Беше тъмно. Нищо не се виждаше, като се изключи беглата и мъжделива лунна светлина, прокарваща се през завесите на отворения прозорец. Подухваше вятър, който ги разлюляваше напред-назад и съвсем леко шумолеше из стаята. Изведнъж се чу щракване и цялата стая се озари от привидно силната светлина от електрическата крушка. Едва тогава можеше да се види вътрешността на стаята – голямо и меко легло, огледало, поставено в средата на помещението и красиво, високо русо момиче. Лицето му бе продълговато, а кожата бледа. Проницателни сини очи и бегла усмивка ги красяха. Косата му – естествео руса – бе вързана на дълга и завита на масури опашка. Беше облечено с черен панталон и розов суитчер, но се виждаше, че те няма да се задържат дълго по тялото му.
„Ав, излез малко. На пажа, може би. Това е първият ти ден тук от месеци. Почини си, разходи се. Утре си виждай с всички”
Авалон се усмихна леко и кимна сама на себе си. Така щеше да направи тази вечер, а пък утре – утре щеше да се види и с приятелите си, и с всички останали. Момичето застана пред гардероба си и го отвори широко, мислейки какво да облече. „Нищо специално” подпушна едно гласче в главата и’ и тя извади дънки, ботуши и черен потник. Сложи си ги бързо, пусна си косата, като си сложа една сива лента и грабвайки телефона и ключовете си, затръшна вратата първо на стаята си, а след това и на къщата.
Навън бе тихо. И тъмно. Нощта разтилаше своя черно-сив плащ над тази част от земята и само мижавата и неествествена светлина, идваща от луната, осветяваше донякъде пътя на момичето. А то тръгна право напред, знаейки къде да отиде. Вървеше без да се оглежда, в съзнанието му тлееше само една дума – море. Авалон обожаваше водата и точно към нея се бе запътила, или по-точно към морето и брега. Имайки късмета да живее сравнително близо до него, тя беше там след няма и десет минути.
Още щом чу разбиването на пенливите вълни в пясъка, устните и’ се извиха в красива и широка усмивка. Тя се загледа в морското вълнение и бавно закрачи към водата, за да и’ се полюбува. Докосна я с ръце и усети влагата по кожата си. Усмивката и’ стана по-голяма и искрена, а щастието и’ – пълно. Авалон седна на пясъка, като зарови пръсти в песъчинките. Загледа се захласнато в течението и вълнението, напълно забравяйки за всичко и всички.
Не знаеше колко време е минало, колко време е стояла и съзерцавала красотата на морето. Може би беше минал час, дори и два, тя не знаеше. Но изведнъж тя дочу стъпки зад себе си. Колкото и тихо да вървеше човека, бе толкова тихо и спокойно, че Авалон нямаше как да не чуе дори и едва доловимите за човешкото ухо стъпки. Внезапно и рязко се обърна назад, за да види момчето, което бързо се приближаваше към нея. За момент не успя да го познае, толкова време не го бвеше виждала, а и беше тъмно, но когато новодошлия се приближи достатъчно към нея, тя разбра кой е. Усмивка се появи по лицето и’ и тя бързо стана, изправяйки се лице в лице с него.
- Хан! Отколко време не те бях виждала. Как си? Какво става с теб? – попита радостно тя с все същата усмивка, взирайки се в очите му. Но те бяха някак си различни, не ги помнеше такива. Имаше някакъв отблясък в тях и той изобщо не се харесваше на Уолмслей.
- Има ли нещо, Хан? – попита отново тя, този път по-тихо и по-притеснено от първите и’ думи.
Съб Май 10, 2014 11:22 am by Alaska Young
Заглавие: Брега, 28.06.2011