Нищо не съм направила просто убих един демон който искаше да ме нарани въпреки всичките убити зли създания все още се плашех и се самообвинявах за убийствата.Затичах се по Улицата и изобщо не гледах дали има някой пред мен или няма спрях се и погледнах покрити с кръв ръце.Паднах на земята и обгърнах краката си с ръце и прошепнах,
- Огън имам нужда от теб. - усмихнах се съвсем леко когато усети затопляне около дланите си .
- Моля те обгърни ме със своите сили и не позволявай на другите да ме видят нека от мен остане само твоя огън. - Пророних през сълзи и усетих сите на стихията да ме заобикалят и топлината да ме обгръща отворих очите си и видях огъня пред очите си и навсякъде около мен . Усетих стъпки някъде наблиза и започнах да си мился : о боже мой нека не са те

Бях оставила всички останали и излязох да се поразходя. Валеше. Всичко беше като в приказка, толкова красиво. Вървях без да знам накъде. Когато се огледах, видях че съм се озовала на DevilFaith Street. Изведнъж чух тих вопъл. Когато се огледах, видях свит силует, скрит в сянката. Момичето, както разбрах в последствие, се озърташе страхливо. Приближих се до него и се усмихнах.
- Не се безпокой! Хайде - подадох й ръка и се усмихнах. В този момент обаче получих видение как млад мъж започна да ни преследва. Излезнах от видението и видях как сянка се приближава към нас.
- Кой си ти? - попитах безстрашно и зачаках отговор.

Погледнах момичето което се бешеприближило до мен и направих вратичка в огъня а да мога да изляза .
- Благодаря ви .- Усмихнах се мило и след секунди дочух мъжкис тъпки а секунда по-късно момичето до мен попита кой е той. Мамка му това тъпо главоболие се появи отново.
- Ти демон ли си ? - Попитах а гласът ми потрепери погледнах го в очите и се опитах да видя аурата му , но бях твърде слаба за да го направя.
Погледнах момичето и тогава казах:
- огън благодаря ти вече можеш да си вървиш. - Пристъпих напред и отместих мократа коса от лицето си .
- Кой си ти и какво си не мога да разбера?

Завъртях очи и използвах наум магията за регенерация която бях научила от една стара книга .
- Аз съм Миранда и предпочитам думата човек с дарба . - усмихнах се и повдигнах ръката си за да се здрависаме както подобава.
- Много се извинявам помислих че е някой демон преди малко имах... - млъкнах защото не знаех дали да продължа .
- Между другото това изражение не инава при мен . - усмихнах се с моята крива усмивка. Свалих ръката си защото започна да изтръпва и започнах да обикалям около Джошуа

Усмихнах му се подигравателбно,
- О моля ти се нали не мислиш че ще си хабя силите за някой катоп теб а и ако искам мога да пръсна душата ти само като запратя цялата сила на духа си към теб а след това моята душа ще отиде в одвъдното . - Казах на един дъх и си поех дълбоко въздух .
- Всъщност Джошуа принадлежиш ли към някой орден ? - Попитах и повдигнах вежда като се отдръпнах и се скрих под един навес.
- Мисля че сме се срещали и друг път. Погледнах момичето което име така и не научих . Но с магията за регенерация успях да доловя аура на вещица като мен.
Повдигнах веждата си и зачаках момчето пред мен да отговори на въпрпоса ми

- Ами аз принадлежа на ордена на светлина Джошуа но това не означава че веднага сме врагове . - Погледнах го и се усмихнах съвсем дружелюбно като се приближих .
- всъщност аз съм доста мил човек . - отправих и на двама им по една мила усмивка като погледнах Джошуа и повдигнах вежда а после наклоних главата си на една страна.
- Нали няма когато сваля гарда си ти да ме нападнеш ? - попитах и се изкикотих нервно всъщност той ми се струваше приятен човек така де хибрид . Много бих се радвала ако можех да го опозная

Подсмихнах се и започнах да крача бавно .
- Преди малко убих един демон затова ме заварихте в това състояние . - Усмихнах се миличко .
- Всъщност ти на колко години си Джош? - Попитах и повдигнах веждите си като отмести все още мократа коса от лицето си . Ашли тръгна заедно с нас а аз погледнах момчето .
- Ъммм къде отиваме ? - усмихнах се малко глуповато защото русата коса на майка ми май се зараждаше и в мен да вярно е бях глупава но никой не знаеше това . Пред хората се държах нормално даже понякой път слагах очила за да изглеждам по-умна ако бях малко по-грозна може би щях да имам повече мозък в главата . Загледах се в далечината и се опитах да науча къде се намираме .

- Оххх добре нека си починем ... Чакай чуваш ли това ... Криле - погледна нагоре и съзрях някаква фигура но не успях да разбера демон или мутирала птичка е .
- Хибридче погледни нагоре и ми кажи какво е това птица или демон. - Заковах се на място готова да призова всичките си елемнти и да нападна чудото над мен . Започнах д мигам на парали и зачаках някакъв отговор от Джош. Нещото се сниши малко към земята и видях че това е Бездушен четох за тях някъде лицата им са изкривени и целите в рани те са мусколести и трудно се убиват.
- Джош май е добре да побързаме

-Елементалист съм, но владея и манипулацията върху човешкото съзнание. Мога да видя, чуя, усетя, променя и създам каквото и да е свързано със съзнанието и спомените на някои същества. - засмях се и се обърнах към Ашли, която най-сетне се осмели да проговори. Сетих се за острата забележка, че не са слаби и могат да ми помогнат и бях напълно съгласен с това, защото до съвършенство познавам вещерските умения, но нямаше да е уместно в случая. Обърнах се към Ашли и казах:
-Знам, че сте силни и можете да ми помогнете, но нямаше да е уместно, защото това е моя битка. Този Бездушен ме преследва от много време и се опитва да унищожи живота ми, но май не му се отдава особено. Освен това, той няма душа и ако някоя от вас бе използвала силата на Духа, атаката щеше да рефлектира у него и да унищожи този, който я е насочил. Затова не Ви позволих да се намесите. Пък и добре познавам силните и слабите страни на това същество, което ме познава, но не напълно и не е наясно, че имам помощ от другаде. - усмихнах се и попитах:
-А ти Ашли? Какво умееш ти? - беше ми интересно да науча колкото се може повече за способностите на съществото, чиято аура едва се разчиташе... Толкова много емоции на едно място... Беше си трудничко.

- Не нека е сега искам дажа днес няма да понеса още битки щ между другото и аз като Джош съм елементалистка но другата ми дарба е да виждам бъдещи трагедии чрез сънища което е доста болезнено но знам как да използвам елементите си до съвършенство . - Усмихнах се лукаво и допълних .
- А и няма какво да правя живота ми е скучен трябва ми малко разнообразие така че аз съм за пътуването . А и можем да се телепортиаме до там за по- накратко . - изкикотих се тихичко и извадих телефона си да видя колко е часът беше двамайсе и трийдесет и осем .
- Джош ти решаваш . - нов кикот се изтръгна от мен.

- Ммм ами аз досега не съм се телепортирала. - Сведох глава и се почесах по главата .
- Ти си го правил поне два пъти .- усмихнах се мило и погледах Ашли .
- Ти телепортирала ли си се някога . - Приближих се до Джош и прошепнах .
- Само ме светни какво да правя мога да използвам елементите за да ни направят невидими или нещо такова ние се виждаме но другите не .-изкикотих се тихо и погледнах небето.
- И без това времето ще се влошава . - Подсмихнах се .
- Пък ако ни ранят мога да ви възстановя . - смигнах на двамата и потърках длани .
- Мисля че дарбата на Ашли ще ни бъде от полза.

Мамка му това е гадно главата и кореама ме заболяха паднах на земята по дупе и повърнах добрече си разтворих краката че иначе новите ми дънки щяха да станат на нищо .
- Гадост - казах и избърсах устата си с кърпичка която след това изхвърлих .
- Повече никога ама никога няма да се телепортирам трябваше да ме предупредиш да си взема пликче за повръщане . - засмях се на себе си .
- Между другото тук е доста тъмно а мен ме е стртах от тъмнината имам лоши спомено така че ако може да призова огъня да ми свети .
- Огън призовавам те ела при мен .- Събрах дланите си и когато ги разтворих една огнена топка хвърляше светлина на поне 5 пет крачки от нас .
- Нали може ? - Изкикотих се

- Ммм коя е Дейна ? Ако не е лично де . - Усмихнах се миличко и продумахн - Май е по-добре да махна огъня а ? - Попитах и се сетих за тъмнината която щеше да ни обгърне .
- Или просто да намаля топката огън.-Погледнах дланите си след което си представих как топката се смалява и остава само толкова колкото да виждаме .
- Ммм има ли капани вътре ако има май е добре да си починем още поне петнайсет минутки . - Изкикотих се .
- Между другото не съм много добра магиите нямах доста време да се упражнявам мога да контролирам елементите но и виденията не са нещо особено .- Искаше ми се да бях поне малко по-опитна в магиите .

Строполих се на зешята и се излегнах като въздъхнах .
- Онзи бездушния защо те преследваше ? - Изшуруликах и закрих лицето си с ръце сега може би не беше най-подходящиятмомент да се лигавя но все пак понякой път това се случваше .
- Джош може ли да ми разкажеш за себе си ? - Попитах и се изправих в седнало положение като подрях главата си с ръце. Като секунди по-късно се подсмихнах .
До мен имаше някаква клонка взех я в ръка и я огледах .
- Какво ли е това ?- Направих замислена физиономия и се вгледах в клонката.
- Всъщност досега не съм срещала други вещери и вещици камо ли хибриди.

- Хммм аз пък никога не съм блестяла с много ум така че съм тъпа като ръб на кръгла маса .-Вдигнах рамене и се изкикотих дам признавам си тъпа съм но това е едно от мноооогото ми качества но пък винаги мога да се измъкна в трудни ситуации.
- Между другото мога да рисувам и да си напъхам юмрука в устата искате ли да видите свих ръката си в юмрук и им го показах .
Погледнах ги тъповато и зачаках да ми отговорят .
- Първото впечатление което оставям у хората е че съм умна но всъщност не съм .
- Само кажете ако искте да видите ... О боже мой това е върбинка това може да те убие нали Джош?

- Ако станеш кученце ще те взема у нас ще ти купя къщичка обувки и ще си играем на глупави игри като малките деца.-Засмях се и си го представих как лае ръмжи и всички онези кучешки неща .
-Ммм каква порода върколак ще си ако си ги избираш си избери да си чао чао те са много сладки между другото котката ми си търси приятелче така че тя е хубава не е особено висока и е сива .-Какви реклами правех на Муци само ако разбереше щеше да ме направи на нищо но тя си беше такава аз и търсех приятел не гадже. Все пак
- Ако искаш за всеки случай мога да ти оставя телефонния й номер обикновенно вдига на второто поззвъняване . - зикикотих се .
- Наистина тя си има мобилен телефон .- Ако двамата си станеха нещо повече от приятели щеше да е супер.

Леле, дали Миранда осъзнаваше що за глупости ръси. Не се сдържах и се разсмях.
-Де да можех да си избирам породата. Като върколак, ще се превръщам във вълк, но много по-голям от обикновеното и това няма да става само по пълнолуние, а когато си поискам, защото няма да бъда просто върколак. - засмях се и седнах на земята. Даже не исках да съм върколак, а Миранда ми говореше за избор на породи и дори ми намери приятелка.
-Поласкан съм, но все още не възнамерявам да ставам върколак... Просто трябва да се сдобия с Гримоара, Лунният камък и някоя и друга билка, за да мога да премахна проклятието, което ще се прояви в мига, в който убия някого... Без значение дали е човек или свръх естествено същество. - усмихнах се на момичетата и казах:
-Ще трябва да съм наистина добричък, освен ако не реша да се превърна в нечий домашен любимец. - за щастие Ордените не знаеха, че съм прокълнат, но не смятах и да им казвам, защото щяха да ме принудят да убия.

- Значи добре позволявам ти да ме убиеш няма да липсвам на никой освен на Муци така се казва котката ми .- Усмихнах се мило и отново взех тревичката с която предималко си играех и започнах да си тананикам между другото имам хубав глас .- Да самочувствието ми беше в повече но все пак не може да съм красива и умна или красива и обичана това е все едно кита да е слаб .
Подсмихнах си се и след секунда се изправих .
- Е отиваме ли да умираме ако да да викам ли линейките ? - Попитах и извадих телефона от джоба си като го изпуснах в една локва и издаде един звук .
- Опа май ще трябва да си взимам нов а този ми беше любимия . - Обичах Айфона си направих тъжна физиономия и ги погледна .
-Ако майка ми беше жива щеше да ме убие .

- Добре нека проверим и какво ще направим някоя от нашите мамбо-джамбо неща ли за да видим дали може да влезе Джош ли ?- Попитах като се изкикотих .
Всъщност изобщо не знаех какво се крие в главата й аххх бил дала всичко д мога да чета мисли тя е доста умен човек.
- Ти естествено руса ли си или си се изрусила ? Защото косата ти е много хубава .- Погледнах я като отворих широко очите си и я огледах от главата до петите . Скръстих ръце пред гърдите си и зачаках отговора й дали русо щеше да ми отива не не мисля сега съм си добре даже много добре . Започнах да оглеждам помещението но не намерих нищо нередно.

- Трябва да те вкарат в затвора бих дала всичко за коса като твоята ако решиш да я продаваш звънни ми . О да да се съсредоточим върху момчето с което бяхме забравих му името ... - Усмихнах се на Ашли и след това запрепусках през помещението като прасенце в локва кал .
- От това помещение ще стане страхотно магазинче за аксесоари и принадлежности за момичета .
Усмихнах й се миличко и продумах.
- Знам изобщо не съм сериозна съжалявам за това но съм такава и това вече ми е навик много се извинявам че провалям мисията ни.- Сложих въздушни кавички върху думата мисия и се изкикотих .

-Хммм аз отивам да взема гримо-нещото и аз ще отлетя да го взема . - Заплясках с ръчички и зачаках да ми каже къде е . Обърнах се към Ашли .
- Ама ние сме едни вещици ...-Засмях се и погледнах нагоре като видях един паяк и веднага се скрих зад Али защото той се заспуска с скоростта на светлината към мен и щеше да развали прическата ми .
- Убийте го той иска да ме нападне . - изкрещях в на Ашли ухото .
Зашаках някой а го цапардоса но никой не направи нищо .
- Ашли може ли като свършим с тази работа да ти направя една прическа ще изглеждаш по-секси дори от сега .-Изкикотих се .
- Между другото не съм лизбийка само потвърждавам.