Стая №4

Заглавие: Стая №4 Пет Мар 30, 2012 5:47 pm

Стаята беше просторна... Тиха, празна и толкова голяма, че дори не й се виждаше края. Голите стени бяха влажни и олющени, а пронизителния звук от капеща вода направо може да те подлуди, колкото и много да го игнорираш. Привидно, тук всичко беше нормално, освен предупреждението от -А, което всички получиха като СМС "Приятел от миналото ще се появи! Пазете се!".

Заглавие: Re: Стая №4 Пет Мар 30, 2012 6:02 pm

Когато влязох в стаята. Не беше като останалите - тази беше по просторна. Разгледах наоколо. Привидно всичко изглеждаше нормално и спокойно, само съобщението пратено от -А малко ме притесни. Кой ли беше човека, който щеше да ни навести, а може би дори не беше човек. Очите ми бяха широко отворени, а сърцето ми биеше лудо.
- Някакви предположения , кой ще ни навести? - засмях се аз, макар дори никак да не ми беше весело, но не исках да съм аз голямата паника.
Погледнах останалите и кротко застанах в страни, като се опитвах да не преча с присъствието си.

I'm so sexy and free Брой мнения : 148

Бавно пристъпвах след другите, като гледах да не привличам голямо внимание. Чувствата ми се меняха непрекъснато, като нямах никакъв контрол над тях, а най-често изпитвах гняв, затова реших да си трая малко.
Пристъпих в новата стая и отново ме обзе неприятно чувство. Усещах как всеки момент щях да се развикам на другите и да ги обвиня, че само си губим времето, защото всички ще умрем, после изведнъж ми стана много смешно, когато видях смс-а и за учудване на всички, избухнах в искрен смях. Тялото ми се поддаваше на команди, които дори не идваха от главата ми и единственото, което не бях направила още, беше да се разплача.
Изведнъж усетих острата болка, която преряза главата ми и ме накара да падна на колене, като се бях сложила ръце на главата и стисках силно, докато виках от болка. Тялото ми се отпусна бавно назад и аз паднах по гръб на пода, като дишах тежко и гледах към тавана. Светлините бяха прекалено ярки и причиняваха болка на очите ми, но изведнъж се почувствах толкова изтощена, че дори не можех да проговоря.
Усетих как нещо се стече от ухото ми, но нямах сили дори да го докосна, за да разбера какво е. Така май беше по-добре, защото щях да се зарадвам повече на кръв, отколкото на гъстата черна течност, която май излизаше от мен.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 9:33 am

Изведнъж нещата рязко се обърнаха. От Валъри започна да се стича нещо, Демс и Фей останаха назад, а и започнаха да се чуват някакви ужасни и пронизителни звуци, които направо ме изгаряха от вътре. Селена се бе вкопчила в ръката ми, а Ясмин се чудеше кой ли ще ни навести. Определено не сега беше момента да се разделяме. Зандър и Итън също не понасяха обстановката, но на мен ми бе най-тежко. Нещо странно се случваше на Валъри, чернокосото момче бе мъртво, а Демс и Фей щяха да се пожертват, за да получим силите си. Не! Определено изпусках ситуацията и нямаше да позволявам повече жертви. Часовникът отброяваше секундите до момента на смъртта на всички, но на пук на него - ние щяхме да оцелеем... Всички щяха да са добре и на сигурно по домовете си, а вестниците ще спрат да спекулират с изчезването ни... Макар и да не мога да звъня, имах чувството, че всички ни търсят..., че историите им за нас се носят от уста на уста и се променят. Сега не беше момента да умираме.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 9:44 am

Определено нещата се развиваха много бързо, но за сметка на това оставаха още девет стаи преди така желаната ни свобода. Усмихнах се, макар че не бе много удачно да го правя в този момент и след като се изправих, започнах да обхождам стаята... Е, поне до където я виждах:
-Нямам идея какво ни очаква в следващите стаи, но не искам да умра тук... Не и сега, не на това място, нито пък по този начин. Нямам представа какво ни е подготвило онова умопобъркано същество, но няма да се предадем докато не се отървем от това проклето тяло. Никога не съм обичал математиката, няма да я обикна, но няма да й позволя и да ме погуби. Ако сега се предадем - това ще означавам, че винаги ще сме подвластни на -А и ще може да си играе с нас, когато му се прииска. - приключих тирадата си на един дъх и бавно пристъпих към Джош, като тихо го посъветвах да остане до Селена в този отвратителен момент, като му обещах, че каквото и да става, аз ще му помогна така, както той помогна на всички ни в имението, което в сравнение с това тук си беше направо рай.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 9:52 am

Зандър изнесе невероятна тирада, но това нямаше да спре -А, въпреки че мен определено ме надъха да се измъкна от това проклето място. Вярно, че математиката е ужасно нещо, но чак пък да те убие... Това беше прекалено извратено, но не ме учудваше. Ехо?!? Това все пак беше -А... Нямаше да ни прати на ресторант или в някой клуб. Беше прав. Определено Джош трябваше да е до Селена, защото той направи достатъчно, за да ни предпази. Никога до сега не бях виждал някой с толкова буйна кръв и желание за закрилничество. Джош щеше да е невероятен лидер, но това беше отделен въпрос. Сега -А беше водачът на проклетата игра и ни тормозеше по всевъзможни начини. Изтезаваше ни всячески и искаше да ни обърне един срещу друг, но това не му се получаваше особено добре. Трябваше да си избере други жертви. Тогава телефонът ми прекъсна тишината:
-Хора, нов СМС "Способности няма да получите... Шанса да спасите Фей и Демс - също!" Какво ще правим сега?

Hero Брой мнения : 215

Тогава в далечината на стаята се видя нещо. Сякаш се приближаваше огнено кълбо. Хората в стаята виждаха нещо, като мираж в пустинята, но той се приближаваше много бързо и изведнъж... то потеля, не.. по-скоро скочи. Приземи се точно в средата им и спря. Това беше... призрачния ездач. Бавно слезе от мотора и се огледа, като се чуха звуци, все едно говореше:
-Отмъщение... отмъщени.. - това беше новото чудовище.

Той огледа жертвите в стаята и забеляза, че всички го гледат странно. От ръцете му се спуснаха вериги, който се загряха и той просто чакаше удобния момент да атакува. Изведнъж погледа му се спря на Валъри. С бавни крачки тръгна към нея, а по земята се чуваше как стържат веригите. Крачките му оставяха огнена следа, а от там където беше минал мотора всичко беше изгоряло. Сякаш това беше истински кошмар...

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 12:13 pm

Пронизителните звуци, ужасния шум... Всичко това беше като кошмар... Защо?!? Защо -А ни измъчваше. Усетих сълзите на Селена и понечих да стана, но Итън ми направи знак да си стоя на мястото. Нямаше да стане. Нежно прегърнах Селена и я помилвах по косата. Надигнах леко брадичката й и я погледнах в очите. Заличих сълзите с ръка и след като нежно я целунах, тихичко й изшептях:
-Обичам те... Знаеш, че всичко ще е наред, така че не се тревожи. Тук си в безопасност и си с доверени хора, така че просто се успокой, става ли? - тръгнах към третата стая, но усетих как Селена ме дръпна. Последва страстна и продължителна целувка, след което се затичах към вратата, като минах покрай духа или каквото беше това пламтящо като факла нещо. Обърнах се и казах на останалите:
-Погрижете се за пламтящия пич, но се пазете! Аз отивам за Демс и Фей! Не искам да има повече жертви...! - усмихнах се и се стрелнах към стаята, където бяха двете момичета.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 12:27 pm

"Ох, Джош... Винаги толкова благороден" - помислих си аз, като тръгнах по посока на горящите стъпки. Спрях на едно благоприлично разстояние от типа с веригите и казах:
-Пич, не знам какъв ти е проблема, но ходи да си го решаваш другаде... Не е това мястото и не са това хората, с които можеш да се разполагаш както си искаш, така че смятай, ако можеш, и ни остави на мира. Едно хахо с невероятни психически отклонения ни стига, така че ако обичаш се разкарай преди аз да съм го направил. Никак не ми пука, че съм човек, но няма да ти позволя да се разхождаш с мотор и вериги и да се разпореждаш наоколо. - казах ядно и се обърнах към момичетата в стаята. Нямаше да им позволя да пострадат... Непознатата също беше в списъка... На всяка цена щях да ги опазя, дори и да ми се случи нещо... Как ми се искаше да мога да чуя гласа на Ариадна за пореден път и да видя усмивката й.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 4:29 pm

Сърцето ми биеше неудържимо.Чудовището изглеждаше доста странно , поне според моята преценка. То откликна на думите на Итън като го погледна с ужасяващите си огнени очи. Започна бавно да се приближава към него като следеше действията му. Итън не помръдваше, може би чакаше подходящия момент, но когато странното създание се доближи достатъчно близо, изскочих напред.
- Не си длъжен да защитаваш всички ни. - едва изръмжах аз. Реакцията ми беше глупава, но нямах намерение да стоя безучастно.
Нахвърлих се върху съществото, като обвих ръце около врата му. Той започна да се мята като риба на сухо и се опитваше да откопчи ръцете ми. Омота ме във веригите си и аз изпищях от болка. Имах чувството, че цялото ми тяло се раздираше.
- Няма да откажа... на малко .. помощ! - опитвах се да го задържа на едно място, като не пусках врата му.

Hero Брой мнения : 215

Проблема беше, че то нямаше врат. Там имаше огньове и нямаше как да го удушиш. То.. беше безсмъртно. Това беше мъртвец, който е обладан от демон. Този демон е бил паднал ангел, който би трябвало да закриля хората, но от мъченията изживяни в ада е полудял. Това.. е Призрачния ездач. Той погледна Ясмин и просто я удари, като тя полетя към Итън. Чудовището се огледа и той произнесе някакви думи:
-Гладен съм! - след това се огледа. Сякаш си търсеше жертва. Това, което не знаеха хората.. създанията в тази стая е че.. това чудовище не може да бъде наранено. Имаше си тайна, която трябва да разкрият, но.. не започваха добре..

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 6:46 pm

Бях уплашена, мислих си , че се бях вкопчила в чудовището, но напротив, то дори нямаше врат. Бях отхвърлена назад, като се строполих в краката на Итън.
- Това боли! - проплаках аз, докато се опитвах да се изправя. Итън ми подаде ръка.
- Благодаря! - казах ясно и бързо - И съжалявам за думите си. - не исках да го нараня с нещо особено с острия си език.
След това чудовището издаде някакъв звук и каза, че е гладно и се огледа. Невъзможно бе да свърша в стомаха му. Направо се отвратих от мисълта. Стоях близо до стената , опитвайки се да се задържа на краката си.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Мар 31, 2012 11:20 pm

- Тогава доуточнявай за кое точно телепориране говориш... Иначе знам, че е по-различно - леко й се сопнах, но после се засмях - Или пък аз не те разбрах както трябва.
Допълних и след малко усетих как сякаш ме дърпат с кука за пъпа и как прехвърчаме през разни неща. Очите ми предпочитаха да си стоят затворени, иначе после резултата едва ли щеше да е хубав. Паднах на колене и погледнах Фей.
- Да, добре съм, ти? - добре, много бях смотана. Какъв смисъл има да я питам дали е добре, при положение, че виждам, че й тече кръв, значи не е. Поклатих леко глава и се укорих, а след което отидохме при останалите - Осъзнаваш ли, че за втори път се появяваме от нищото, при положение, че отново се предполагаше, че няма как да се появим? - казах й през смях, който обаче веднага секна при вида на онова метално... създание, робот... каквото и да беше.
Огледах се наоколо и видях Жаси - пребледняла, отслабнала, ако съдех правилно. Затичах се натам и притеснено я погледнах.
- Добре ли си? Какво стана? - гледах я как с ужас наблюдава онова нещо, което се озърташе постоянно. Може би не исках да знам какво точно е. Обърнах се към приятелката си и й се усмихнах окуражително - Ще се справим и с това, нали? - погледнах отново към сестра си, която още имаше кръв по лицето - Милаа, вземи си избърши кръвта - подхвърлих и' една кърпичка, като й кимнах и се опитвах всячески да не се разсмея, защото сега, нямаше да е подходящо.

Заглавие: Re: Стая №4 Нед Апр 01, 2012 8:54 am

- Добре съм. - задъхана погледнах приятелката си. Наистина бях добре, само бях леко отпаднало. А и сега не беше важно как съм, а как ще се махнем от тук.
- Трябва да направим нещо бързо, преди да е нападнало някой от нас - погледнах към свирепия тип, който все още си търсеше мишена или както беше казало "някого, когото да изяде"
Усмихнах и се мило като се опитах да си придам ведро настроение и да не мисля, че ще свърша изядена.

Заглавие: Re: Стая №4 Вто Апр 03, 2012 6:57 pm

Джош все още го нямаше, а момичетата се телепортираха при нас. Обърнах се към Зандър и му казах:
-Отиди при Селена! Тя има нужда от подкрепа в момента. Аз ще се справя с пламтящия пич. - затичах се към "нещото", но бях ударен и запратен в стената. Изправих се и едвам се държах на краката си. Нервите в мен кипяха и не издържах. Обърнах се към това чудовище и му изкрещях:
-Какво по дяволите искаш от нас?!? Защо ни измъчваш?!? Какво ще спечелиш?!? - задавах въпросите си един след друг, а емоциите в мен ме караха да удрям, да късам и да унищожавам. Бавно започнах да се приближавам към непознатия, като през цялото време се чудех какво се случва с Джош, когато изведнъж се сетих, че момичетата се бяха появили просто ей така. Усмихнах се мистериозно и казах на горящия:
-Пич, аз бих се разкарал преди да ми се случи нещо ужасно.

Hero Брой мнения : 215

Пламтящия пич го гледаше и леко наклони глава. Усещаше страхът на всички в стаята, но това, което го пленяваше беше вкусът на душите им. За секунда се озова пред Итън. Тогава господин Стронг можеше да види бездънната яма, която му се водеше за очи. Бяха две празни дупки в черепа му. Устата му се отвори и започна да вдишва от душата на Итън. След като всички усетиха и видяха как душата на Итън се доближава към тялото на ездача... след като видяха, че това може би е края за Итън Стронг нещо се случи с призрачния ездач. Ръката му пусна Итън, но след секунда го удари отново и той отново излетя някъде при другите. Тогава Ездача започна да се бори сам със себе си. Той просто се клатеше на едно място. Ръцете му бяха на черепа му и всички виждаха как нещо отвътре се бори с него, когато изведнъж спря. Огледа се и каза:
-Искам душите ви! - и с бавни крачки започна да се доближава към групата от хора.. същества..

Заглавие: Re: Стая №4 Сря Апр 04, 2012 6:19 pm

Всички се бяхме скупчили един до друг и не знаехме какво да правим.Бяхме си върнали силите но какво от това ... изведнъж се сетих Райски огън.Това спираше тъмните създания.Започнах да говоря на латински и усетих болки в главата това беше светла магия бяла а аз бях от части тъмно същество така че нормално да изпитвам болка.Около нашата групичка въздуха затрепери и от земята се показаха пламъци сини на цвят с леко стенание от моя страна.Болеше тогава се сетих че не съм едиственото тъмно същество в стаята.Джо Ясмин и Итън дори не се замислих а започнах да правя магии които саз леееко забранени.Хвърлих им по един извинителен поглед и зачаках да чуя и тяхната болка или поне признак че ги боли.Но все пак щяхме да сме спасени.После можеше да си отнеса един разговор с разгневени богове но те щяха да разберат нали?Не знаех какво става със момчето от пред защото пламъците ми пречеха да виждам но би трябвало да е спрян.

Hero Брой мнения : 215

Призрачния ездач просто замахна с ръка и огньовете, който тя призова угаснаха, защото той си имаше история. В него се криеха две страни. Душата на Демон, който се храни с души и Ангел, който спасява тези души. Каква беше разликата между тях? Ами нека я покажем. Ездача гореше в обикновени на цвят пламъци, а ангела.. той гореше в сини на цвят и криеше тези пламъци под ръкавицата си и можеше да ги контролира. В момента те не можеха да го спрат със техники или каквото и да било. Имаше само няколко човека, който можеха да спрат чудовището, но... явно те забравиха за това, което пишеше. За това, че ще срещнат приятел и не можеха да стигнат до извода, че пред тях може би не е някой изрод или чудовище, а е някой от миналото им.

Заглавие: Re: Стая №4 Чет Апр 05, 2012 6:58 pm

В първият момент наистина си помислих, че планът на Фей ще успее и ще спре онова метално... нещо. Но явно то бе по-силно отколкото си мислехме, сякаш за него пламъците не бяха нищо друго, освен играчка. Погледнах го учудено и съсредоточено. Все трябваше да има начин, с който да го спрем. Не можеше да няма! Опитах се да проникна в главата му, да видя мислите му, но сякаш между мен и него имаше някаква невидима бариера, която объркваше съзнанието ми и не го допускаше до неговото. Никога преди не ми се бе случвало, никъде не бях чела за подобно нещо. Не знаех какво става, не бях единствена. Погледнах Жаси и видях, че телефона и' е в ръката и' - точно сега ли се бе обаждала на някой!? Приближих се до нея и видях написаното на екрана. Някой от миналото ли? Как така някой от миналото ни? Та аз не познавах някои хора тук, или се бях запознала с тях преди прекалено кратко време. Как можеше да имаме общо минало?!
- Ч-ч-чакайте, това създание явно не може да се победи само със силите ни, значи има друг начин... логичен... - започнах тихо и най-нахално, без никакво позволение, взех телефона от ръката на приятелката си и отново прочетох написаното - Нашето минало... Има ли човек, всъщност, кой е този, който всички познаваме? Трябва да има такъв... Не може да няма, иначе СМС-са няма смисъл... - довърших и ги огледах. С Жас и Фей имах най-много общо, най-много познати, близки. Джо и Итън, Зандър и Селена също не им отстъпваха. Значи остана онова момиче... как и' беше името... все тая, важното бе, че нямахме общо минало, за да имаме познати. "Мисли, Демчо, мисли, за Бога!".

Заглавие: Re: Стая №4 Пет Апр 06, 2012 6:13 pm

-Какво по дяволите искаш от нас и защо ни тормозиш?!? Няма да получиш душата на никой от присъстващите тук. Още по-малко нейната, така че вземи да се разкараш, за да не ти се стъжни. - обичах Селена и не си представях живота без нея, така че просто послушах Зандър и седнах до нея. В момента тя се нуждаеше много повече от мен, затова седнах на земята и я прегърнах като се опитах да я успокоя. Нямаше да позволя никой в стаята да пострада, затова реших да се намеся, но Зандър и Итън ме спряха. Видях погледа на Селена и осъзнах, че трябва да остана до нея и да не игнорирам нуждите й. Нежно се приближих до нея и я целунах, като тихичко й изшептях:
-Искам да тръгнеш с Ясмин, Итън и Зандър... С Фей и Демс ще се справим с този, тази, това пламтящо нещо... - усмихнах се окуражително и се изправих като помогнах на Селена да стори същото. Когато започна да казва нещо, просто я целунах и ги отпратих в петата стая, докато ние решим проблема с типа, който ни тормозеше сега.

Заглавие: Re: Стая №4 Съб Апр 07, 2012 11:55 pm

Идеята на Джош да отпрати повечето беше добра, само че защо винаги ние тримата трябваше да оправяме нещата?! Ее, може би не винаги, но пък в повечето случаи. Погледнах сестра си и направих бегъл опит за усмивка, а след което погледнах и онова нещо. "Приятел от миналото..." отново ми влезе под кожата и бях абсолютно сигурна, че няма да излезе оттам, докато не се сетим кой може да е. "Нещото напредваше към нас, смисъл се приближаваше, а разноцветни пламъци витаеха около него. Разноцветни ли? Чакай, как така разноцветни, не можеше да са, не би трябвало, щом е създание на мрака. Погледнах Неси и пред очите ми изникнаха крилете и'. Ами ако...?
- Джош... - приближих се максимално до него и до сестра си, не изпускайки от очи металното създание - Ами ако не е тъмно създание? Смисъл изцяло тъмно?... Както си ти, Наси - ангел и вампир - и светло, и тъмно... Ако и то е така? Смисъл вижте пламъците около него - не са обикновени. Нали, Джо? - обърнах се, за да чуя мнението му и за да не би да греша и отново се замислих кой ли може да бъде този приятел.

Заглавие: Re: Стая №4 Пон Апр 09, 2012 7:28 am

-Абсолютно си права! - казах аз и се вгледах в създанието, което се приближаваше към нас. Нямаше как да се сетим какво трябва да се направи, за да го победим и затова се обърнах към Демс и Фей с думите:
-Аз ще го задържа максимално, а вие отивайте при останалите. Нямаме време за спорове, така че не приемам "Не" за отговор. - думите ми бяха кратки и ясни и нямаше да търпя възражения. Нито пък имах желание да влизам в спорове докато това нещо светеше наоколо. Е, щом искаше да си играем, щяхме да си играем. Концентрирах се максимално и черни пламъци обгърнаха тялото ми и започнаха да се пръскат наоколо. Обърнах се към момичетата и им казах да се махнат, за да не пострадат. Аз лично щях да забавя това нещо и после да отида при тях. Усмихнах се мистериозно на "приятелчето" и бавно и уверено започнах да скъсявам дистанцията помежду ни. Не знаех какви ги върша, но не ми пукаше особено, затова просто продължих да се лутам в неизвестност из методите си да го спра или просто да го забавя. Погледнах назад и се уверих, че Фей и Демс ги няма, за да мога на спокойствие да се оправя с това същество.

» Стая №7
» Стая №8
» Стая №10
» Стая №9
» Стая № 11

Стая №4

Стая №4

Similar topics

Similar topics