защо - може би понякога това мислене ми се отдаваше, но жалкото беше, че сега изобщо не ставаше. Поклатих леко глава и се засмях леко и иронично.
- Еми ако отговора се крие в самата задачка? - често пъти по математика, текстовите задачки, бяха такива. Но пък може би нямаше връзка с това - логика, логика, ама чак пък толкова... - И просто ако се вгледаме, може да го намерим, донякъде... нали? - не бях уверена в себе си, но ако беше така, донякъде, поне щеше да се получи нещо. Отново се загледах в условието и си го прочетох тихичко няколко пъти, за да мога да схвана смисъла му.
- Зандър, виж... ами ако това тук... е това там? - показах един ред от първия лист и един ред от следващия. Ооо, Боже колко бях зле в обясненията... Сериозно, можеше ли да бъде по-лошо?

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 9:41 am

-А може и онова там да е това тук... - опитах се да звуча интелигентно на свой ред, но не... Та това бях аз! Нима можех да звуча интелигентно, а камо ли логически?!? Погледнах листа с буквичките и символите и прочетох на глас:
-Блага дума, железни врати отваря... - какво по дяволите можеше да значи това... Значи стаята беше разделена и трябваше да минем през вратите...
-Ето там! В далечината е изходът! Явно някой вече е минавал от там. - засилих се напред и се сблъсках с болезнената истина...буквално... Да, размазах се като муха на предното стъкло на трабант, гонещ вихъра... Изправих се и се обърнах към останалите:
-Що за врата е врата без ключалка и панти и що за врата е тази, която показва всичко?!? - започнах да се боря всячески, за да я поместя, но нищо не се получаваше от това. Вдигнах облаци прах... Да, това беше плодът на усиления ми труд, но какво пък? Една астма повече или по-малко в стаята. Не беше болка за умиране...
И точно, когато щях да кажа поредната глупост, Джош се приземи при нас с гороломно пльосване:
-Добре дошъл в клуба на русите! Добре ли пътувахте с агенция "Блонди"? А сега сериозно... Какво ще правим с онова нещо там? - попитах аз и посочих вратата.

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 12:59 pm

-Ох! - беше първото, което излезе от устата ми след като паднах. Изправих се и се почистих до колкото можех да го направя. Усмихнах се и се затичах към вратата, но се спрях и протегнах ръка напред... Не... Това определено не беше нормална врата и имах чувството, че и да използваме сила няма да се получи нищо друго освен поредният катастрофален резултат, който няма никак да се хареса на хората, намиращи се около мен. След като установих, че така няма да се получи, се превърнах във вълк... /страхотен избор за кмет/... Поразходих се около вратата, но не се получи нищо... Нямаше никаква улика, която да ме насочи какво трябва да се направи по въпроса, за да продължим нататък. Върнах стария си облик и започнах да пристъпвам от крак на крак, като си нямах представа какво трябва да направим, за да можем да преминем в следващата стая, която приличаше на райски кът в сравнение с останалите стаи, в които бяхме досега. Засмях се и седнах на земята при останалите, като казах:
-Трябва да измислим какво следва от тук нататък...

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 2:08 pm

- Може би не всичко, което има логика, има смисъл – измъдрих накрая през смях и се обърнах към Джо, който току-що беше дошъл. – Еми защо не използва магия за омекотяване на падането – елементарна е? – предложих, но се сетих за отговора. Взех отново листчето, не забелязвайки опитите на Джо.
- Може би... пише ли нещо по импровизиранта врата? – беше малко вероятно, едва ли трябваше да кажеш някаква думичка на някакъв език и вратата да се отвори, точно както се беше случило с портите на Мория, но все пак бяхме длъжни да проверим, нали? „Офф, Демко, прекалено много фантастика гледаш...”. „Да бе, защото моят живот си е съвсем нормален” няколко гласчета в главата ми започнаха да спорят и да се иронизират и на мен ми стана адски смешно от това. Просто... наистина нямах думи...
Приближих се в нещото, в което Зандър челно се беше забил и огледах наоколо. Имаше някакви знаци и букви, латински бяха, но не знаех латински – само заклинанията, но нищо повече. Още нещо, което трябваше да добавя в дългия списък за научаване...
- Моомчета, някой случайно да знае латински и успее да каже какво значи... Haec ubi... как се чете това...quaeritis mendacium... Hoc opus non est... facile scire. Facilius... omnia dura et facile... videtur. – едва го казах, но все пак успях и погледнах към момчетата, надявайки се поне един да знае какво означава това чудо.

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 3:06 pm

-Това що търсиш, тук се крие. Това що ти трябва, не ще узнаеш лесно. Всичко лесно, трудно ще бъде и всичко трудно, лесно ще се вижда. - започнах да превеждам машинално и изведнъж ми проблесна... "Блага дума, железни врати отваря... Щом нищо не е каквото изглежда, значи и това не е врата... Тук трябва да използваме силата на въображението си! Леле колко гениален бях.
-Гениален съм толкова, че чак се плаша от себе си! Това всъщност не е врата... Тук е, защото ние го мислим и си го представяме, така че трябва да помислим по друг начин и да дадем воля на въображението си. Виждаме прекрасната поляна, защото искаме да излезем, но не можем, защото не го вярваме... Това значи, че трябва да сме оптимисти или нещо такова... Но това е само втората част. Първата гласи, че тук се крие нещо, което ще ни помогне и занапред, но какво? - попитах аз и се опитах да мисля оптимистично, но точно сега не ми се правеше никак, така че се отказах за момента и реших да изчакам всички да се появят.

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 4:54 pm

-Значи в общи линии трябва да си представим, че тук няма врата и да се оглеждаме за ценен предмет, който ще ни е нужен занапред... Нима нещо лъскаво няма да ни се набие в очите?!? - точно в момента на тирада ми тропнах силно с крак и нещо ми падна на главата:
-Ау! Нали си нямам късмет! - казах аз и вдигнах виновника, който почука на главата ми в опит да събуди онзи израстък, който умните наричат мозък:
-Дали не е това? - попитах аз като започнах да разглеждам кутийката с невероятно огромно любопитство, което ме караше да си мисля какво може да има вътре. Усмихнах се и показах нещото на останалите:
-Е, намерихме нещото, което се крие... сега можем да намерим и начин да отидем в онова райско кътче, което ни примамва, което ми напомня, че трябва да дойдат и останалите... Няма ли да е малко трудно само толкова малко оптимисти да променят възгледите и изгледите на това място? - попитах с глуповата физиономия, заставайки под "вратата:
-Хей, няма ли да идвате вече?!? Само момент, за да се отдръпна, защото не ми се ще да се изсипете отгоре ми!

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Апр 27, 2012 5:06 pm

-Добре, намерихме кутийка, но все още не можем да минем през това, което ни задържа все още на това проклето място. - засмях се и започнах да плъзгам ръце по материята, която се явяваше пречка, за да се насладим на Рая, който се намираше от другата й страна... Точно в момента нямах намерението да полудявам, но фактът, че -А или каквото е там ни изтезаваше, ме изгаряше отвътре и ми се искаше да го намеря, да му откъсна леката главица от женствените рамене и да играя на баскетбол с нея. Направо не си намирах място в момента, а емоциите бушуваха вътре в мен. Исках да се отърва от тук не по-малко от останалите, но исках да оцелея, както приятелите и познатите ми... Не исках да се губят повече невинни животи и щях да направя всичко възможно, за да не позволя да се загубят още човешки и свръхестествени животи, така че единствения начин беше да внимавам да не се случват повече нещастие... И другото, което беше, вече почти разбрах как това нещо работи... Май -А го контролираше с компютър и всички гадости бяха просто симулации.

Заглавие: Re: Стая №7 Съб Апр 28, 2012 10:46 am

Момчетата бързо се справиха с намирането на предмета, но пък аз, нали си бях естествено руса, не схващах какво трябва да направим след това. Станах и изтупах доколкото можах рокличката си, като се заканвах мислено на - А и другите, които ни държаха тук, че ми дължат нова рокля, чифт сандали и дни спокойствие. Даш само дето нямаше да ми го осигурят, нали? Взех кутийката, която Зандър разглеждаше и започнах и аз да го правя. Но не виждах нищо необикновено. Беше си просто обикновена кутия като всичките ми за бижута. Какво се предполагаше, че ттрябва да има?
- Идеята е тъпа, но защо не се опитаме да я отворим? Поне да разберем какво съдържа, може да ни помогне...

Заглавие: Re: Стая №7 Съб Апр 28, 2012 4:47 pm

Поех кутията от ръцете на момичето и започнах да се мъча да я отварям, но кога преди съм се доближавал до нещо такова? След минути изтезания, кутията реши да ми отмъсти като съвсем добронамерено се изплъзна от ръцете ми и се насочи към и без това кухата ми глава, на която закачах шапките си. Изръмжах недоволно и след като не стана по стандартния и "нормален" начин пробвах с магия. И какво?!? Обърках отключващата магия с отблъскващата, което ми нанесе поредния удар в главата. Нормалните хора биха се притеснили, че ще получат сътресение на мозъка, но за щастие си нямах мозък, за който да се тревожа, така че пре-спокойно можех да използвам главата си за таран. Усмихнах се и оставих на умните да се справят с кутийката докато аз се огледах наоколо. Знаех, че -А има поглед над нас постоянно и се наслаждава, което ме подсети, че ще му поискам записите да си ги сглобя, но сега се обърнах нагоре и започнах със заканите:
- -А ли си?!? -В ли си?!? Пич, не ми пука!!! Обаче изляза ли от стаята и изобщо от куба... По-добре не ми се мяркай пред очите, защото лично ще разбия куба с кухата ти глава! - да, уникално изказване... Разбира се моята глава беше най кухата, че Еърлайн спокойно могат да си прекарат въздушните пътища през там.

Заглавие: Re: Стая №7 Съб Апр 28, 2012 5:30 pm

-Ъм, Зандър.... Не се мисля за голям експерт при женските джаджи, но мисля, че е по-добре някой, който си има такива неща вкъщи да се заеме. - взех кутийката от Зандър и я подадох на Демс, защото дори и да не успееше да я отвори, силно се надявах да не я изпусне срещу нечия глава. Усмихнах се и зачаках да видя какво толкова има вътре, като междувременно си мислех как искам да изляза и да забравя за всеки и всичко и без да се усетя, се оказах в райската градина. Опомних се, но щом опитах да се върна при останалите, просто се блъснах. Явно ставаше само в едната посока. Обърнах се към останалите и казах:
-Просто изпразнете главата си! - да, лесно ми беше на мен да изпразня главата си, но останалите... Трябваше да се постараят, за да преминат на това привидно спокойно място, което подмамваше с прекрасна гледка и хамак, който сякаш нашепваше "Поспи си...". Усмихнах се и започнах да се разхождам, като не се откъсвах от мястото, на което стоеше невидимата бариера, където приятелите ми се опитваха да отворят проклетата кутийка за бижута, която сякаш бе заключена с магия.

Заглавие: Re: Стая №7 Нед Апр 29, 2012 11:12 am

-Е добре... Имаме една заключена кутия, един пробив през бариерата и... ами май е само това, така че да се надяваме скоро да се справим с кутийката и да видим какво толкова има вътре... - засмях се и се огледах наоколо като започнах да чета следващата задачка, която гласеше "Получаваш това, от което най силно се нуждаеш... В замяна получаваш и това, което най-малко искаш да видиш или усетиш...". Прочетох го на глас и казах на останалите:
-Е, ако съм добре запознат с "Хари Потър", това значи, че тази стая наподобява Нужната стая, но защо ще получим и това, което най-малко искаме, така че... Ами можем да разберем само ако продължим напред, което ще е малко трудно, но ако изпразним главите си... - да лесно ми беше на мен... Главата ми беше празна, но останалите... - ...ще успеем да преминем в райското кътче, и да разберем какво ще се случи... Току виж може да успеем да се измъкнем скоро. - засмях се и с любопитство започнах да следя всяко едно движение на Демс, която се опитваше да отвори кутийката.

Заглавие: Re: Стая №7 Нед Апр 29, 2012 3:08 pm

Момчето се приближи до Деметра и се усмихна мило като помоли мило за кутийката.
-Ами ако кажем нещо от сорта на ... Сезам отвори се.Дали ще стане нещо?-Попита тя и
щом всички започнаха да изпразват главите си и тя направи същото но при нея бе малко
по-сложно мислеше за толкова много неща.Но не след дълго главата и бе празна като
пинята която някое дете е счупило и в нея вече няма бонбони.
Беше я страх да отвори очите си затова просто започна да си тананика една песен и
защрака с пръсти.''Дали мога да докарам накакъв Бийтбокс?''Зачуди се тя и започна да
опитва но се получи просто някаква простотия.

Заглавие: Re: Стая №7 Нед Апр 29, 2012 5:52 pm

Поех кутийката и започнах да я оглеждам от всички страни. Отново. Уж изглеждаше като обикновена кутийка, но беше сто процента ясно, че не е. Първо - подскачаше, второ – капачетата сякаш бяха залепнали. Пфф! Добре, че нямах такива приспособления вкъщи.
Въздъхнах лекичко и след като за пореден път се опитах да отделя двете капачета едно от друго, вдигнах поглед към сестра си.
- Не вярвам, Ванеса. Да, магическо е, ама все пак... – отново сведох поглед към кутийката и изведнъж видях едно, би трябвало да е скрито, миниатюрно копченце. Беше същото, ее, на същия принцип, както ми се отваряше капака на телефона. Усмихнах се лекичко и след секунди с едно тихо „пук!„ горното капаче едва-едва се надигна, за да позволи на нещо адски тънко да се промуши, за да я отвори. Добре, че ноктите ми бях дълги. Лекичко повдигнах капачето и кутийката се отвори.
- Воала! – усмихнах се, показвайки съдържанието и’ на останалите. Също погледнах в малкото кадифено... божичко, как успях да забравя думата?!... все тая. Но не разбирах нещото. – Какво, по дяволите, е това? – ее, предполагаше се, че трябва да си изпразним главите, а сега пак трябваше да напълним, за да разберем какво е това, а и как да го използваме, за да ни послужи възможно най-много.

Заглавие: Re: Стая №7 Пон Апр 30, 2012 6:33 pm

-Определено се справяме добре, но как ще ни послужи това нещо максимално, като дори не знаем какво се очаква да стане напред... Освен това ако това е като нужната стая ще получим това, от което се нуждаем, но ще си навлечем и нещо, което не искаме... Или не трябва да искаме нещо да се появява, или трябва да се приготвим и да се справим с напастта, която ще се появи... - да, логиката ми определено беше блестяща и затова подадох кутийката на Демс, като казах:
-Най-добре ще е някой по-отговорен да я носи... Освен това само ти се справи с кутийката, така че... - засмях се и точно, когато щях да продължа да вървя, стаята бързо започна да се пълни с вода. За елементалист, успях временно да задържа напиращата вода, като се обърнах към останалите и казах:
-Помислете си колко ни е нужна врата, за да се махнем от тук и да се прехвърлим в третата част от стаята, за да видим какво става там... Бързо! Няма да издържа дълго...!

Заглавие: Re: Стая №7 Пон Апр 30, 2012 6:48 pm

Поех кутийката и добре, че я бях хванала здраво, защото ако не, водата можеше да я отнесе. Добре, че Джо я задържа. Само не разбирах защо аз съм отговорната, но както и да е. Сега това бе най-малкия ми проблем. Съсредоточих се в това, за което говореше Джош. И определено това, че бях огромен фен на книгите на Дж. К. Роулинг, много щеше да ми бъде от полза. Веднага в съзнанието ми изникнаха всички предимства и недостатъци на Нужната стая. Но пък за да успеехме, всички трябваше да мислим за едно и също нещо - вратата, изхода, спасението.
Затворих очи и ясно си представих голяма масивна дървена врата, с две порти, различни дърворезби и големи железни дръжки. И тази врата трябваше да води към нещо адски хубаво, към следващата стая, или пък следващата част на тази. Въздъхнах и отворих очи. Видях как Джош едва задържа напиращата вода. Но бързо забелязах как върху отсрещната стена бавно започват да се образуват форми, да се извайват дървени завърнтулки и след няма и няколко секунди, вратата се материализира пред нас. Усмихнах се доволно. Тръгнах към нея и обвих пръсти около металната дръжка. Опитах се да я отворя, но дървото не се помръдваше.
- Малко помощ, моля. Все пак колкото по-бързо я отворим, толкова по-бързо ще се измъкнем и ще улесним Джош.

Заглавие: Re: Стая №7 Пон Апр 30, 2012 7:01 pm

Помогнах на Джош да задържи водата и се заех да измисля начин как да отворим вратата по възможно най-бързия начин без да се удавим. Тогава мозъкът ми проблесна и се обърнах към Итън:
-Итън, защо не се трансформираш и не разбиеш вратата...? - след като Итън ме послуша и разби вратата, всчки се шмугнаха през нея, а ние с Джош останахме последни. Когато и ние бяхме вътре, вратата взе, че изчезна и се озовахме в някакво полу-мрачно помещение... Погледнах надолу и видях черни и бели плочки, които за мих ми заприличаха на...
-О, вижте какъв хубав огромен шах.... Хубавото е, че щом не се движи, можем спокойно да минем в другата стая! - засмях се и тръгнах напред, когато една от фигурите се размърда.... Тъкмо щях да използвам магия, когато лампите светнаха и на монитора се появи някаква мистериозна фигура, която каза:
-За да скъсите терзанията си с една стая и да се доближите до мен, трябва да спечелите просто една партия на шах, което не е кой знае колко, нали? - обърнах се към останалите и казах:
-Това значи, че някой от нас ще остане тук... Имам предвид, за да се спечели партия шах, трябва да се загубят няколко фигури...

Заглавие: Re: Стая №7 Пон Апр 30, 2012 8:51 pm

- Или някои от нас – поправих бързо Зандър и вдигнах рамена в отговор на учудените погледи.
– Какво? Все пак трябва малко ум, логика и предвидимост за шаха... На мен лично почти ми липсват такива качества...
Отново вдигнах виновно рамене. Наистина, истината бе, че изобщо не ме биваше в шаха. Но въпреки това се огледах наоколо и започнах да се мъча да мисля ходове. Но пък нищичко не се получи.
Знаех няколко основни хода - ротация ли беше, какво ли, там когато топа и царя си разменяха местата. Но пък почнех ли да играя и нищо не се получаваше. Дядо, най-често играех с него, ме биеше след третия-четвърти ход. Бях много зле в тази игра.
- Кой е добър в шаха и мисленето? – попитах след като разбрах, че моето мозъче нищо няма да може да измисли и започнах да се разхождам напред-назад .

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Май 03, 2012 2:22 pm

-Аз ще остана... Върколак съм, а единствената ми способност е да чета мисли, така че аз смятам да бъда единствения останал тук, а и няма как да ми се случи нещо ужасно и все някак ще намеря начин, за да продължа напред. - усмихнах се окуражително и заех едно от местата на фигурите. Кимнах на останалите и зачаках да видим кой ще ни поведе в смъртоносната партия на шах. Вярвах на Джош и останалите и силно се надявах да не се разделяме, защото нямах намерение да губя приятелите си, които тъкмо намерих. Засмях се жизнерадостно и казах на останалите:
-Хайде, знаем че -А ни гледа... Нека да му покажем една невероятна игра и нито една жертва... Или поне не много. - обърнах се към Демс и казах:
-С малко повече логика ще можем да заобиколим условието да пожертваме един от нас, но трябва да сме много внимателни и прецизни във ходовете си.

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Май 03, 2012 2:54 pm

Въпреки че кимах, изобщо не бях съгласна с идеята който и да е било от нас да остава и да се жертва, заради останалите. Един мъртвец ни беше достатъчен, нямахме нужда от повече... особено ако бяха приятели, такива, които обичаш...Огледах шахматната дъска и фигурите на нея, като обиколката ми започна и завърши с Итън - беше отменил единия от топовете. Ее, отменил не беше точната дума, но пак ставаше.
- Прав си... Сега, повече от всякога трябва да мислим разумно, рационално и бързо, не на последно място... - въздъхнах и погледнах останалите. Всички бяхме притеснени, и то адски много, имах чувството, че напрежението, което витаеше в атмосферата, можеше да се разреже с нож.
- Ние сме белите, значи започваме първи... искаме или не, почваме с пешка, нали?... Аз предлагам да не местим някоя от тези пред царя или Итън. Но пък не съм много добра в играта. - вдигнах рамене и погледнах първо Итън, след това Джош и после отново Итън.
- Вие какво мислите? Може пък да си освободим полета, за да направим рокада?

Заглавие: Re: Стая №7 Пет Май 04, 2012 6:57 pm

-Ами нека тогава да намерим начин да победим без да объркваме всичко, но колко фатално може да е... ако... Пратете една пешка ето там... - посочих мястото и след като видях какво се случи с фигурата, решително се обърнах към останалите и казах:
-Никой няма да рискува, така че... - усмихнах се окуражително и играта продължи. Оставаха ни още няколко хода до "МАТ", но не трябваше да бързаме с радостта, защото не се знаеше какво може да се случи, така че просто се отпуснахме и продължихме да играем. Итън и Зандър се справяха блестящо и най-сетне можех да завърша играта. Поех си дълбоко въздух, усмихнах се арогантно и отидох до царя:
-Пич, Шах и Мат...! - мечът му се строполи и вратата се отвори, а ние се озовахме в третата стая, като постоянно си отваряхме очите на четири за поредната изненада, която -А ни беше подготвил.

Заглавие: Re: Стая №7 Вто Май 08, 2012 6:29 am

Джош определено беше лидер и водач, и то не само с хората или дишащите същества. Много умело се справяше и с шаха, и благодарение на него, Итън и Зандър, преминахме поредното препятствие и се озовахме в третото подразделение на седмата стая. Беше тъмно отначало и почти нищо не се виждаше. Изведнъж лумнаха фенерите и стаята се освети в червеникаво-оранжев отенък. Може би това щеше да бъде красиво и уютно, ако не бяхме в такова положение. Огледах се и видях една огромна маса, а на нея бяха наредени няколко бутилчици, мисля, че имаше дори и вид колби. Бяха пълни с някаква течност, всъщност всеки съд беше пълен с различна на цвят течност.
- Това пък какво ли е? - зачудих се тихо, но все пак на глас, и посочих с пръст един огромен списък. Еее, огромен, огромен, колко ли беше огромен... големичък, ако трябва да бъда честна. Заедно с Жаси и Неса се приближихме и започнахме бавно да прочитаме написаното. Шрифтът, добре де, почеркът, беше отвратителен и едва се разбираше. Все пак обаче, с общи усилия, схванахме смисъла.
- Демон, превъплъщаващ се в най-големия ти страх, шахматна дъска с оживели фигури, които ще ти дадат да преминеш, ако спечелиш играта, и сега това... -А да не си пада по задачките стил-Хари Потър? - казах леко през смях и подадох листа на Джо, който го даде след това на останалите.
- Хубавото във всичко е, че единствено ни трябва отново логика... лошото обаче - имаме само един опит и трябва да е с правилната течност. - обобщих след мъничко и вдигнах вежди, които иронично казваха "Ее, какво, това е нищо работа!"

Заглавие: Re: Стая №7 Сря Май 09, 2012 7:31 pm

След като играта на шах приключи се усмихнах и след това пристъпих в следващата стая. -А определено почваше да ми лази по нервите и определено ми идеше да му откъсна главата. Усмихнах се окуражително на останалите и казах:
-Минахме през демона, играхме шах... Та с това ли няма да се оправим. Няма какво да се обърка, така че можем или да си блъскаме главите и да мислим всевъзможни начини да се справим, или просто да си затворим очите и да изберем колба на случаен принцип, като се надяваме да не гръмнем всички, да ни поникнат козина и опашки или нещо от сорта. - засмях се и подадох листа на момичето, като през цялото време си мислех какво ще сторя на -А, когато го намеря и... Ох, просто щеше да му се случи случка, но сега не беше момента да кроя планове какво ще му направя, а да се концентрирам изцяло върху задачата и проклетите колби, които направо ме караха да откачам тотално от притеснение.

Заглавие: Re: Стая №7 Чет Май 10, 2012 12:56 pm

-Колби? Сериозно ли!?!... Имам предвид, че това винаги ми е било слаба страна и няма как да се справя с тази част от игричката на -А, така че... - засмях се и погледнах листа за пореден път. След това за пореден път погледнах листа и, ох... колко много букви, го подадох на момичетата. Засмях се и казах:
-Ох, това не е като при шаха! Супер сложното е и не мога да проумея защо толкова много букви... - засмях се и след това се огледах наоколо. Всички тези цветове ме объркваха и ме караха да се чувствам страшно глупав, но сега това не беше основен приоритет... Трябваше да намеря начин... всички трябваше да намерим начин, по който да можем да се разкараме от стаята, но какъв. Вярно бях вещер, но дори аз ме съм се задълбочавал толкова много да чета "Хари Потър", а какво оставаше да пресъздам всички глупости от книгата. Засмях се и попитах:
-И сега какво следва?

Заглавие: Re: Стая №7 Съб Май 12, 2012 3:57 pm

Прочетох още веднъж условието и когато вдигнах поглед, леко се усмихнах.
- Сега следва логиката! Не е много сложно... Просто всичко, от което се нуждаем, за да преминем в осма стая, е тук. На листа. - отново леко се усмихнах и видях погледа на Зандър. - Всичко си има логика, не ни трябва нищо друго, всичко е написано тук - отново посочих листа и след това вдигнах рамене. - И ние само трябва да намерим измежду нас Хърмаяни. - да, сякаш беше толкова лесно. Ее, не беше хипер лесно, но не беше и хипер трудно. В предишните стаи имаше какви ли не ужасии, та с една загадка ли нямаше да се справим? Не бях 100% сигурна, че всичко ще мине безпогрешно, но не позволих на тези мисли да ме завладеят, сега бях прекалено голяма оптимистка и това, от една страна, може би се дължеше на факта, че бях издъвкала с кориците всички книги за "Хари Потър" и знаех наизуст почти всички действия и думи на малката Грейнджър.
- Седем шишета: три са отрова, две са приспивателни, едно ще ни изведе оттук, а друго ще ни върне в началото... - обобщих тихо след малко и прочетох няколко пъти написаното. - Някой да има някаква идея? Кой блести с ума на Хърмаяни?

Заглавие: Re: Стая №7 Нед Май 13, 2012 12:49 pm

-Определено бялото шише съдържа отрова... -А иска да ни обърка и да заложим на светлите цветове, особено на бялото. Синьото и жълтото са приспивателни, така че, остава само и единственото черното като вариант. - усмихнах се и взех черната бутилка от масата. Обърнах се към останалите и след като уверено я вдигнах, казах:
-Това е спасението ни. - надигнах шишето и отпих малко от съдържанието му. Беше горчиво на вкус, затова си спомних, че отварите са за външна и вътрешна употреба. Захвърлих шишето срещу стената и то се разби на парченца. Черната, тъмна като нощ и гъста като кръв течност бавно започна да се разлива по стената като започна да се образува врата. Усмихнах се триумфално и се засилих към изхода, напълно готов да се срещна с -А и да си поговорим относно изборите, отвличането и липсата на Фейсбук. Със сигурност щеше да се проведе невероятен разговор, особено с наличието на Ванеса и любовта й към социалните мрежи.

Заглавие: Re: Стая №7 Нед Май 13, 2012 1:12 pm

В първия момент изобщо не схванах смисъла на това, за което Джо говореше. Бяло, светло - какво общо имаше всичко това с цветовете? Но малко по малко започнах да схващам всичко и наистина не можеше да бъде друго, освен черното. Но като го гледах, нямаше да стигне за всички ни. Ее, Джош отново намери решение и тръгна да се втурва към току-що материализиралата се врата. Следях с очи действията му и гледайки го как се втурва, за няма и секунди обвих пръстите си около ръката му и го стиснах здраво.
- Не се знае какво има нататък. Няма да е зле да сме по-внимателно и да не действаме толкова прибързано, нали? - отговорих на учудения му поглед и го изгледах продължително, надявайки се да схване идеята ми.
- Все пак не искаме онова с пълзящите растения и коридора да е повтори. - вдигнах рамене и бавно започнахме да се приближаваме към вратата, за да видим какво ни е измислил -А.