Погледнах го и започнах да се кикотя и се замях силно като се насилих да стана сериозна но не успях и отговорих:
-Ами струват ми се нощни!-Поклатих глава и направих замислена физиономия и след около минута го погледнах дам мислененто не ми се отдаваше затова и не мислех много често.
-Всъщност нямам приятел.-Усмихнах се мило и след няколко минутки около 30 може би пред нас се откри гледка която беше ''УАУ''.
-УАУ.-Беше единственото което казах.-Зандър тук е прекрасно хайде да поплуваме.-Погледнах го и се засмях .Наистина беше ужасно прекрасно и ужасно хубаво и ужасно невъзможно фантазно.И откога ''фантазно'' е дума?!

-Не е честно ти не трябва да се събличаш а аз имам толкова дрехи.-Казах и направих недоволна физиономия . Съблякох блузата и дънките както и обувките си които за моя изненада не бяха токчета.Приближих се до водата и започнах да се потапям водата беше много рпиятна не беше нито студена нито горешка настръхнах не от студ а може би всъщност не знам защо но усетих лек гъдел в горната част на гърба и еситих от двете страни да ме галят пера обърнах и видях собствените си крила.Оопс това не трябваше да се случва .
-Ммм Зандър как да ги натикам обратно?!-Попитах и го погледнах въпросително като се потопих по най-бързия начин във водата и на повърхноста остана само главата ми после косата ми щеше да е паун но това е друг въпрос .
Започнах да ритам с крака защото усетих че започвам да потъвам и бързо бързо излезнах на повърхноста .

Усмихнах се призовах водата и се засмях издигнах струя вода и я насочих към Зандър определено нямаше да му се размине леко струята се превърна във огромна вълна и залях русокоското с нея.Засмях се и усетих как крилата ми изчезват явно се влияят от чувствата ми .
-Толкова приятно тук а колкото до нощните къпания ами доста са приятни.-Усмихнах се и започанх да плувам наокола ако можех никога нямаше да изляза от тук но все някога трябва да изляза зареди кожата ми иначе ще стана като баба .
В този момент бях сигурно най-щастливото момиче на света сигурно това беше най-хубавият ден в живота ми нищо че преди няколко часа бяха забили кама в сърцето ми но пък се сдобих със крила и вампирски зъбки но пък от друга страна ще трябва да убивам за да се храня за да живея но днес няма да мисля повече за това.Вятър задуха но не ми направи голямо впечатление .Обърнах се към Зи и го попитах.
-Хееей каква е твоята дарба?-Попитах и впих поглед в него.

Почнах да се ядосвам той крадеше дарбите ми ... Това това не е честно ! Те си бяха мои не беше никак честно погледнах и лицето ми леко се зачерви от това че се ядосах.
-Зандър та това никак не е честно!-Казах и водата около нас започна да се нагорещява смъкнах поглед към балончетата които се пръскаха а на тяхно място се появяха нови. Бях объркана повече от обикновено погледнах Зандър и попитах с въпросителен поглед:
-Ти ли правиш това ?!-Попитах и се опитах да помръдна нанякъде но водата ме изгори от топла стана много много гореща изругах мислено и се замислих дали ще мога да призова крилете си.
Ако можех сигурно ще можех да ни измъкна от тази така наречена вода но тя дори не ми позволяваше да мръдна .Как подяволите това беше възможно от кога водите мислят?

Ръцете ми вече горяха от болка вдигнах ги над водата а от тях бликаше пара мамка му болеше а лицето ми още беше зачервено .Чух някакво гласче вътре в мен да ми нашепва ''Ледена ефира'' . Запитах се какво ли може да е това тялото ми взе да се отпуска затова раздвижих краката си което ми докара леко стенание . Мамка му болеше ужасно много . Погледнах Зандър и усетих някаква сянка да залива тялото ми ... очите ми станаха напълно черно а ръцете станах ледено не можех да ги помръдна свалих сенчестия си поглед към водата и усетих че балончетата започнаха да изригват . И тогава се случи нещо тялото ми се вледени както и водата а след това отново бях себе си отново виждах пред себе си и можех да движа ръцете си . Някакво гасче пропито с омраза прочепна в съзнанието ''Помниш ли водата ти беше виновна за това ти можеше да го убиеш ако водата беше станала по-топла''
-Аз не съм искала да стане така.-Казах и усетих сълзи да те стичат по лицето ми и да падат по заледената пътека която бях съзадала туко що от врящата вода . Усетих лек гъдел в горната част на гърба и видях крилата си приближих се до Зандър колкото бе възможно и се понесохме във въздуха като леда разряза кожата ми и кръв се застича по кръста ми не беше малко а много . Стоварихме се на тревата и опипах кръста си като забелзах червеното петно което стоеше но то бързо зарасна зареди вампирските ми способности.
Значи това с водата аз бях виновна ... сигурно защото се ядосах на Зандър зареди това че ми взе дарбите. Но все пак не беше честно.

Погледнах Зандър и се намръщих тъжно.
-Ноо Зандър аз не исках това да се случи не исках да те сварявам не беше моя вината и съжалявам излязох извън релси когато разбрах че можеш това просто съм много чувствителна на тема способности ии не знам какво стана сигурно от силите на хибрида .Не знам но е по-добре да разтопим това защото като гледам колко е дълбок леда ще отнеме сигурно 2-3 месеца да се разтопи сам. -Казах и се засмях въпреки че нямаше нищо сменшно .И ето го пропото с омраза гласче отново прошепна в съзнанието ми ''Ако не бяха крилата досега той да е умрял и неговата смърт щеше да тежи на твоята съвест'' Прохлипах и казах:
-Не исках това да се случва .-Казах на гласа и се опитах да стана от земята но краката ми се подкосиха и паднах но с вампирска скорост се озовах до езерото и призовах огъня като огнено цунами връхлята леда и от там се дигна пушек като беше много красиво ''фантазно'' усмихнах се мислено и тогава го чух отново Гласчето '' трябваше да се научиш какво можеш преди да останеш на саме с човек'' думата човек се изстреля от гласа със толкова много омраза.
И ето вдигнах поглед и видях че леда се е разтопил върнах се при Зандър и го попитах:
-Имаш ли нож в себе си или нещо остро което да може да пробие кожата ти ?-Попитах и го погледнах като зачаках да ми отговори.

Погледнах го и продумах тихо :
-Ако искаш можеш да копираш дарбата ми.-Усмихнах се и видях в далечината нещо сребърно отидох и го взех мамка му в най-подходящия момент се намери това .Усмихнах се на Зандър и се върнах при него като му показах захвърления нож. Изтичах до водата и го измих обилно върнах при русокоското и казах със сериозен тон .
-Зандър моля те подай си ръката .-Казах колкото се може по-нежно и зачаках да видя какво ще стане.
Трябваше да нарисувам лечителска руна върху кожата му зада се махне това изгоряване което бе получил поо моя вина .
-Хайде довеври ми се ще помогне обещавам .-Казах и протегнах ръката си към него за да хвана неговата и добавих тихо .
- Няма да те нараня обещавам!

Погледнах го леко объркано и се замислих това беше първата ми руна .
-Ани не знам досега не съм го правила имам предвид това е първата ми руна като започна да чертая изпадам с транс и руните изпълват тялото ми и сами се чертаят а аз не ммога да направя нищо за да ги спра веднъж ппочна ли няма спиране.-Казах със съвсем лека усмивка и и хвърлих ножа на страни и огледах Зандър от главата до петите.
-Наистина ли си по-добре това беше първата ми руна и може нещо да не е наред.-Казах но нямаше как руните сами се чертаеха в съзнанието ми.
Но да чертаеш руни е нещо хубаво сетих се когато започнах да чертая и когато видях кръвта му се изкуших да не го захапя но се заставих да не го правя и ето че не го направих защото той ми беше приятел един от малкото в този град имах много приятели но само може би сестра ми Джо Зандър и Алекс ми бяха истински приятели Селена и Ясмин не ги познавах много добре но съм сигурна че те ще са верни приятели.

Погледнах го аз пазител на града?Моля о я стига та аз не мога дори стаята си да опазя пък какво остава за целия този град? Усмихнах се .
-Сигурен ли си че аз този пазител както ти го нарече а и Моргана ме уби защото и взех силите но в крайна сметка тя си ги върна така че затова ме уби но не знам ... Зандър аз ли съм пазитела на града?-Попитах и погледнах тъпо земята като гласа отново прошепна в съзнанието ми ''Ти си глупачке как не си го разбрала досега?''
-Аз не знам .-Отговорих на глас и чак сега усетих че всичките отговори които дадох на онзи омразен глас са били на глас сигурно Зандър ме мисли за луда.
-Сигурно ме мислиш за луда ... и как няма виж говоря си сам самичка .-Казах и насочих погледа си към земята.

Слушах мислите му явно че тези ''Ордени'' не си бяха шега работа затова казах:
-Извинявай заслушах се в мислите ти ще ми разкажеш ли за тези Ордени? Аз не знам много за тях знам само че съм от Ордена на Светлината друго нищо.
Погледнах го извинително и се усмихнах окуражително и зачаках той да продума . Искам да разбера колкото се може повече за ордена на мрака и за ордена на светлината.
Забих поглед в земята и се заслушах в листата които пасаха на изсъхналата земя която скоро щеше да умре. Беше ми тъжно за нея но всяко нещо си идва и си отива. Но от всяко живо нещо се ражда друго живо... Добре Фей стига защо по дяволите мислиш за смърт и раждане като днес те убиха и се върна към живите ??? Питах се но не ми се искаше да отговарям вдигнах погледа си към русокоското Зандър и се усмихнах като сложих ръцете си в скута си и зачаках да чуя обясненията му ... пък ако не иска да ми каже нищо няма да го упреквам на никой не му е приятно да се бие с приятелите си и близките си.
-Ако искаш може да не ми отговаряш няма да те карам на сила.-Усмихнах е го потупах по рамото

Усмихнах се на момчето и се закикотих .
-Въобще не ми се прибира в нас .. и като знам какво ме чака майка мии и баща миии и караници ии едва ли ще се прибера май .-Усмихнах се плахо на момчето като се изправих погледнах го дяволито и казах властно.
-Ставай отива ме в бар да се напием.-Подадох му ръката си и като стана се засмях .
-Е съгласен ли си да отидем в едно малко барче да се напием иии да се върнем към реалноста.-Усмихнах се дяволито и малки пламъчета заиграха в очите ми .