Вървях заедно с Натаниъл и си мислех, че наистина е страшно гадно да си прикован в известен смисъл за мястото, край което са отнели живота ти, а и на всичкото отгоре, което е тъмно и мрачно. Не можех да си представя какво му е, но пък и да си призная, не исках. Отново се бях отнесла нанякъде и щом момчето заговори, се сепнах и подскочих цялата. Възмутена от самата себе си, си поех дълбоко въздух и се усмихнах бегло, вдигайки поглед към него.
- Как е? За мен специално е нормално, защото както ти казах, получих тази дарба, когато бях много малка и майка ми ме учеше как да се справям с призраците, как да ги отблъсквам, ако мога така да го кажа, когато не ми е до тях и тем подобни неща. - изредих бързо и започнах да се оглеждам наоколо. Колко нормално е да виждаш духове! Замислих се аз и това ме накара да се засмея, но се постарах да не го направя, защото нямаше да е много подходящо.
- Иначе наистина е гадно нарочно да се отказват от дарбата си, специално от тази, защото е много рядка. Единствените, за които знам, че имат тази дарба са сестра ми и един мой приятел - казах замислено, спомняйки си как с Джош бяхме обикаляли Париж посред нощ заради едно малко момиченце и майка му. Усмихнах се бегло и отново погледнах към момчето.
- Ще имаш ли против ако ми разкажеш малко повече за драконите? Не си спомням да съм чела много за тях.

В първия момент, слушайки го, си помислих, че той ми разказваше някаква приказка. Дракони, възприемащи човешки облик, прераждания, битки и вещици, клади... Да, бях в приказка, помислих си и веднага след това поклатих глава, разочарована от себе си.
"Приказки, а? Ами според, Деметро, да разговаряш с дух и същевременно да си вещица, какво е? Измислица или нещо много обичайно и реално?! Ама че си..."
Не обърнах внимание на абсолютно правото гласче в ума ми и се усмихнах мило на момчето. Поех си дълбоко дъх и след като преглътнах, допълних:
- Леле, не съм си и помисляла, че драконите са такива. Смятах ги за... не се обиждай, чудовища. Все пак, нали като чуеш дракон, се сещаш за непотушим огън, страх и лоши неща. А то всъщност изобщо не е било така. Всъщност е било точно както във филма "Сърцето на дракона: Ново начало" и първата част - казах бързо и веднага след това се осъзнах, че той просто няма как да го е гледал този филм, защото той е прекалено нов. Щом Натаниъл е загинал преди двадесет години...
- Така де, не че очаквам да си го гледал, но в него се разказва история, подобна на тази, която ти току-що ми разказа. - усмихнах се мило и след малко се сетих за последните му думи.
- Всъщност има още един човек, който може да те види. Или поне предполагам. Сестра ми, тя също може да вижда духове. Ее, тя не е човек, но нали така се казва. Не можеш да кажеш "има още един хибрид", звучи странно, нали? - засмях се аз, поклащайки глава. Отново бях изкарала брилянтна логика.

- Ъм... не знам за привлекателното, ама е хубава и руса, да. - отвърнах леко объркано на въпроса му и се засмях за секунда. Факта, че Натаниъл я познаваше, ми беше малко странен, а думите, с които я описа - още повече. Не че не я смятах за привлекателна и красива - даже напротив, обожавах я - и характера й, и външния й вид, и дори способността й да ме изкара извън нерви, че да й се разсърдя и в същото време да успее да ме разсмее - и всичко това в рамките на пет минути. Ами да, това си беше моята Неса и аз бях свикнала с нея, но не и с факта момче да говори така за нея - пред мен. Но май трябваше да свикна, вече не бе малко момиче, за каквото я смятах преди месец-два или даже когато се запознахме.
Разтърсих глава и се осъзнах точно навреме, за да мога да чуя думите на момчето. Не бях много сигурна дали иначе можех да се ровя из мислите му, имайки предвид, че не е жив, не бях опитвала преди това.
- Не съм и очаквала да е много хубаво, а и повярвай, идвай, когато поискаш. Повечето хора от обкръжението ми знаят за тази дарба и не им е толкова странно, а пък ако се получи нещо конфузно, винаги може да се измисли нещо. Все пак повечето жители на Миднайт са свръхестествени същества и едва ли това, че някакво си русо момиче си говори само, ще им направи някакво впечатление - натъртих на думата "русо", макар и да не бях от блондинките, за които хората говореха.