Опасният кей

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Окт 07, 2012 1:27 pm

Беше поредния ми тежък ден под водата... или поне до колкото можеше да бъде тежък един подобен ден. Изплъзнах се от рифа, където по принцип плувах с приятелките си. Усмихнах се и бавно заплувах към брега, където отново се сдобих с краката си. Изправих се и се пооправих, а след това бавно и внимателно, с добре премерени крачки, тръгнах по кея. Гледах как вълните се гонят, образувайки всевъзможни форми с различни отенъци. Замислено се усмихнах вяло и след това седнах на ръба на конструкцията, мислейки си колко хубаво би ми било да поплувам... Но какво, по дяволите, си мислех?!? Та аз преди малко излязох от водата, а вече исках да се върна. Намусих се за момент, но бързо се съвзех и вяло се усмихнах, след което отметнах косата си и се облегнах назад, любувайки се на слънчевите лъчи. Пренебрежително махнах с ръка и след това се изправих и отново тръгнах по кея, като се подпирах на парапета. Спрях се някъде по средата и си мислех колко ми е самотно напоследък в морето, а всички тези самовлюбени тритони и самочувствието им... Изведнъж чух стъпки зад себе си и усетих странна енергия... Нечия объркана аура с характеристиките на много същества беше в обсега ми и се почувствах леко заплашена и някак...някак странно и некомфортно. Обърнах се видимо уплашена и всеки момент бях готова да използвам силите, с които разполагам, за да се защитя:
-Какво си ти? Вампир, върколак, Хибрид... - да, отстрани това си беше направо нелепо, но за мен сигурността беше на първо място:
-Не се приближавай на повече от метър, за да не съжаляваш! - въобще не се чувах какви ги плещя... Та съществото пред мен беше невероятно могъщо...

Hybrid Брой мнения : 8

От скоро бях в града и реших да си направя една голяма разходка, която включваше и разговор с красиво момиче. Беше хубаво да можеш да видиш бъдещето и да знаеш къде точно трябва да бъдеш и какво да правиш, но за жалост не всичко ми беше така ясно както ми се искаше. Понякога просто знаех, че трябва да съм там и да убия някой човек, който дори не познавах, но се бях научил да вярвам на сънищата си повече отколкото на предчувствията си. Досега никога не ме бяха лъгали, а и всеки убит от мен човек беше потенциален враг … сякаш имаше някакво значение, отдавна бях спрял да се интересувам и ценя човешкия живот.
Вече вървях по кея, като погледнах часовника си и знаех, че не закъснявам, но все още не можех да разбера какво правех там. Нямах желание да я убивам, което определено означаваше, че не затова бях дошъл, но честно казано, предпочитах да знам преди да се изправя лице в лице с нея. Не обичах да научавам всичко в последния момент, най-вече след като от това зависеше моята съдба, но ето че вече бях при нея и все още не знаех дали да изпия кръвта й, да я пленя или просто да й се усмихна.
- Ако беше в списъка ми, нямаше да имаш възможността да проговориш – казах озлобено, поглеждайки я изпод веждите си, като това ме правеше да изглеждам още по-мрачен и плашещ, но настроението ми опредено не ми позволяваше да се усмихвам.
Нямах намерение да изпадам в излишни обяснения пред непознатата, затова и просто се облегнах на парапета, като загледах водата. Честно казано, не очаквах да ме надуши от толкова далече и да ме разгадае като отворена книга, каквато беше тя за мен, но очевидно бях загубил усета си, което не ме радваше никак. По-скоро ме ядосваше още повече и единствената причина да не си изкарам яда, който таях към самия себе си, върху крехкото й тяло, беше че все още продължавах да си мисля, че има причина да говоря с нея сега.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Окт 07, 2012 8:27 pm

-Какво искаш от мен?!? И ти ли преследваш лечебната сила на сълзите ми?!? Какво, по дяволите, искаш от мен!?! - попитах ядосана и уплашена от завидното спокойствие на мъжа пред мен. Можеше тялото ми да изглежда крехко, но в мен се криеше онзи непобедим и несломим дух на боец, който малцина притежаваха. Опитах се да запазя самообладание и обяснения за това какви дарове и дарби притежавам аз самата. Усмихнах се нервно и пренебрежително, поне се надявах да изглежда така, маханх с ръка. Поех си дълбоко въздух и реших да покажа самообладание и психическа стабилност.
-Все тая ми е какъв си и какво искаш... Действай по възможно най-бързия начин, заличи ми спомените и готово... Сякаш абсолютно нищо не ми се е случило. - казах самоуверено и за пореден път отметнах косата си като се стараех да не показвам с нищо на непознатия, че ме е страх от присъствието му или от това, което се върти в главата му. В крайна сметка реших да се отпусна и да си се скастря наум, заради цялата ми параноя и предпазливост.
В момента в главата ми бушуваха толкова много мисли, а през тялото ми препускаха толкова много импулси, че не можех да ги контролирам. Просто се оставих на стечението на обстоятелствата и чаках с нетърпение да разбера какво иска... или по-скоро ще поиска непознатия от едно бедно и уж невинно момиче като мен.

Hybrid Брой мнения : 8

Подсмихнах се, като веднага забелязах, че от това й стана неприятно, макар и да се опитваше да го скрие. Сърцето й обаче не можеше да ме излъже, а за нейно нещастие не само го чувах, а и усещах емоциите й. Не можех да я нарека слаба и мекушава, но определено нямаше да ми е проблем да я пречупя и все пак, както казах преди малко, не бях дошъл за това. Не разбирах защо трябваше да трепери толкова много в присъствието ми, след като нямах намерение да я убивам.
За момент й се ядосах, но ако трябваше да сме честни, напоследък се ядосвах прекалено много, затова също като нея, направих всичко възможно, за да запазя самообладанието си … дори реших да върна нейното. Протегнах тъгата си напред, като я държах с дланта нагоре, извита сякаш държах въображаема топка. Точно и това се получи … една топка от гъст въздух, който се въртеше на няколко сантиметра над ръката ми и се сгъстяваше все повече, докато накрая просто не спря и в ръката ми тупна красива кристална чаша, пълна със скъпо отлежало уиски, която подадох на момичето.
- Не съм дошъл, за да ми ревеш – казах сурово и видях как плахо взе чашата от ръцете ми – Колкото и да ти се иска, не съм тръгнал да умирам. Не е отрова … само малко уиски, което се предполага, че ще нормализира пулса ти, преди да съм огладнял – завърших накрая ядосано на това, че чувах така силно сърцето й, че дори не можех да мисля, но не съобразих, че това може да я изплаши още повече.
Спрях да й обръщам такова внимание, като отново се обърнах напред и протегнах ръката си, а всичко се повтори. Красивата кристална чаша се появи отново, но течността в нея беше свежа и съвсем прясна, като от нея се разнесе аромата на гореща човешка кръв. Усмихнах се доволно и просто доближих чашата до устните си, като отпих една голяма глътка.

Заглавие: Re: Опасният кей Вто Окт 09, 2012 7:21 pm

За момент уискито ми се стори доста примамлива оферта. Пресегнах се плахо и взех чашата като отпих солидна глътка от съдържанието й. Усмихнах се хладнокръвно и все пак реших, че ще е учтиво да кажа едно "Благодаря" на непознатия. Изведнъж усетих лек и натрапчив аромат на кръв. За момент потреперих отново, но реших, че щом не иска да ме убива /защото досега не го направи/, се успокоих и продължих да пия. Рабира се алкохолът малко или много ми помогна да се чувствам уравновесена и спокойна и се подпрях на перилото, гледайки как вълните отразяват слънчевата светлина, пречупвайки я през водната си своеобразна призма:
-Не ме дръж в напрежение и ми кажи какво искаш от мен, защото ще откача от напрежение по този начин. - опитах се да не се държа като някоя невротичка. Усмихнах се доколкото момента ми позволяваше и търпеливо зачаках да получа отговор от непознатия.