Сънят на Итън

Заглавие: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 3:44 pm

Само и единствено съня си можех да контролирам, така че ето ме сега... Самичък на брега на морето, гледайки как вълните се разбиват в златните брегове. Стоях си на кея и гледах замечтан в далечината, когато изведнъж се почувствах застрашен от нещо... Поех си дълбоко въздух и хармоничната картина се промени. В момента бях в рицарски доспехи и държах меч, оглеждайки се на всички страни. Всеки момент очаквах да бъда нападнат, но щом видях "натрапника", светла усмивка заигра на лицето ми и се засмях:
-Алекс! - възкликнах аз като дори не очаквах да я видя на подобно място. Затичах се към нея, но си спомних за досадната арена, затова за пореден път промених съня си и сега бяхме в средата на едно прекрасно зелено поле, което подмамваше всеки попаднал по някаква случайност да легне, за да си подремне. Прегърнах Александра и заедно седнахме на земята, гледайки прекрасните облаци, които приемаха причудливи форми:
-Как така се озова тук? Не, че не искам да си на това място с мен, но какво използва, за да се вмъкнеш? Амулет, талисман, магия? - попитах с озадачена физиономия, но преди да получа отговор, страстно и продължително целунах момичето, което бе благоволило да се появи в съня ми така внезапно.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 4:27 pm

Саша отключи вратата на апартамента си и лениво хвърли пликовете на дивана. Единя от тях обаче не успя да се задържи на меката повърхност и се озова на пода. От падането се изсипа чифт черни обувки на Шанел с високи токове и закачливи панделки. Момичето изсумтя, ала не си направи труда да ги вдигне. Чувстваше се толкова уморена. С полузатворени очи извади широка черна тениска, чийто надпис гласеше "Sweet dreams little bitch ..." и мудно я облече. Всъщност мразеше тази тениска защото и бе подарена преди време от тогавашната и най-добра приятелка...Която между впрочем сега бе мъртва. Точно за това я мразеше - навяваше и спомени. Естествено надписа си беше чиста шега. Александра се запъти към леглото и когато достигна дестинацията си с блаженство се простна върху него без дори да се завие.
Сънят я завладя почти веднага. Озова се на прекрасен морски бряг. Пред подмамващото я море стоеше фигура. Алекс тръгна към нея, но тогава картината се смени. Вместо на прекрасният плаж Саша стоеше в средата на бойна арена. След още един миг обаче картината се смени и сега тя бе по средата на примамлива зелена полянка, а Итън стоеше пред нея. Какво за Бога правеше в съня и?
-Как така се озова тук? Не, че не искам да си на това място с мен, но какво използва, за да се вмъкнеш? Амулет, талисман, магия? - озадачената физиономия на Итън подсказваше, че и той няма никаква представа какво точно се е случило за да имат общ сън. Преди обаче да отговори Саша бе изненадана от продължителна, страстна целувка. Не остана длъжна и отговори обвивайки с ръце раменете му. След малко, когато се разделиха задъхани един от друг Саша се усмихна.
-Не. Нищо такова. Бях уморена и си легнах и някак си се озовах тук. - търпеливо обясни брюнетката. Косата и се развя от изненадващия вятър. Тениската и също се развя и тя потръпна от наслада когато втори топъл ветрец погали кожата и. Загледа се в небето и видя причудливите форми образуващи се и променящи формата си с всеки изминал миг, сякаш че капризно дете си играеше с тях. Очите и проследиха формите на могъщ дракон, ала той бързо бе сменен от малко, пухкаво зайче. Очите и отново се върнаха към момчето и тя се усмихна. Интересно бе как този човек я бе променил толкова... Отношението и към другите сега бе доста по-поносимо, а и малките и забавления бяха трайно прекъснати. Загледа се в прекрасните му очи и задържа погледа си там, сякаш че с години. Очите и отново намериха небесните облаци и се задържаха там за дълго.
-Е, случва се хората да имат общи сънища. Да приемем, че този сън е такъв. - гласът и прозвуча като ехо, ала не защото искаше.
-Какво ще правим? - въпросът на Саша бе кратък ала ясен. Каквото и да поискаше момчето тя щеше да го направи без да се замисля.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 8:38 pm

-Ами да речем, че в момента си мечтая за нещо такова... - само за момент поляната бе изместена от прекрасната красота на Париж, неговите светлини и омайната Айфелова кула... Да, бяхме в Париж, но нямаше ли да е малко банално да сме на върха на кулата, така че просто реших да сме облечени целите в бяло, с ангелски крила, излежаващи се върху пухкав бял облак:
-За това си мечтая, но не ми пука къде съм... Искам само да съм с теб и нищо повече... - усмихнах се мило на Саша и започнах да обсипвам врата й с целувки... Можехме да направим всичко, което искаме, защото това си беше нашият сън и никой не можеше да го пипа.
-Ще правим каквото искаш ти... Готов съм на всичко само ти да си щастлива. - усмихнах се и продължих да я целувам по врата отново като влагах всичката си страст към това ми приятно занимание. Отметнах косата на брюнетката и продължих да я целувам отново и отново, като с всяка целувка страстта бушуваща в мен нарастваше отново и отново, търсейки си някаква пролука:
-Нали знаеш колко много те обичам?

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 10:02 pm

-Ангели? Нима?! - учудването на Саша бе...неописуемо. Никога не си бе помисляла да е ангел камоли да го преживее макар и на сън. Ръката и се сви около странната материя от, която бе направен облака. Взе в шепата си от пухкавия облак и го огледа като малко дете. След това го пусна, а частицата се сля с цялото. Отдаде се на приятното занимание на Итън и когато той се отдръпна тя се усмихна. Ала той отново започна да я целува. Харесваше и. Когато и каза, че я обича Саша се сепна и замръзна на място. Никой, никога не и бе казвал подобно нещо дори собствените и родители. Като цяло тази дума и бе чужда, а и самото чувство също. Чувстваше се различно с Итън, приятно, неописуемо, ала не знаеше дали това е любовта. В отговор просто му се усмихна и сплете езика си с неговия. Обгърна раменете му, а след малко плъзна ръка по гърба му. Макар крилете да и пречеха малко всъщност бе сладко.
-Стига ми и просто да съм с теб. Дори просто да мълчим... - откровеността и отново я изненада и сякаш зашлеви шамар в лицето и. Изменяше на собствените си правила, на собствения си характер. Това не трябваше да става, ала не го чувстваше като нещо грешно.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 10:15 pm

-На мен също не ми трябва повече, така че... - усмихнах се и се
загледах надолу, а после и в очите на момичето. Нежно я целунах, след
което се отдръпнах и казах на Саша:
-Нямам представа какво повече
мога да искам, след като дори след тежкия ден, ти си в съня ми, но сега е
твой ред да разкрасиш съня. Все пак не е само мой, така че чувствай се
свободна да го промениш както на теб ти харесва... Стига да си до мен -
нямам против. - усмихнах се мило на момичето и обгърнах талията му с
ръце. Не знаех какво се върти в главата на Александра, но не ми пукаше
особено щом можех да се оглеждам в очите й. Усмихнах се и с тих шепот я
подканих:
-Хайде, направи съня идеален... Миговете с теб наяве са ми
достатъчни, така че искам да видя ти как си ни представяш... Развихри
въображението си, моля те. - целунах Саша в опит да я подкупя.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 10:27 pm

Саша затвори очи и си представи малък безлюден остров. Съвсем малък. Толкова малък, че ако се изправиш ще видиш края му, че и отвъд. Около островчето имаше кристално чиста, синя вода, в която незнайно защо плуваха русалки. Алекс отвори очи и с изненада установи, че мисълта и се бе превърнала в реалност. Обърна се на страни и видя Итън. Усмихна му се и се изправи стъпвайки в мокрият пясък правейки стъпки преди прииждащите вълни да ги заличат.
-Не е нищо особено и не е мечта, но пък...става. - измърмори брюнетката и се усмихна леко на Итън.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 01, 2012 10:35 pm

-Определено си права, така че... - усмихнах се и я хванах за ръка, като бавно започнахме да навлизаме във водата. Затворих очи и си представих, че русалките ги няма. Усмихнах се мило на Саша и й казах:
-Само ти си ми достатъчна, за да съм щастлив. - усмихнах се и продължих да "влача" приятелката си към водата. Засмях се и започнах да пръскам Александра, като усмивката изобщо не слизаше от лицето ми. Беше ми забавно с момичето на мечтите ми и нямах намерението да направя някаква глупост, за да я загубя. Точно тогава си спомних и лафа "Не е важно да ти минат 1000 момичета през ръцете, важно е да задържиш едно там завинаги".
-Е, представата ти е невероятна! - усмихнах се и прегърнах Саша като започнах да я целувам отново по врата.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Вто Юли 03, 2012 9:24 am

-Ама те бяха само за украса! - Саша измънка като малко дете и се намръщи. Чудеше се дали на истина да не върне русалките. Преди време имаше приятелка сирена и Саша адски се възхищаваше на опашката и. Имаше някакви розово-златисти люспи, които блестяха като някакъв рядък морски кристал. Момичето се оттърси от спомена и се отдаде изцяло на забавлението. С Итън се пръскаха и гонеха из водата. Момчето похвали представата и и я прегърна, а след това отново започна да обсипва врата и с целувки. Саша затвори очи и измънка нещо средно между "Да бе" и "Глупости". След малко се обърна и го целуна, а след това просто се отпусна в прегръдките му чувствайки се поне веднъж в живота си сигурна и защитена.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Вто Юли 03, 2012 5:53 pm

Усмихнах се с онази си очарователна усмивка и бавно се понесох със Саша към брега. Седнахме на мокрия пясък и се загледахме във вълните, които миеха златните брегове. Бавно се приближих до ухото на Алекс и тихичко изшептях:
-Дори не се страхувам, че сънят може да свърши, защото знам, че наяве ще те видя и ще мога да те почувствам до себе си... в обятията си и пак ще съм невероятно щастлив от факта. - усмихнах се и започнах да обсипвам врата й с целувки отново:
-Сещаш се, че скоро можем да се събудим във всеки един момент, нали? Но това не е от значение, защото... невероятна си. - казах между целувките и се облегнах назад като нежно придърпах момичето към себе си.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Юли 05, 2012 12:03 am

-Ами теоритически можем да се събудим по всяко време, но понеже явно аз съм в твоя сън ти ме държиш заключена един вид. - малко бе чела за тези неща из разни книги и списания. Не че това вероятно нямаше да са пълни глупости, но Саша реши, че е време да повярва на нещо било то така абсурдно.
-А и не. Ти си по-невероятен дори от Брад Пит, а аз го харесвам мноооого. - думите на Саша прозвучаха леко разлигавено и наистина си бе така. Имаше моменти, в които вещицата не можеше да се сдържи и всичките и емоции излизаха наяве. Алекс целуна Итън за кратко, но емоцията се усети и от двамата. След това се сгуши в него и се загледа в небето.
-Роден ли си върколак или някой те направи такъв. И ако е второто, защо? - Саша бе любопитна персона. Малко вероятно бе да се почуди как ли би се почувствал подложеният на разпит, но пък поне в по-честите случаи получаваше отговори.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Юли 05, 2012 12:11 am

-Така съм си роден, но дарбата ми... Това е нещо странно. Нямам идея от къде съм получил дарбата си да чета мисли... Странно е. - засмях се и прокарах пръст по лицето на Саша като с поглед проследих начина, по който лъчите на луната се разливаха по небето и се къпеха във водната повърхност. Усмихнах се мило на момичето и казах:
-Не знам за теб, но аз нямам търпение да ни затворят в къщата на Биг Бро, което ми напомня колко хубаво би било ако някой от нас спечели. - нежно помилвах момичето по косата и започнах да обсипвам врата й с целувки. Всичко беше повече от невероятно прекрасно и съвършено. На никой нямаше да позволя да ми отнеме съня с момичето, което значеше толкова много за мен.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Юли 05, 2012 9:40 am

-Да, до сега не бях чувала за върколак с подобна дарба. Естествено като изключим връзките между глутницата и алфата е странно да четеш мислите и на други същества. - Саша на истина се почуди. Вероятно си бе някакъв дар. За нея обаче, която притежаваше същата дарба това бе невероятно досадно. Постоянно да чува неща, които не искаше и не я интересуваха определено не влизаше в списъка и с забавни неща. Но пък другите и дарби си ги биваше. Поне не се налагаше да ходи веднага до някоя болница когато се нарани по-сериозно.
-За пръв път чувам някой да иска доброволно да влезе в затвора. - Саша се засмя. Не, че буквално бе затвор, но имаше същите функции само че с екстри.
-Шегувам се. - засмя се момичето. И тя искаше да отиде и да се забавлява най-вече.
-Ще е забавно независимо кой спечели или загуби... - допълни и се загледа отново в пейзажа пред нея.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Съб Юли 07, 2012 1:27 am

-Права си... - казах замислено и се загледах някъде в нищото, докато милвах момичето по лицето. Наведох се и я погледнах в очите като след това нежно я целунах. Когато се отдръпнах, с цел закачка, я напръсках с вода и казах:
-Не ми пука дали ще спечелим или не... Аз отдавна съм получил своята награда. - усмихнах се мило като за пореден път започнах да обсипвам врата на момичето с целувки. Не ми пукаше дали сънувах или не, но тези общи сънища се случваха изключително рядко, така че реших да му се насладя максимално на това, което ми се случваше в момента, макар и от части нереално. Усмихнах се галантно на момичето и заплувахме към брега. Седнахме на влажния пясък и притеглих Саша в обятията си. Подпрях нежно брадичка на рамото й и тихо изшептях:
-Дори съня да свърши, знам къде, кога и как мога да те намеря. - усмихнах се и се загледах в залязващото слънце, което бавно се потапяше в морето:
-Хей, става късно, така че какво ще кажеш да направим нещо такова... - за пореден път не довърших, а просто промених съня. Плажът отдавна беше изчезнал и сега с Александра се намирахме на една слънчева поляна, която сякаш нашепваше "Заспи...заспи...". Нарочно се заставих да не заспивам. Исках да запечатам всеки един миг в съзнанието си, така че просто се отпуснах и отдадох цялото си внимание на момичето, което значеше толкова много за мен. Вярно можех да прочета мислите й, но не беше ли по-важно това, което ми казва. Като върколак за мен доблестта и доверието определено бяха основен приоритет, който трябваше да следвам, независимо дали ми е приятно или не. Всеки знае, че една връзка се гради на лоялност и доверие между мъжа и жената, така че се отпуснах и оставих нещата да се развиват от само себе си.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Нед Юли 22, 2012 2:10 pm

Саша се засмя.
-Нима? Ами ако след като се събудим мен ме няма? Ако никога повече не ме видиш? Или ако просто съм плод на фантазията ти? - думите бяха изречени малко странно, но не не с лоши чувства, а точно обратното със закачка.
-Повярвай ми, не съм чак толкова предвидима колкото изглеждам. - раменете и се повдигнаха и тя се усмихна. След думите си Итън промени съня и сега двамата стояха на голяма зелена поляна, която определено изглеждаше като тези описани в приказките. Александра се изправи и се доближи до малко, бяло цвете, чиито листенца не бяха по-големи от нокът. Момичето откъсна цветето и го завъртя между пръстите си преди да погледне към огромният слънчев диск настанил се на хоризонта. Цвета на лъчите му бе червеникаво оранжев, цвят свързван със залеза. Очите и отново се сведоха към малкото цветенце и тя бавно откъсна едно от листенцата му. Отстрани действието изглеждаше някак безчувствено, ала тя въобще не забеляза това. Когато приключи и с последното листенце Саша сепнато погледна надолу. Докато увиваше малкото му стъбълце около показалеца си брюнетката бе порязала пръста си и сега там върху светлата и кожа се намираше тънка линия от която се процеждаше кръв. Благодарение на дарбата и регенерация драскотината зарасна почти моментално единственото, което подсказваше, че се бе случило нещо такова бе малката капка кръв стичаща се по дължината на стъблото. Алекс го захвърли и седна на земята на около два метра от Итън.
-Колко време живеят върколаците? - въпросът и прозвуча странно, ала усмивката и разсея това чувство. Сви краката си по турски и облегна лакти на тя, а след това подпря лицето си очаквайки отговора му. В главата си поддържаше картината на слънчев плаж просто защото Итън можеше да чете мисли, а тя бе свикнала да не мисли за нищо около същества притежаващи тази дарба.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Пон Юли 23, 2012 9:21 am

-Ако никой не ми тегли ножа, ще живея малко по-дълго от средно статистически човек. - засмях се и седнах до Саша. Усмихнах се и й казах:
-...Или освен ако някоя вещица не реши да се упражнява върху тях, превръщайки ги в какво ли не. - засмях се и се излегнах на земята като зе загледах в слънцето. Концентрирах се малко повече и пред нас кацна една от най-приказните птици, които някога съм можел да си представя. Усмихнах се и се изправих лениво като бавно приближих до птицата, стараейки се да не я уплаша. Бавно и внимателно прокарах ръка по перата й и се засмях, като казах на Саша:
-Е, мислех си утре, след като се събудим да... или защо пък не просто тук и сега. - затворих очи и се концентрирах като слънчевата поляна започна да изчезва малко по малко и после в облаци от дим се появи Айфеловата кула. Усмихнах се на Саша и казах:
-Щях да те моля да ходим в изискан Френски ресторант, но не е ли по-лесно да се озовем направо в Париж. - усмихнах се и въведох момичето вътре.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Пон Юли 23, 2012 10:25 am

Усмихна се и го погледна леко накланяйки глава.
-Нали знаеш, че това е сън? И дори след като се събудя отново ще съм гладна...предполагам. - изражението и бе замислено, но щом видя Айфеловата кула очите и светнаха.
-Боже мили! - възкликна Саша и блажена усмивка се настани на лицето и.
-Заклевам се, още другата седмица ще отида в Париж! Тоолкова неща ще си купя... Ъъъ не, живея в апартамент. Боже, говоря си сама... Ето пак! - мда. Париж и бе слаба тема. Все пак бе градът на модата, а модата и бе страст. Това естествено нямаше нищо общо с факта, че си говореше сама. Май полудяваше... Току виж я вкарат в лудница преди да се е усетила. Глупости.
Връщайки се в реалността Саша се усмихна на Итън и двамата влязоха вътре.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Пон Юли 23, 2012 6:39 pm

Саша беше просто умопомрачително невероятен събеседник. Задаваше си въпроси сама и им отговаряше така, както на нея й харесва. Какво по-хубаво от това да не кажеш някоя тъпотия на момичето, на което адски много държиш. Келнерът дойде, за да вземе поръчките. След като Саша приключи с нейната, аз му дадох моята като не забравих и елемента за перфектната вечер:
-...донесете и една бутилка шампанско. - усмихнах се и след като келнерът се отдалечи се обърнах към Саша и казах с кучешка муцунка:
-Как ти се струва някой път наистина да си съберем нещата и да заминем за Париж наистина? Ще можеш да пазаруваш колкото си поискаш... - от фалшивата ми физиономия ме напуши смях, който едвам сдържах и накрая се предадох и се засмях. След като възстанових нормалното си дишане, на масата ни бе сервирано, а бутилката с шампанско ми беше в ръцете. Налях две чаши и подадох едната на Саша:
-За сънищата! - вдигнах тост с широка усмивка и си седнах на мястото.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Сря Авг 15, 2012 3:24 pm

-Ако кажеш на някого, че си говоря сама ще трябва да те убия... Въпреки всичко. - първото бе казано със сериозно изражение, ала на второто вече се засмя. Всъщност дори Итън да направеше нещо, което въобще нямаше да и хареса Саша не бе сигурна, че може да го нарани...по никакъв начин. Не искаше да си признава, ала това момче се бе превърнало в нейна слабост... да не кажем най-голяма...
Келнерът дойде и взе поръчките им. Итън не пропусна да поръча шампанско и Алекс се усмихна чаровно.
-Звучи супер... Дано не се шегуваш... - нацупено промърмори брюнетката сетне се засмя заедно с него.
-Не, сериозно... Звучи супер. - каза момичето отърсвайки се от смеха. Келнерът дойде и сервира поръчките им като подаде бутилката с шампанско на момчето. Итън сипа от напитката в чашите и подаде едната на Александра.
-За сънищата! - вдигна тост с усмивка на лице, а след това се върна на мястото си.
-За сънищата... - промърмори Саша отбелязвайки колко бе красива усмивката му и отпи от шампанското.

П.п. Адски много съжалявам, ако щеш убий ме (:ДД) обаче чак сега видях, че си писал :ДД Много, много, много се извинявам.. :aefc:

Заглавие: Re: Сънят на Итън Сря Авг 15, 2012 3:41 pm

-Вечерта е просто невероятна. - Засмях се и отпих малко от съдържанието на чашата си, след което дойде келнерът и с останалата част от поръчката. Усмихнах се на Саша и й казах:
-Ако знаеш къде отиваме после... - усмихнах се мистериозно и започнах да се храня, но бях толкова развълнуван, че дори не ми се ядеше. Облегнах се назад и се огледах, но обстановката с всички тези хора не ми се нравеше. Концентрирах се и намалих осветлението, както и броя на хората. В помещението се разнесе невероятно бавна и романтична музика. Всичко това ми подейства невероятно отпускащо и се понавдигнах от мястото си. Изправих се и подадох ръка на Саша с думите:
-Един танц, Милейди? - усмихнах се чаровно и я поканих да танцуваме.

П.П: Спокойно, не е на живот и смърт.
П.П2: Даже не си и помислям да те убивам.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Сря Авг 15, 2012 8:47 pm

-По скоро сънят е невероятен.. - поправи го Саша и се засмя. Беше и толкова приятно с Итън, че като се сетеше, че ще се събуди сама в леглото си и ставаше тъжно.
-Къде? - полюбопитства брюнетката с усмивка.
-Само да не вземем да се събудим на най-интересното. - промърмори Александра и се загледа в очите на момчето. Колко много я бе променил той и как я караше да се радва на неща като на един сън. Отпи от шампанското и забеляза как сънят отново се променя. Не драстично, напротив промени се приятно тъй като повечето от хората в заведението изчезнаха, а светлините бяха приглушени. В ресторанта се разнесе бавна и романтична музика. Обикновено Саша би се отвратила от това, но сега и хареса. При това много... Итън я покани на танц и брюнетката кимна с глава.
-Сигурно аз съм най-лошата танцьорка в историята на човечеството... Обаче не мога да ти откажа, тъй че сам си поемаш риска да останеш без някой крак... - набързо каза момичето и се изправи хващайки ръката на Итън.

П.П. Златен си :ДД

Заглавие: Re: Сънят на Итън Сря Авг 15, 2012 10:09 pm

-Е, не е възможно да си чак толкова толкова ужасна, а и да си нищо не ми пречи да загубя няколко крайника. - засмях се и двамата със Саша се понесохме в ритъма на музиката. Явно в съня си беше невероятно добра танцьорка, защото не ме настъпи нито веднъж, а когато песента и танцът свършиха, аз отново бях с двата си крака. Усмихнах се и се концентрирах като внимателно започнах да променям картината. Двамата със Саша се оказахме зад един водопад, чиито води бяха оцветени в лилаво и светеха на синята лунна светлина. Нежно прегърнах момичето и започнах да обсипвам врата му с целувки. Обожавах сънищата, защото можех да правя каквото поискам в тях. Можех да бъдя всяко същество и точно за това от гърба ми се появиха чифт бели, пухкави крила. "Съжалявам, но съм нов в англелския занаят и изобщо не знам как се управляват тези неща" засмях се и прегърнах Саша с мисълта да не се събудя преди да сме успели да се порадваме един на друг, макар и само в сънищата си. Щеше да е адски подтискащо да се събудя сам в леглото.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Сеп 13, 2012 12:10 pm

-Повярвай ми, не си ме виждал как танцувам. - бе последното, което измърмори блондинката преди двамата с Итън да започнат да танцуват. Интересно, дали заради съня или пък се бе случило чудо, но през целият танц Саша нито веднъж не настъпи момчето. Ако предишното и гадже я бе видяло сигурно щеше да я аплодира за това.
Когато музиката, следователно и танцът спряха картината започна да се изменя докато не се озоваха зад прекрасен водопад чиито води бяха окъпани в лилава светлина съчетана с тази на Луната.
Саша се сгуши в Итън така сякаш не искаше да го пусне никога. Сама се изненада от себе си, но определено и бе доста приятно. Когато видя ангелските крила блондинката се засмя леко все още прегърната с Итън.
-Мисля, че развиваш някакви комплекси с тези ангели. - шеговито каза без да се отделя от момчето.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Сеп 13, 2012 1:35 pm

-Да, определено трябва да спра с Ангелите, но подсъзнанието ми е виновно за всички тези асоциации. - засмях се и май наистина повярвах, че имам някаква мания за Ангели, бели криле, ореоли. Усмихнах се и прегърнах Саша. Да, може би беше само в съня ми, но не бързах да се събуждам. Знаех, че дори и с отворени очи пак ще я видя, но сега ми беше далеч по-приятно. Изведнъж около нас се разнесе тиха, романтична музика. Нежно целунах Александра и се отпуснах. Загледах се в прекрасния лилав водопад, а после вяло отправих поглед към луната, която беше толкова пленяващо прекрасна:
-Обожавам точно този сън, но нищо не пречи да посетим и това място след като се събудим, защо никак не е плод на въображението ми, а и един свободен ден, прекаран извън града, далеч от всякакви същества ми звучи добре... Дори доста добре, бих казал.

Заглавие: Re: Сънят на Итън Чет Сеп 13, 2012 2:26 pm

-Мисля, че имаш богато въображение. - промърмори момичето опряла глава на рамото на Итън. След миг се отдръпна и лекичко го целуна преди да се отдръпне от прегръдката. Доближи се до водопада и протегна ръка към водата. Малки капчици също огряти от лилава светлина се настаниха по бялата и кожа. Мястото по-скоро приличаше на извадено от нечия приказка отколкото на реално съществуващ обект.
-Наистина ли съществува. - попита блондинката не откъсвайки поглед от запленителната падаща вода.
-Май наистина ще го посетим. - усмихна се момичето обръщайки се. Приближи се до момчето и лекичко се надигна за още една целувка. Усмихна му се и го гушна сключвайки ръце зад гърба му.

» Сънят на Ясмин и Джош
» Итън Стронг
» Сънят на Джош и Сел
» Итън Стронг
» Сънят на Дилън И Джош

Сънят на Итън

Сънят на Итън

Similar topics

Similar topics